Захари Сираков, областен управител на Смолян: От Смолян до Бяло море вече се стига за два часа

Ще се пътува по-безопасно, съкращават се и време, и километри

Работи се по идея за скоростно трасе от Асеновград

Българите вече могат да стигат до гръцките плажове по-бързо и безопасно. След 30 години бюрокрация, отлагане и замразяване на проекта Рудозем-Ксанти, трасето от няколко дни вече е отворено. Ще живне ли област Смолян, която все повече се обезлюдява, ще има ли инвестиции какви са трудностите и плюсовете за младите хора в Родопите, разговаряме със смолянския областен управител Захари Сираков.

- Г-н Сираков, защо бяха нужни 30 години, за да се отвори „пътят за никъде“, както местните наричаха проекта Рудозем-Ксанти?

- Защото дълги години не се е работило по този проект, както от българска, така и от гръцка страна. Първите стъпки са направени с подписването на междуправителствена спогодба между България и Гърция през 1996 г. - за откриване на 3 нови контролно-пропускателни пункта - Рудозем-Ксанти и другите два - при Гоце Делчев и Маказа, които се изградиха доста по-бързо. С решение на Министерския съвет от 1998 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е определено за инвеститор на обектите. През 2015 г. има решение на Министерския съвет, с което за възложител на обекта е определена Областната администрация на Смолян. Година по-късно е обявен за национален обект и е издадено разрешението за строеж. Реално строителството от българска страна започва в края на 2019 г. и завършва през 2021 г., а през 2023 г. обектът е въведен в експлоатация. Там нашата работа приключи, след което 2 години водихме разговори с префекта на Източна Македония и Тракия, за да може строителните дейности от гръцка страна да бъдат ускорени. Там обаче имаше един участък, в който се изграждаха допълнителни подпорни стени, беше се активизирало свлачище.

- Обходът на град Рудозем не е построен още, трафикът ще минава през центъра на града. Това няма ли да създаде проблеми, както на местните жители, така и на пътуващите?

- Срокът за приключването му е април тази година, в момента може са създаде малко проблеми, но това са 3-4 километра. Засега е положен основният пласт на пътя. Когато времето се позатопли, ще се положи и последният - износващ слой на асфалта и тогава няма да има проблеми. Обходът ще улесни трафика. Имаме уверението на АПИ, че сроковете ще бъдат спазени. Още нямаме прогнози колко автомобили на час ще минават, но смятам, че и дотогава няма да има кой знае какви затруднения.

- Освен леки автомобили ще преминават ли оттам автобуси и камиони и това ще създаде ли трудности по пътищата в Родопите, които са тесни и с много завои?

- Засега няма да могат да преминават автобуси и камиони. От гръцка страна след село Димарио пътят не позволява те да се движат оттам. На гръцка територия са 5 лота, засега се откри първият. При откриването министърът на транспорта и инфраструктурата на Гърция г-н Димас коментира с нашия министър на транспорта и съобщенията г-н Караджов, че те имат волята и за останалите 4 лота в най-кратки срокове да бъдат финансирани проектите и да започне тяхното изпълнение. За лот 2 - от Димарио до с. Меливия имаше обявена обществена поръчка, която беше обжалвана 2 пъти и накрая я прекратиха. Процедурите много се проточиха. По време на пандемията от КОВИД 19 мерките от гръцка страна бяха по-засилени, там дори не се изпълняваше и строителство. Към настоящия момент се очаква да стартира нова процедура за възлагане на поръчка за този участък. За леките автомобили няма проблеми, защото габаритът и след първия лот, който официално беше въведен в експлоатация, позволява движение на МПС-та до 3,5 тона.

- Какво очаквате за Смолянска област от отварянето на пътя към Беломорието?

