Боян Ангелов: Без култура не може да съществува обществен просперитет

Едно интервю на Анжела Димчева

Разговаряме с Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели – по актуални теми на българската култура. Той е автор на повече от 45 книги в различни жанрове. На 24 януари 2026 г. ще се проведе Отчетно-изборно събрание на СБП за избиране на нови управляващи органи.

– Г-н Ангелов, в този момент на политическа нестабилност в България и в света как виждате ролята на българската култура за запазване на националната идентичност?

– Културата е неотменна част от общественото съзнание, а нейната структура включва и словесната култура, която притежава особена важност, защото българският език има единадесет вековна история и е дело на светци, царе и патриарси. Светите братя Константин Кирил Философ и Методий (признати за светци на католицизма и православието, обявени за покровители на Европа) създават глаголицата, а техните ученици – българската кирилица. Тя е послужила като основа на редица литературни езици, а днес е една от трите основни азбуки на ЕС. Повече от 300 милиона души използват кирилицата за официална комуникация. Това е най-голямата наша ценност и към нея би следвало да се отнасяме с уважение. За голямо съжаление, все още не е приет Закон за защита и употреба на българския език, писменост и книжовност. Този с нищо необоснован национален нихилизъм се превръща в реална заплаха дори за сигурността на България. Неведнъж съм напомнял, че ако имахме такъв действащ закон, не биха съществували и дипломатическите проблеми между България и Северна Македония. Всяка държава, уважаваща своята национална чест, притежава такъв закон. Бих дал конкретни примери. След Питсбъргското споразумение (1918 г.), когато се разпада Австро-Унгарската империя и е образувана Чехословакия, съгласно приетия закон за чешкия и словашкия езици, хиляди немски думи са заменени със славянски. Официалният език на република Северна Македония е кодифицирана диалектна форма на българския език и всяко отстъпление от тази аксиома е равнозначно на национално предателство.

– Предстои важно Отчетно-изборно събрание на Съюза на българските писатели, който е сложна организация по своята структура и идейно-естетическо многообразие. Вие я ръководите вече 11 години. Какви бяха проблемите, чието преодоляване считате за успех?

– СБП е една от най-стародавните писателски организации в Европа. Има богата и славна история. Основан е на 8 септември 1913 г., а шест години по-късно членовете му се обръщат към Иван Вазов с покана да стане почетен председател. Той дава съгласието си и затова имаме честта и правото да се наричаме „Вазовият съюз“. През годините негови председатели са били: Елин Пелин, Михаил Арнаудов, Тодор Влайков, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Константин Константинов, Людмил Стоянов, Христо Радевски, Димитър Димов, Георги Караславов, Пантелей Зарев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Кольо Георгиев, Николай Хайтов, Никола Радев, Николай Петев. За успех считам факта, че Съюзът оцелява, въпреки липсата на каквато и да е субсидия от държавата. Същата участ имат и другите творчески съюзи, а тази неглижираност говори за надменно отношение на властта към българските творци. А в ал. 3 от чл. 2 на действащия Закон за закрила и развитие на културата е записано, че трябва да има равнопоставеност между творците и културните организации. Ние оцеляваме, но с цената на лишения, огорчения, нерви, разочарования... Болно ми е, че навсякъде по света държавата е намерила начини да подпомага писателските обединения. Наскоро бях в Узбекистан и учудването ми беше голямо, когато видях, че в центъра на столицата Ташкент съществува цял писателски квартал, построен от държавата преди 10-15 години. В центъра на града има парк на узбекските писатели, а най-внушителен там е паметникът на великия Алишер Навои. Правителството на Узбекистан е изградило там литературен музей с многобройни артефакти, а в близост се намира сградата на Съюза на узбекските писатели с офиси, конферентни и театрални зали. И още нещо – в това сдружение, наброяващо близо 3500 членове, пенсионираните писатели получават допълнителна държавна финансова подкрепа всеки месец. Узбекският писателски съюз издава вестник и списания, сред които е авторитетният журнал „Всемирная литература“, където намират място творби на творци от цял свят. Дано някой от нашите политици прочете тези редове и се замисли за съдбата на българския писател... Понякога имам усещането, че плаваме не срещу течението на придошла река, а срещу Ниагарския водопад, но не губим надежда. Ако не успеем да го преодолеем, ще го заобиколим и ще продължим напред.    

