"Ирини, мисля, че масово се пропуска още една гледна точка, която обяснява много. Това е напълно различната, дори несъвместима перспектива за живота и смъртта, изповядвана от мъжете. Будистко-езотеричната рамка на Калушев е модел на мислене, който няма нищо общо с християнската вяра и начина, по който един християнин гледа на живота и смъртта. Оттам идва и тоталното неразбиране на поведението на тези хора.
Първо, самият Калушев прави сериозни промени на традиционното будистко учение, въвеждайки интелектуално-мистични елементи, граничещи с арогантност. Виж какво се говори за него на форум на будисти - "злоупотреба", "добре документирано сексуално хищничество", "обиден тон към жени", "да бъде изобличен като измамник".
Второ, в неговата рамка смъртта изобщо не е трагичен край, а по-скоро освобождаване, излизане от „илюзията на формата“ и от страданието, което идва с индивидуалното съществуване. Самият живот не е върховна ценност, а временна форма, докато смъртта се възприема като преход към по-чисто и по-свободно състояние. Оттук дори насилствената смърт може да бъде възприета като „кармично узряване“ или вид освобождение.
Обърни внимание на това "Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни" - това обяснява много неща. Именно тук е дълбокият сблъсък с християнската перспектива, в която животът е свещен сам по себе си, а самоубийството - огромен грях.
Още един цитат от него "В тази настъпваща година нека влезем в необятния театър на съществуването с широко отворени очи за ярката сияйност на неподправената реалност. Като търсещи по безпътен път, нека нашето пътуване бъде лишено от илюзии, а погледът ни да не бъде замъглен от миражите на ефимерните удоволствия. В непрестанното преследване на истината нека всяка наша стъпка бъде безстрашен скок в пространството, където дълбоката простота на това, което е, прогонва сложните сенки на онова, което изглежда, че е. Тук и сега, в неподправения пулс на настоящия момент, да открием онова, което е толкова трудно, именно защото е толковa лесно - просветлението не е далечен връх, който трябва да изкачим, а земята под краката ни, въздухът, който дишаме, самата същност на нашето съществуване."
Говорим за човек с огромен интелект, необичайно силна харизма и изключително влияние върху околните, който им предлага смъртта като избавление. Това е."