Любомир Христов, д-р по икономика, пред „Труд news”: Да спестявате за втора пенсия е като да носите вода в сито

Таксата върху вноските в пенсионни фондове няма икономическо оправдание

В парламента обсъждат промени в Кодекса за социално осигуряване, свързани с втората пенсия от универсален пенсионен фонд. Правителството предлага не само въвеждане на мултифондове, но и редица други промени, свързани с определяне на размера на пенсиите и изискванията към фондовете. С въпроси промените в полза на осигурените граждани ли са, защо отпада определянето на минимална доходност на фондовете, защо получаването на две пенсии е по-малко от една се обърнахме към икономиста Любомир Христов.

- Г-н Христов, комисията по труда и социална политика към парламента прие на първо четене промени в Кодекса за социално осигуряване. Те в полза на осигурените граждани ли са, парламентът трябва ли да ги приеме?
- Кодексът за социално осигуряване, приет през 2000 г. и многократно променян досега, е написан в ущърб на интересите на осигурените и в полза на шепа рентиери - пенсионни дружества, управляващи дружества, инвестиционни посредници. Поредните промени, които се обсъждат, само затвърждават ощетяването на 2,5 млн. души, като намаляват размера на пенсията им при еднакви осигурителни вноски; излагат ги на рискове като определят пенсията на рулетка и ги ощетяват като данъкоплатци, които трябва да попълват дефицита на НОИ, на свой ред надут от наличието на пенсионни фондове. Затова работещите трябва да се опазят от тези промени като незабавно прехвърлят осигурителните си вноски изцяло в държавното обществено осигуряване, докато още могат.

- Според авторите на промените в КСО, възможността за по-рисково инвестиране ще доведе до значително увеличение на доходността от управление на парите за втора пенсия. Действително ли е така?
- Това е полуистина, която е по-лоша от лъжа. Използват се думи - „значително“ - които да разпалят емоциите. Внушава се, че всички ще се възползват. Цялата истина е следната: ако търсите по-висока доходност, трябва да поемете повече риск. Обратното не е вярно. Ако поемете повече риск не значи, че ще получите по-висока доходност. Скрива се, че рискът е свързан с „очаквана“, а не фактическа доходност. На практика доходността може да е по-висока, може да е и по-ниска. Средно взето като в приказката, за Нане и Вуте, които ядат средно свинско със зеле, но единият ядял свинско, а другият - постно зеле. Защо депутатите не попитат: „Какви биха били резултатите, ако многото фондове бяха въведени от самото начало?“ Вносителите не отговарят. Защото отговорът е еднозначен: всички осигурени в универсален пенсионен фонд днес биха имали по-малко пари по партиди при многофондова система в сравнение с действащата.

- Промените предвиждат отпадане на техническия лихвен процент при определяне на размера на пожизнените пенсии и на разсрочените плащания от универсалните пенсионни фондове? Какъв ще бъде ефектът от това?
- С отпадане на техническия лихвен процент ще се намали размерът на първата пенсия или първото плащане от универсален пенсионен фонд при една и съща натрупана сума пари.

- В момента има ли възможност преди пенсиониране човек да види каква натрупана сума има за втора пенсия и да се прехвърли във фонд, който му предлага по-висока пенсия на база прилагания технически лихвен процент? С промените тази възможност ще бъде ли премахната?
- „И ние сме европейци, но не чак дотам“. За разлика от европейските граждани, които получават всяка година прогноза за размера на пенсията си от общоевропейски пенсионен фонд, българските граждани нито преди, нито след промените имат възможност да разберат каква би била пенсията им от универсален пенсионен фонд (УПФ) при правдоподобни допускания. УПФ е единственият продукт, който българите купуват по задължение без да знаят нито цената, нито качеството му.

- С предложените промени Комисията за финансов надзор вече няма да определя минимална доходност за пенсионните фондове. Какъв ще бъде резултатът от това?
- КФН определя минималната доходност на база фактически резултати на пенсионните фондове - тя е оглеждане в огледалото. Сега определяната минимална доходност не е задължително да е положителна. Тя може да бъде, и е била, отрицателна. Минималната доходност не предпазва осигурените от загуби. Резултат под минималната доходност, обаче, е скъп за такива пенсионни дружества, които не я достигат. Те трябва да покрият разликата. Това ги кара да инвестират стадно, за да не се налага да плащат за доходност под минималната. Което означава, че независимо кое пенсионно дружество изберете, ще получите горе-долу еднакви резултати.