– СБП успя на привлече широк кръг нови писатели – млади автори, както и творци, които живеят извън родината. Продължавате и международната си дейност, съставяте антологии, представяте ги в чужбина. Какво е нужно, за да бъде българската литература търсена на световния пазар?

– Преди всичко трябва да съществува равнопоставеност между творческите обединения и техните членове. Жалко е, че за болшинството членове на СБП са затворени пътищата за преводи в чужбина. Познати ни до втръсване имена на персони със съмнителен литературен талант, но с талант за самореклама, се възвеличават до висините и това не става без участието на държавата. Тази несправедливост трябва да се отстрани и да се потърси отговорност от  литературни „експерти“, които безропотно изпълняват директивите на политическите кукловоди. Замяната на истинската литература с политически коректни словесни ерзаци е пагубна за културата ни.

– От какво има нужда един писател днес? Читателите намаляват, а СБП не може да полага адекватни грижи за своите членове поради липса на държавно финансиране...

– Съюзът е доброволно сдружение на съмишленици. Отдавна не робуваме на каквато и да е политическа или партийна платформа, но това не означава аполитичност. Нашето общество е плуралистично, не заклеймяваме никого за неговите политически пристрастия, стига те да не са насочени против славата и достойнството на Отечеството ни. Силно се надявам, че нашият съюз ще стане обединителен център за всички български творци на словото, когато идеологическите парадигми отстъпят пред естетическите концепции за единна национална литература с разнообразие от стилове. Писателският съюз би могъл да изпълнява и насоките на държавата. Той трябва отново да възвърне ролята си на фактор при конструирането на учебниците, където да намерят място и творби на класици, и на даровити съвременни автори. СБП има потенциал, защото сред членовете му са академици и член-кореспонденти на БАН, университетски преподаватели и учители по литература, хабилитирани историци, философи, социолози, психолози…

– Какво според Вас е сбъркано в културната политика? На кого разчитате в реализирането на своите идеи?

– Вече споменах, че понятието културна политика отдавна е излязло от употреба в обществения живот. За десетилетията демокрация не беше конституирана национална доктрина, в която културната политика да изпълнява основополагащи функции. Тя би трябвало да се вгради в българското образование, ала възпитателният процес отдавна е изхвърлен от него като стара и ненужна дреха. Надявам се мъдри и неотстъпчиви хора да поемат държавното кормило, осъзнавайки, че без култура не може да съществува обществен просперитет. Нашият съюз получава достатъчно обществена подкрепа, но държавниците ни трябва да обърнат внимание на писателите, които в болшинството си живеят в недоимък, изолация и безверие. В Румъния преди няколко години бе приет закон, според който всички членове на представителните творчески съюзи след пенсионирането си получават като надбавка към пенсията още 50% от нейната стойност. А българската държава нехае за своята интелигенция.

– Обществото ни е разделено не само политически, но и естетически. На власт е чалгата, езикът на омразата и низките страсти. Как да се промени ситуацията? 

– Този проблем не е от вчера и все повече се задълбочава. Защо чалгата стана  официална култура в отечеството ни? Нейни най-важни рупори са телевизии, претендиращи да бъдат интелектуални проводници, а резултатът –мултипликации на евтини словоблудства. Щандовете на книжарниците преливат от литературни сурогати. Докато пазарният принцип владее, картината няма да се променени. А за възпиране на това волунтаристко безумие е необходима категорична държавна намеса, изразяваща се в подкрепа на съвременните талантливи писатели. Вече съществуват към Министерство на културата такива програми, но финансовият им ресурс е недостатъчен. Срамно и недостойно е утвърдени писатели с международна известност да кандидатстват за финансова подкрепа наред с начинаещи автори! Това е причината значителна част от нашите членове да се въздържат от кандидатстване. Така мястото им се заема от хора със скромни възможности, но с необятни амбиции.

Съществуват и неизползвани възможности членовете ни да се срещат с ученици. Такава взаимна обвързаност е необходима. А тези срещи би трябвало да се официализират посредством договори между СБП и Министерството на образованието и науката. Ние сме готови за подписване на такива споразумения, от които полза ще имат и писателите, и техните млади читатели.