- Очаквам във всеки един аспект - инвестиции, туризъм, културен обмен много положителни резултати. От Смолян до гръцките плажове ще се стига за 2 часа и това неминуемо ще допринесе за по-широк обмен. Ксанти и Пловдив вече ще са почти на едно и също разстояние. Отваря се възможност да се ползва гръцката магистрала Егнатия, откъдето до Турция се стига по-лесно, да се ползват гръцките летища. Съседите ще могат да пътуват до Баните и Девин, които са спа дестинации. Пампорово е предпочитан от тях курорт и в момента, но по-лесният достъп ще допринесе и за развитието на зимния туризъм. През последните години наблюдаваме голямо търсене и на летните продукти, които предлагат хотелите там и смятам, че интересът и през топлите месеци ще се повиши.

- Твърди се, че откриването на пътя Рудозем - Ксанти ще е важен и за пътната безопасност, защо?

- Улеснява се доста пътуването. През Златоград пътят е тесен, дотам пък преминаваме през прохода Печинско, който е висок, с доста завои и на места платното е стеснено, което усложнява пътуването. Габаритът на пътя през пункта Златоград също е тесен и създава доста проблеми при шофиране. Трасето до Рудозем обаче е в много добро техническо състояние.

- Откриването на ГКПП Рудозем-Ксанти няма ли да натовари пътя до Смолян и това да стане проблем за шофьорите?

- Надявам се, че не. Но преди 1-2 месеца имахме разговор с премиера г-н Росен Желязков, там бяха всички кметове от област Смолян, както и г-н Красимир Събев - депутат от ГЕРБ, г-н Летифов от ДПС - Ново начало, беше и г-н Николай Нанков като председател на Комисията по регионално развитие, г-н Вълчев, председател на УС на АПИ. Пред всички тях ние настояхме за възлагане на поръчка за изработване на идеен проект за скоростен път Смолян - Асеновград с излаз на магистрала Тракия, за да може да се проектира ново трасе с цел облекчаване на трафика там, което ще допринесе много за развитието на целия регион, на целите Родопи.

- Тази идея има ли някакви срокове?

- Въпросът досега е повдиган няколко пъти, но реално не се е стигнало до конкретни срокове. Сега бяха поети ангажименти, вече въпросът е до политическа воля. Това касае не само населението на Смолянска област, но и Кърджали, и Пазарджик. Ако се проектира ново трасе, то ще облекчи трафика и по пътя Девин-Кричим, там също имахме проблеми лятото, когато се наложи да се ремонтира един участък. На територията на областта пътят Асеновград-Смолян е второкласен, ние нямаме първокласна пътна мрежа и това създава доста затруднения, до Пловдив се пътува за около 2 часа.

- След откриването на пътя към Ксанти в района на Рудозем цените на имотите се покачиха доста, очаквате ли нови жители след силното обезлюдяване на селата в Смолянска област?

- Очакваме, разбира се, всеки е добре дошъл. Тука има много плюсове. В област Смолян образованието е на много високо ниво и е на челните места след софийските гимназии. Това е от една страна. От друга са спокойствието и чистият въздух, които предоставя планината, те са несравними с живота в големия град. Най-големият ни проблем е демографската криза, който засяга малките населени места, хората търсят за развитие големите градове, много хора предпочитат да се реализират и извън България. Радостното е, че напоследък има обратната тенденция - много образовани млади хора се завръщат. Те обикновено работят хоум офис и купуват къщи в селата около Смолян и другите градове. Когато има бърз интернет, условията са отлични за работа от вкъщи.

- Как все пак могат да бъдат привлечени младите да се заселят в Родопите?

- Искам да ги поканя да прекарат известно време в планината, за да се убедят сами, че животът, който тя предлага, не може да се заменят с нищо. Усещането за свобода и чист въздух, липсата на задръствания, дори в един от най-дългите градове - Смолян, са значими плюсове. Няма го стресът на големия град, децата сами ходят свободно на училище, без да ги води никой.

- Но проблем са мечките, които станаха доста и дори влизат по селата.

