„Стабилен сън“

Калушев очевидно е бил убеден, че той като не спи и вижда ясно всичко, има право да прекрати „стабилния сън“ на другите

Jim Jones беше водач на могъща секта (култ) от хиляди през 70-те. В края на ноември 78-ма Джоунс, който беше комунист, свързан с най-мрачните левичари на епохата, успя някак да завладее съзнанието на хиляди и накара около 900 от тях да се самоубият в Гвиана. Накара ги да пият от казан цианид и други отрови, подсладени с flavour aid. От там идва всекидневният израз в англ език да пиеш Kool Aid. За самоубийството в Jonestown, Гвиана има няколко книги, игрален и няколко документални филми.

David Koresh беше друг водач на секта, който беше ликвидиран от ФБР заедно с 80 души през 1993 г. след дълги преговори, обсади и пр.

Водачът на петроханската секта И. Калушев предизвика огромни истерии, конспирации, страстни защити и проклятия. Не твърдя, за разлика от почти всички коментиращи, че знам всичко. Знам само това, основано на разследването, засега: по оръжието на тримата е открита само тяхна ДНК, тоест не е имало външен човек. Това се подкрепя с видеото, в което тримата се прощават пред хижата, преди най-вероятно да се самоубият.

Но според разследването събитията в кемпера са ясни: именно Калушев е убил двамата си спътници и после себе си. Това сочи и последните изявление на прокуратурата. Според нея участниците в сектата са притежавали 19 броя законно оръжие, което значи, че са били въоръжени до зъби.

Както обикновено, вярно е най-простото обяснение.

За мен, обаче са любопитни думите на Калушев до майка му, че животът е „стабилен сън“. Това предизвика препратки към будизма, хиндуизма и пр. Според мен Калушев цитира легендарния американски автор/автори Jed McKenna. Не е ясно кой стои зад това име, но книгите му са световно известни, а той е световна градска легенда. Най-общо казано той е интелектуален нихилист, защото отрича всички учения за медитация, мир, любов, дружба и пр.

Основната му теза е „Стабилният сън“ в трилогията му „Духовното просветление“, в която твърди, че просветлението е разрушително и няма общо с щастието, възвисяването и почтеността.

Според Маккена „Азът“ е единствената действителност, а всичко друго - ненужни декори. Той презира околните, които не са хора, а „сенки“. Маккена твърди, че животът, моралът и всички учения са мираж, илюзия, тоест те са „Стабилен сън“. Всъщност тук Маккена не е оригинален, защото явно повтаря стиха на Пиндар, който някога (5 век преди Христа) написал, че „животът е сънят на една сянка“. Маккена разделя хората на „деца“, които сънуват и „възрастни“, които са будни, тоест виждат истината и знаят всичко за битието. За тях „Стабилният сън“ е проклета пречка, която трябва да изгорят. Маккена точно това пише - последователите му трябва да унищожат всичко, дори сърцето си, за да не заспят „стабилния сън“.

Калушев очевидно е бил убеден, че той като не спи и вижда ясно всичко, има право да прекрати „стабилния сън“ на другите, да унищожи „кочината“, за която споменава в писмото до майка си, и го е направил по своя начин.

За него собственият му край и на двамата му спътници, съвсем неслучайно под Околчица, лобното място на националния герой, е окончателното им събуждане и проглеждане.

Но каква ирония! 

Този човек изобщо не е предполагал, че така ще заспи навеки именно с вечния сън на Отвъдното.