- Определянето на минимална доходност за фондовете се заменя с бенчмарк от капиталовите пазари, с който да бъде сравнявана доходността им. Но е предвидено, ако доходността е по-малка от бенчмарка фондовете да не покриват загубите от резервите си, а да не участват в служебното разпределение на хората, които започват първата си работа. Така рискът от управление на парите не преминава ли изцяло към осигурените хора?
- Първо, рискът от инвестиране на осигурителните вноски на финансовите пазари и сега се носи изцяло и е за сметка на „осигурените“ лица и техните бъдещи пенсии. Второ, това предложение няма нищо общо с интересите на клиентите, а спестява един разход на пенсионните дружества - да попълват разликата в пари, ако не са постигнали минималната доходност. Вече няма да правят този разход. Трето и най-притеснително е, че не е ясно нито какъв е, нито как ще определя този показател. Това е предвидено да се разпише в Наредба на КФН. По принцип обявяването на инвестиционна цел на всеки подфонд е част от световно приетите стандарти за управление на чужди пари. Всеки, който приема пари за управление, трябва да каже как ще ги управлява и оповестява еталон (наричан „бенчмарк“), чието представяне се стреми да бие. Това става предварително, преди началото на периода на управление. Промените в кодекса предвиждат КФН да обявява този показател един месец след края на тримесечието. Това е високо вдигнат червен флаг и навежда на подозрение за готвена измама. То е като Ивет Лалова да потича малко по пистата и да обяви „тук е финала, дотук бях“. Тази промяна не само няма да е от полза на клиентите, но и ги поставя в пряка колизия на интереси с управляващите парите им. Докато осигурените имат интерес от максималната възможна доходност (при дадено ниво на риск) за 37-40-годишен период, пенсионните фондове ще се мерят на 3 месеца. Нито три месеца, нито три години, нямат отношение към пенсиите и плащанията от УПФ. Единственият полезен за хората еталон (бенчмарк) за пенсионните фондове е темпът на нарастване на средния осигурителен доход, обявяван всеки месец от НОИ.

- Представители на бизнеса и на синдикатите поискаха таксата върху вноските на осигурените в пенсионните фондове да бъде премахната, но такава промяна правителството не предлага. Смятате ли, че отпадането на таксата е добра идея?
- Добра идея е, защото таксата върху всяка вноска в пенсионен фонд (сега 3,75% от вноската) няма икономическо оправдание. Такава първоначална такса обикновено е компенсация за разходи по маркетинг и продажба. Нашите пенсионни дружества, обаче, нямат такива разходи. Те се „возят“ гратис на държавната администрация, която събира и насочва вноските по конкретни партиди в конкретни дружества. Тази такса трябва не да се намалява, а да отпадне... преди 20 години.

- Смятате ли, че има реална конкуренция между пенсионните фондове, при положение, че 80% от хората се разпределят служебно между тях при започване на първата им работа?
- Дори 88-89% от хората не избират дружество по данни на КФН. Пенсионните дружества работят като картел в ущърб на интересите на хората. Единствената конкуренция между тях е да си крадат клиенти.

- В момента Кодексът за социално осигуряване не позволява хората да се откажат от втората пенсия точно преди пенсиониране, а трябва да го направят поне две години по-рано. Като с времето този срок ще расте докато стане поне пет години. Възможно ли е човек да направи точна преценка дали да се откаже от втората пенсия и дали за него е по-изгодно да взима само една, държавна пенсия пет години преди пенсиониране?
- Абсолютно възможно е, дори и задължително. Такава преценка човек може да направи не само 5, но и 10-, 20-, 30- и 40 години преди пенсионирането си. Доказано е, че за да може пенсия от универсален пенсионен фонд да ви компенсира за намаление на държавната пенсия е достатъчно доходността, която получавате по партидата си (не тази, която съобщава КФН) да е поне равна на темпа, с който расте средният осигурителен доход за страната. За 22 години, между 2002 и 2024 г. средният осигурителен доход за страната е нараствал средногодишно с 8,7%, а средната доходност, начислявана по партиди на осигурени в УПФ, е 1,8% годишно. Задача с понижена трудност е да се прецени кога доходността в УПФ ще настигне темпа на средния осигурителен доход. Мога да подскажа: „на куково лято“. Нещо повече. Реалната средногодишна доходност на осигурените (след инфлация) за същия период - между 2002 и 2024 г. e отрицателна - минус 2,3%. Осигурителните вноски губят покупателна способност в пенсионните фондове. С парите си по партида можете да купите по-малко стоки и услуги, отколкото бихте могли с направените вноски. Да спестявате за пенсия в УПФ при отрицателна реална доходност е като да носите вода в сито. В същото време правото на пенсия от държавното обществено осигуряване нараства всяка година за споменатия период реално (след отчитане на инфлацията) с 4,5% годишно.

