Кейт Бланшет: Киното се обезличава, не трябва да допускаме цензура

Беше странно да играя ролята на Боб Дилън

Кейт Бланшет е една от най-авторитетните и апетитни актриси на нашето време и миналата година тя се завърна в българските кина с престижната драма “Баща, Майка, Сестра, Брат” на Джим Джармуш, наградена със “Златен лъв” във Венеция. А тази година почитателите на Кейт я очакват в новата научна фантастика с елементи на трилър “Алфа Банда”.
През последните години Бланшет се изяви още в заглавия като “Гранични земи”, “Черна торба”,“Дисклеймър”, преди това”Слухове”, “Тар”, минали с успех и през родните кина.
Бланшет е сред най-успешните австралийски експортни стоки за Холивуд. Родена в Мелбърн, тя става модна и филмова дива в Америка. В края на 90-те Бланшет се доказва като класна актриса в историческата драма “Елизабет”. През 2005-а печели първия си “Оскар” за поддържаща роля за изключителното си превъплъщение в образа на кино легендата Катрин Хепбърн в епичната биографична продукция за живота на Хауърд Хюз “Авиаторът”, с режисьор великия Мартин Скорсезе. Преди точно десет години тя пак стъпва на върха с “Оскар” за главна женска роля в “Син Жасмин” на Уди Алън, частично вдъхновен от класиката “Трамвай Желание”.

Моята кариера е пътешествие, а не дестинация

Харесвам образа на страстната жена

- Кейт, от години се говори за края на киното. Съгласна ли сте с подобни твърдения?
- Съгласна съм, че киното се обезличава. Затова е важно да подкрепяме независимите и авторски произведения, които наистина имат какво да кажат, а не са просто поредните продължения и до болка познати истории. Аз, например, от десетилетия съм редовен гост на Лазурния бряг, представяла съм там много филми и винаги съм си прекарвала прекрасно. Кан е магическо място - всички киномани винаги са добре дошли. Радвам се, че една австралийска актриса като мен, която е направила кариера в Холивуд основно в англоезични филми, имаше честта да оглави журито на най-престижното и атрактивно европейско филмово събитие. Кан по традиция е празник на киното и красотата, на естетиката и качествената артистична провокация. Като шеф на журито моят подход беше да търся диалог с останалите членове - а те са чудесни професионалисти, които много уважавам - и да се старая да избирам филмите заради тяхното майсторство и идеи. Мисля, че се получи добре. Всички победители бяха просто чудесни произведения, но не само те. Всички селектирани филми бяха пример за майсторството на своите създатели и професионални екипи.

- Допринесоха ли за това обезличаване на киното и големите скандали с топ продуценти и звезди през последните години?
- Моята гледна точка е такава - най-накрая открито се говори за години на сексуален тормоз, упражняван от могъщи продуценти и други влиятелни фигури, върху млади актриси, които често са нямали избор. Но не мисля, че самото кино трябва да става особено пуританско. За съжаление еротиката от дълго време е ограничавана от големите холивудски студия. Сексът на екран е застрашен. Не трябва да допускаме цензура и излишна пуританщина. Киното може да бъде едновременно сигурно място за жените и творческа територия за разгръщане на свободни идеи. Сексът има място във филмите, но принудата към секс няма място в индустрия, а и извън нея. Ние жените също не трябва да попадаме в капаните на времето и културните моди. Винаги съм харесвала страстните дами - богатите и дълбоки образи, които имат истории за разказване. Истината е, че жената се нуждае от страст. В живота и на екрана.

- Разкажете малко за новия филм на Джим Джармуш, в който участвате, “Баща, Майка, Сестра, Брат”, спечелил голямата награда на фестивала във Венеция?
- Това е филм за любовта, която не може да бъде изречена, за мълчанията, които казват всичко, и за странната благодат да бъдеш обвързан с хора, от които никога не можем наистина да избягаме.
Филмът внимателно конструиран под формата на триптих, Историята разглежда взаимоотношенията между поотраснали деца, значително отчуждилите се от тях родители, а също и помежду им. Действието във всяка от трите глави се случва в настоящето, но и в различна държава. “Баша” е в североизточната част на САЩ, “Майка” е в Дъблин, Ирландия, а “Сестра, Брат” се случва в Париж, Франция. Филмът предава поредица от изводи, направени след изследвания на героите - спокойно наблюдение, без елемент на осъждане, а резултатът може да бъде определен до известна степен като комедия, в която са преплетени отделни нишки на меланхолия.

- Тази роля е пореден успех за вас. Но имате ли си най-любимо екранно превъплъщение?
- Много ми е трудно да избера едно. Няма да забравя преди години как се приготвях да играя Елизабет Първа в епична историческа драма и в същото време вече репетирах за експерименталния филм I’m Not There, където трябваше да пресъздам образа на Боб Дилън. Ето това се казва контраст. Беше странно също. Но и това показва колко ми е трудно да избера една роля или един филм. Моята кариера в киното е пътешествие, не е дестинация. Важно е приключението и откривателството. Признанието е важно, но при условие, че не се самозабравяш. За нас актьорите е важно да стоим стъпили здраво на земята. Да, вниманието ни ласкае. Но не трябва да прекаляваме. Това е една от причините, поради които мразя селфитата и социалните мрежи.