Доцент Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет: Законът не предвижда сеч на опасни дървета в частни терени

Когато дървото е гнило, има външни признаци по стъблото, в основата му, понякога в гъстотата на облистването

Повод да потърсим доц. Георги Костов е трагичната смърт на майка на две деца на пътя към Витоша. Питаме лесовъда опасни ли са горите на Витоша, защо има толкова много паднали дървета след всеки по-силен вятър и снеговалеж. Разговаряме и за грижата за насажденията в най-близката до София планина, както и за последиците от твърдението, че на Витоша дървета не бива да се секат.

- Доцент Костов, на 3 януари прогнило дърво падна и уби майка на две деца. След инцидента има много въпроси които чакат отговор. Прави ли са лесовъдите, които твърдят, че горите на Вигоша са опасни?
- Да, голяма част са от горите на Витоша са издънкови. Видях репортажите на телевизиите за инцидента, който стана на 3 януари. Изглежда, че става дума за смесено издънково насаждение, над 50 години, в което има и други дървесни видове от стари залесявания. Пречупеното дърво е трепетлика (планинска топола). Всички знаят, че тополите нямат много здрава дървесина и могат да загният много бързо. Но това е едно дърво в насаждението. Именно насаждението е обект на управление, т. е. на грижи и поддържане. От гледна точка на лесовъдската наука всяко едно горско насаждение има жизнен цикъл. Този жизнен цикъл прилича на човешкия живот. Има една най-млада възраст, когато дърветата са малки и сравнително уязвими, след това бързо растат на височина - това е юношеската възраст на гората, когато стават високи и гъсти. След това започват да нарастват по диаметър, както при хората и тогава достигат зряла възраст. Това се случва през първите 70-80 години. Когато се достигне зрялата възраст, т. е. периода, в който дърветата в насаждението се възпроизвеждат, обикновено това се използва за естествена и бавна подмяна на поколенията, в следващ период между 15 и 50 години.

- Какво се случва, ако не се направи тази постепенна подмяна?
- Ако това не се направи, с времето насажденията постепенно преминават в т. нар. „стари гори“. Последното означава, че насаждението спира да се възпроизвежда активно, т. е. дърветата са като стари хора - не се размножават, уязвими са, лесно се разболяват, загниват и отпадат. Когато гората е издънкова, това означава, че майчината гора е била изсечена на голо и са тръгнали вегетативно нови стъбла (издънки). Стъблата може да са млади, но кореновата система е стара. Индивидите са физиологично стари. Затова при издънковите гори, тези процеси в етапите, които казах, вместо да протичат за 200-400 години, протичат 4-5 пъти по-бързо. Една издънкова гора на 70-80 години, каквито са издънковите гори на Витоша (а и в цяла България), е равностойна по жизненост на семенна гора от същия вид на 250-300 години. Процесите в старите насаждения са на загниване, на отмиране, на отпадане. Ако си добър стопанин на гората, няма да допускаш да вървиш след събитията. Дърветата, които не са достатъчно жизнени и ще суховършат и съхнат, ще си ги отстранил и ще оставиш на тяхно място дърветата, които са най-желани и жизнени. Дървестният вид също има значение от гледна точка на комерсиалните цели. Като оставиш тези желани дървета и си премахнал техните конкуренти, те започват да ползват по-голям ресурс, ще са по-жизнени и ще живеят по-дълго. Ако ги оставиш гъсти, „наблъскани“ едно до друго, ресурсът от който се поддържат (почва, вода, светлина) в един момент няма да им стигне и те всички ще станат по-слаби. Този процес на влошаване на жизнеността на дърветата в гората се ускорява при неблагоприятни климатични прояви (суши, високи или ниски температури) или антропогенно натоварване (замърсяване, утъпкване и дрениране на почвата, замърсяване на въздуха). Ето защо в лесовъдството са важни т. нар. възпитателни сечи (професионално се наричат отгледни сечи), които имат за задача във времето да създадат насаждение от здрави и желани дървета с добра механична стабилност. Дърветата в горските насажденията трябва, да издържат на снегове, обледявания и силни ветрове.
 