- Пенсионните фондове искат хората да могат да се откажат от втората пенсия само еднократно - непосредствено преди пенсиониране. Това най-добрият възможен вариант за хората ли е?
- Това е най-лошият възможен вариант за хората и най-добрият за рентиерите-паразити в пенсионните дружества. Този вариант означава, че след като сте им плащали 40 години такси, накрая те си измиват ръцете и прехвърлят парите Ви в НОИ. Тъй като две пенсии са по-малко от една, парите, които НОИ получава от пенсионните фондове, няма да са достатъчни за да ви изплащат пенсии от НОИ в пълен размер. Това НОИ го обяви в Актюерския си доклад още през 2016 г. Откъде ще дойде разликата? Децата ви ще я платят с данъците си.

- В момента за много хора получаването на две пенсии - от универсален пенсионен фонд и от държавното обществено осигуряване, е по-малко от получаването на една държавна пенсия. Защо това е така и промените в КСО ще променят ли нещата?
- Така е, защото за 22 години пенсионните фондове доказаха, че нито могат да управляват парите на осигурените, нито могат да изплащат пенсии. Освен това са и прекалено алчни, като разпределят положителната номинална доходност за себе си (под формата на такси), а за ощетените от тях лица остава отрицателната реална доходност. Това две пенсии да са по-малко от една е предопределено от Кодекса за социално осигуряване още през 2000 г. Така нареченото „допълнително задължително пенсионно осигуряване“ в УПФ и ППФ, не е и никога не е било „допълнително“. То се финансира от задължителната осигурителна вноска, предназначена за държавното обществено осигуряване. Тоест пенсионните фондове възникват като частична приватизация на държавното обществено осигуряване. Затова и държавната пенсия се намалява - за да отчете, че който внася пари в УПФ, внася по-малко в НОИ. УПФ трябва да плати пенсия, поне равна на намалението на държавната. Затова трябва да осигури доходност, поне равна на темпа на средния осигурителен доход. Както споменах, за 22 години пенсионните фондове се провалиха в тази задача и вместо да осигурят реална доходност от поне 4,5% годишно, те донесоха загуби на клиентите си - минус 2,3% годишно. Изоставането в доходността на осигурените в пенсионни фондове е толкова голямо, че няма да бъде компенсирано през следващите 18 години. 18 години след 2024 г. идва 2042 г. Тогава ще се пенсионират първите мъже, които са се „осигурявали“ в УПФ през целия си трудов стаж. И техните две пенсии ще са по-малко от една. Промените в КСО, които сега се обсъждат в парламента, са в ущърб на хората, превръщат ги от осигурени в „ощетени“ и са от финансов интерес единствено на рентиерите-паразити от небанковия финансов сектор. Това не е учудващо, тъй като те са автори на проекта за закон. Очаквам да получат безусловна подкрепа от онези народни представители, които вече са си напазарували. Наблюдавайте кой как ще гласува за изменение на КСО в пленарна зала и си правете изводи.

Нашият гост
Любомир Христов има над 30 години опит като ръководител, изследовател и преподавател в публичния и в частния сектор. Има опит в икономическата политика на национално и международно ниво. Завършил е УНСС, има следдипломна квалификация в Американски Колеж, Пенсилвания, САЩ, в Университет Еразмус, Нидерландия, в Институт на МВФ, Вашингтон и в Киевския държавен университет. Бил е председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти, изпълнителен директор на Централен депозитар, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, главен икономист и член на Управителния съвет на БНБ.