- Имаме горещ телефон специално за мечките, на който всеки може да се обади. Те не само влизат по селата, но и нанасят щети на животновъдите. През последните години се възобнови отглеждането на говеда на свободна паша и зачестиха набезите на мечки. Те мигрират и от гръцка, и от наша страна. Когато климатът рязко се затопли, като се събудят по-рано от зимен сън, те са гладни и започват да търсят храна. Някой път пък като закъснее зимата те не могат да заспят и през късната есен се увеличават набезите. Когато има храна, мечката не слиза в селата и не напада. Но материята с опазването на околната среда и дивеча е по-специфична.

- Това ли са специфичните трудности в Смолянска област?

- Не само това. Ние сме изцяло разположени в планински район в Централните Родопи. Средствата за снегопочистване при нас трябва да са повече, имаме много срутища по трасетата. При обилни снеговалежи и при по-силен вятър се стига до ситуации, в които дървета падат върху електропреносната мрежа и прекъсват тока на населените места. Понякога падат и върху пътни платна, което също създава трудности. Проблемите са това - свързани са с релеф и климат.

- Знам, че от Китай има интерес към Смолянска област, какво привлича там тези толкова различни по манталитет хора?

- Китайският културен институт сътрудничи с община Смолян и най-тясно - с кметството на село Момчиловци. Китайците произвеждат кисело мляко с марката „Момчиловци“ и вземат бактерията лактобацилус булгарикус именно от този район. Всяка година се провежда традиционния Фестивал на киселото мляко, като темите са различни, на последния темата беше дълголетието. Знаете, че в Япония, Китай, както и в Родопите има доста столетници. Винаги идват гости от Китайския културен институт, представители на Китайското посолство и е доста интересно събитие, което продължава в рамките на 3 дни.

- Вие сте безпартиен, което е рядкост за кметове и областни управители. Защо избягвате да се свързвате с партии? 

- Не членувам в политическа партия. Може би съм един от малкото юристи, адвокати, които са заемали този пост. Адвокатурата е свободна професия и това е лично мое решение да не членувам никъде. И без такова членство през моя мандат свършихме доста работа, това е важното. По това време се откри пътят Рудозем-Ксанти. По програма „Интеррег България-Гърция“ ни възстановиха допълнително 2 млн. евро, защото ние бяхме готови с всичките процедури и това е заслуга на Областна администрация-Смолян. Гръцките партньори допълнително ни отпуснаха тези пари, за да покрият финансирането, което преди това е осигурено от България. Така че, завършването на тази 30-годишна сага го тълкуваме като голям успех. Това беше най-горещия картоф за област Смолян, много години очаквахме да се случи. Беше приоритетен въпрос за развитието на цялата област. Ние имахме излаз през Златоград, но трасето там е тясно. Сега се съкращават и километри, и време за пътуване. И което е много важно - по-безопасно, което се отчете и от гръцка страна.

- А какво стана със строежа на пункт Горна Арда - Паранести, за който също имаше идея преди години?

- Там въпросът е, че от гръцка страна трасето е доста дълго, километрите до българската граница са доста повече, докато от Горна Арда до тях става дума за 2-3 км. и няма да има никакъв проблем да се изгради. Но инфраструктурата до с. Горна Арда е проблем. Пътят е доста тесен, на места не могат да се разминат два автомобила. И тази отсечка от с. Смилян дотам не е рехабилитирана повече от 30 години. До пещера Ухловица има пропадания, две години правиха проект за основен ремонт, все още се проектира. Това трябва да завърши, за да може да се обяви поръчка за изпълнение на строително-монтажни работи, тъй като по това трасе допреди няколко години се възлагаха инженерингови договори, които включваха и строителство, а сега се възложи проектиране, след което трябва да се възложи и договор за изпълнение. Но това пак е свързано с редовен бюджет и други политически нюанси.

Нашият гост

Захари Сираков заема поста областен управител за втори път. Той е юрист по образование, завършил е Пловдивският университет “Паисий Хилендарски”. Работил е като юрисконсулт в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Смолян. През по-голямата част от кариерата си е бил адвокат. Бил е общински съветник в местното управление от 2011 до 2015 г.