Междинните избори не „блокират“ Тръмп

Няма място за гръмки изводи и прогнози, че загубата на междинни избори означава „лош сигнал“ или „референдум срещу Тръмп“

Американските избори не могат да бъдат анализирани достоверно с европейски „мерки и теглилки“

Отново в САЩ идват междинни избори и пак у нас се тиражират твърдения, че евентуална загуба щяла да „блокира“ президента Доналд Тръмп и дори да предвещае изборен погром на следващите президентски избори.

През последните петнайсетина години нееднократно съм посочвал, че по правило такива „прогнози“ са необосновани и нямат потвърждение в американската практика. Причината е проста: американската конституционна система функционира по логика, различна от европейските „мерки и теглилки“, особено от онези, които черпят аналитично „вдъхновение“ от руски източници.

Големият замисъл на разполагането на изборите за федерална законодателна власт и щатски органи в средата на четиригодишния президентски мандат е те да служат като баланс и преграда. Като баланс - защото осигуряват възможност за адаптиране на сложната властова конструкция спрямо променящите се обществени настроения. Като преграда - защото предотвратяват свръхконцентрация на власт в една партия, каквато би могла да възникне при „електорална вълна“, ако всички избори - президентски, законодателни и щатски - се провеждаха в един и същи ден.

Междинните избори не бламират и не блокират политиката на действащия президент, който и да е той. Като титуляр на изпълнителната власт, президентът не зависи от доверието на Конгреса и не носи политическа отговорност пред него, освен в крайните хипотези на т. нар. висши политически престъпления, които могат да задействат сложната конституционна процедура по импийчмънт. Но дори и тя е конструирана така, че успешният ? изход предполага широко двупартийно съгласие.

Нека сега се обърнем към политическата практика. Обикновено на междинни избори мнозинството в Конгреса се печели от партията, опозиционна на действащия президент. След Втората световна война президентската партия е печелила мнозинство и в двете камари само пет пъти, а четири пъти - само в едната камара. Така беше например по време на мандата на 45-тия президент на САЩ Доналд Тръмп: на междинните избори през 2018 г. републиканците запазиха контрола върху Сената и дори разшириха мнозинството си, но загубиха долната камара, която премина под контрола на Демократическата партия. При Байдън конфигурацията се обърна - републиканците спечелиха Камарата на представителите, а демократите - Сената.

С други думи, няма място за гръмки изводи и прогнози, че загубата на междинни избори означава „лош сигнал“ или „референдум срещу Тръмп“. Подобни твърдения изобилстват в американската публичност, но не бива да се подвеждаме по тях. Те са част от вътрешнополитическата борба в САЩ и най-често са партийно застъпничество, а не обективен анализ и прогноза.

В тази логика за пореден път ще опровергая категорично и твърденията, че загубата на мнозинство в Конгреса на междинни избори „блокира“ президента - независимо дали става дума за Тръмп или за който и да е друг американски президент. Такъв случай в американската история няма, макар че някои от най-влиятелните президенти са управлявали с Конгрес, контролиран от другата партия.

Нима е бил „блокиран“ републиканецът Дуайт Айзенхауер, който два мандата работи с демократическо мнозинство в двете камари на Конгреса? Или Роналд Рейгън, който само през първия мандат разполагаше с републиканско мнозинство в Сената, а през втория - и двете камари бяха под контрола на демократите? Същото, но с обратен знак, преживя и ляво-либералната „икона“ Барак Обама. Да не говорим за демократа Бил Клинтън, който изкара два мандата, след като два пъти междинните избори бяха категорично спечелени от републиканците.

Няма да бъде „блокиран“ и президентът Доналд Тръмп, ако на предстоящите междинни избори по традиция другата партия получи законодателно мнозинство. Конституционната система съдържа достатъчно устройствено-процедурни гаранции, които не позволяват еднопартийно опозиционно мнозинство да парализира политиката на действащия президент чрез контрол над двете федерални законодателни камари. То може да предизвика повече полемики, да наложи частични корекции или да затрудни отделни политики, изискващи законодателна намеса, но не и да парализира Белия дом.
Знаейки това, нека видим за какво конкретно ще гласуват американските избиратели на 3 ноември.

Първо - за 33 от 100-те места в Сената. Настоящата политическа конфигурация е благоприятна за републиканците: демократите ще защитават 13 места, а републиканците - 22. За да спечелят мнозинство, демократите трябва да завоюват поне четири нови места. Оценките сочат, че реално оспорвани ще бъдат само две републикански места, а други две - при значителни условности. При демократите също има риск от загуба на две места, с вероятност и за още две. Следователно, перспективата за демократическо мнозинство в Сената не изглежда особено голяма.

Второ - ще се гласува за всичките 435 места в Камарата на представителите. Тук картината е типична за междинни избори: най-вероятно президентската партия ще загуби позиции.

Трето - в отделните щати ще се избират щатски органи на властта. Това е от съществено значение за политическия и социално-икономическия живот на САЩ, тъй като по силата на федерализма правомощията на федералната власт са производни - делегирани от щатите, а не обратното. Голяма част от регулациите в сферите на икономиката, образованието, данъчната политика, екологията и обществения ред са в компетентността на щатите. Понастоящем разположението на силите е в полза на републиканците - те имат губернатори в 26 щата срещу 24 за демократите. На тези избори ще се гласува за губернатори в общо 36 щата, както и за щатска законодателна власт - общо 88 законодателни камари в 46 щата, от които републиканците контролират 57.
Четвърто - в редица щати ще се избират върховни и апелативни съдии, а на местно ниво в много градове, сред които Вашингтон, Балтимор и Лос Анджелис, ще се гласува за кметове, общински съветници и други местни длъжности.

Пето - ще се проведат и над 60 референдума. Най-многобройни са допитванията за промени в щатските конституции: в Северна Каролина и Невада се предлага въвеждане на задължителна идентификация със снимка при гласуване; в Арканзас, Канзас и Уисконсин - изрично изискване избирателите да бъдат граждани на САЩ; в Мичиган - свикване на конституционна конвенция; в Канзас - въвеждане на избираемост на съдиите във Върховния съд на щата; в Хавай и Луизиана - промени в процедурите за съдебни назначения и възрастовите ограничения.

Социалните въпроси също ще присъстват в бюлетините: в Невада - правото на аборт; в Мисури - ограничаване на абортите и определени медицински процедури за непълнолетни; във Вирджиния - премахване на забраната за еднополови бракове; в Арканзас - разширяване на правото за притежание и носене на огнестрелно оръжие; в Масачусетс - по-строги регулации върху огнестрелните оръжия.

Три щата - Аляска, Оклахома и Орегон - ще гласуват по въпроси, свързани с избирателната система. Другаде - по данъчни теми: в Тексас - за разширяване на данъчните облекчения за имоти и забрана на данъци върху богатството; в Аризона - за забрана на данъци и такси, базирани на пробега на автомобилите; в Уайоминг - за ограничаване на годишното увеличение на данъците върху недвижимите имоти. По линия на борбата с престъпността в Колорадо ще се гласува за по-строги наказания за продажба и притежание на фентанил, а в Аризона - за мярка, определяща наркотрафикантските картели като терористични организации на щатско ниво.

Най-жизнеспособната демокрация в света, функционираща вече четвърт хилядолетие без прекъсване, върви по своя конституционен път. Но американските избори не могат да бъдат анализирани достоверно с европейски „мерки и теглилки“, а още по-малко - през призмата на руския информационно-аналитичен поток.
Благодаря ви за вниманието по този въпрос.