- От какво зависи стабилността на дърветата?
- Има много фактори, от които зависи механичната стабилност на отделните дървета и насажденията като цяло. Ако се полагат правилните грижи ще се подобрява механичната издръжливост на външни натоварвания на дърветата. Например, когато има екстремални ветрове или значителни количества тежък (мокър) сняг, дърветата с по-малка височина и по-дебели стъбла, с равномерни и дълги корони са по-слабо уязвими на пречупване и изкореняване. Някои видове дървета имат повърностна коренова система, т. е. се изкореняват по-лесно, особено ако почвата е лека (песъчлива) и достатъчно мокра Тези видове дървета, които имат централен корен не се изкореняват лесно, но могат да се чупят. Пречупванията стават по-лесно, при наличие на недостатъци в стъблото, например от нараняване или вътрешно загниване. Това, което се е случило при инцидента по пътя във Витоша е, трепетликовото дърво се е счупило рязко, почти от основата вероятно при порив на вятъра. Причината е, че вътре е било загнило. Освен това дървесината на тополите не е достатъчно здрава, така, че да има забавящ ефект на маха при падането. Вероятно загниването не е било явно видимо, но за специалистите не е изненада, трепетликите да са загнили, след 30-40 годишна възраст. (Една причина е, че трепетликовите дървета са се появили от коренови издънки и с времето от самата коренова система към стъблото може да навлезе гнилота).

- Как може да се разпознае, че едно дърво е гнило вътре?
- Лесовъдите имат много преки и косвени признаци, по които да съдят за жизнеността на едно дърво. Когато то е гнило, има външни признаци по стъблото, в основата му, понякога в гъстотата на облистването. Опитните експерти могат да чуят гнилотата с почукване по ствола. Има и специализирани уреди за проверка с ултразвук. Разбира се, дърветата са милиони, но когато се извършва преглед (инвентаризация) на горските насаждения се оценяват и отделните дървета. Такава инвентаризация се прави веднъж на десетина години. Тя е основа за т. нар. Горскостопански план, в който след преглед на всяко насаждане се записва какво да се направи в него за предстоящия десетгодишен период. Лесовъдите знаят, че задължително се отстраняват опасните дървета и дърветата, които не искаме да оказват влияние по-късно, а да останат най-качествените и дълговечни, които ще имат комерсиална стойност, или са важни по други причини. Някои дървета с хралупи и отвори, например се оставят за убежища на птици и други животни, но само ако не са около пътища, пътеки и съоръжения. Около инженерни съоръжения (далекопроводи, пътища, корекциина реки) обикновено се прави ежегоден преглед за дървета, които могат да са опасни. Това обаче, е ангажимент преди всичко на собственика на инжинерното съоръжение (или евентуално на трети заинтересовани лица) а не само на лесовъдите. Горските по правило винаги подпомагат подобни проверки.

- Има ли решение проблемът с опасните дървета на Витоша?
-. Това, което ви казах теоретично и трябва да се прави за възпитание на горските насаждения, не се прави в необходимата степен по няколко причини. Обикновено голяма част от тази дейност не е икономически издържана, не е достатъчно рентабилна, особено когато трябва да се добиват дървета с малки размери. Да отсечеш, да го транспортираш някъде и да си възстановиш разходите е почти невъзможно. През последните няколко години е налице стагнация в пазара на дървесина в почти цяла Европа. У нас тя се подсилва от спирането на заводите на Свилоза за целулоза и заводът в гр. Стамболийски (Фабриката за хартия). В последните две години заедно в цяла България са отсечени по-малко обеми дървесина, отколкото е нормално за една година. От лесовъдска гледна точка, това не е хубаво, защото вместо възпитание и контрол на процесите в горските насаждения те са оставени да протичат стихийно, неконтролирано. А естествените природни процеси нито са плавни, нито щадящи, нито обръщат внимание дали съответното място е важно за човека. Те просто се случват и техните имена са например, ветровали, пожари, каламитети. Важна причина да не се сече на Витоша е и общественото мнение. Беше създадена парадигма, че да се сече, въобще не е правилно. Вие добре казахте, че на Витоша голямата част от широколистните гори са издънкови, тоест те са силно повлияни от човека. В друга част са залесени изкуствено - най-вече иглолистни насаждения. Те също са силно повлияни от човека. Като погледнете към Витоша и като видите боровете по северните склонове, мислите, че те са естествени и винаги са били там. Спомням си ясно, че като бях дете през 60-те години ни водеха често на Витоша. Тогава при играта на криеница, кляках зад борчето, за да не се виждам. А сега тези залесени борчета са на 60-70 години. И тъй като не са полагани всички лесовъдски възпитателни грижи за тях, а и голяма част не са си съвсем на мястото, днес виждаме много тъжни картини на пречупени, паднали и преплетени стъбла в някои от иглолистните участъци, като местата са все повече и са все по-непроходими и опасни (достатъчно е да се слезе по ски пътя от „бай Кръстьо“ до ресторант „Воденицата“ за да стане ясно)

- В случая кой не си е свършил работата - горското стопанство ли? 
- Горското стопанство има ангажименти да изпълнява дейностите в държавните гори. То няма право да прави нищо в частните и в общинските гори (освен да гаси пожари). Доколкото разбирам, там, където е станала злополуката, са частни територии, или територии с неясен собственик и неясен вид на територията, според кадастъра. Последното поставя интересни въпроси, как така има парцели, а няма вид на територията (горска, земеделска или урбанизирана)! Горското стопанство в случая не е задължено и няма ясни права да прави каквото и да е. Ако територията е с неясен статут или с неясна граница между частна и общинска или частна и държавна, тогава никой от горското стопанство не пипа, защото собственикът на тази територия може да предяви претенции. Такива парадокси има не малък брой в България. Една част от горите, които към момента са в лошо състояние и загиват, са частни. Собствениците не им обръщат внимание и те стават опасни. Може да тръгне пожар от там, да паднат дървета и да затворят път, да разрушат съоръжение да наранят или убият човек. Частният собственик не носи никаква отговорност, че в неговата гора се е случило нещо, застрашаващо обществения интерес. И макар, че навлизането в гората е винаги на собствен риск, според Закона за горите, когато става дума за обезопасяване и превенция на територия в обществен интерес е добре да се създаде нормативна уредба и държавата или общината да може да се намесва в такива площи, когато става дума за превенция и обезопасяване. В момента това липсва.

- Инцидентът на Витоша е станал на терен, който може би е частен, но и по склоновете на Витоша при буря и при вятър виждаме паднали дървета и онзи ден, когато имаше много силен вятър, затвориха пътя към Витоша, защото имаше нападали дървета. Как може да се реши този проблем?
- Не може да се реши от днес за утре. Трябва системно да се работи. Винаги ще стои рискът, че дадено дърво може да падне. ако не сме създали механичната стабилност на дърветата на време. Кога трябва да възпитаваш детето? Ако ги няма първите 6 години, после до края на живота му ще личи. Така и когато не се възпита гората от млада възраст и е пропуснат този период, след това каквото и да правиш, винаги ще съществува този риск от нестабилност. Във всички случаи, трябва институциите да работят повече заедно - собствениците на пътищата, на инжинерните съоръжения, собствениците на горите, кметовете. Това е подобно на ситуацията с поддържането на речните корита - общини, сдружения, държавни структури. Институциите у нас не си говорят достатъчно, създават си проблеми със собствените си нормативи, някои от които са противоречиви. Не всичко е и достатъчно прозрачно за да получи вярна обществена оценка. Това не трябва да бъде така. Аз съм наясно с дейността на Изпълнителната агенция по горите в Министерството на земеделието и храните, която отговаря за природните паркове. Колегите там се опитват да направят най-доброто за териториите в ПП, но имат лимитиран, обикновен малък бюджет, защото са бюджетна организация. Природните паркове нямат сами сили, ресурси и финанси да извършват всички необходими лесовъдски, комуникационни и превантивни мероприятия. А горското стопанство трябва да се съобразява с иконимическите реалности. То извършва дейности балансирано между печеливши такива (напр. продажба на качествена дървесина) и други от които губи, но има ясен обществен интерес да се случат (напр. залесяване в изгорели територии, опазване и охрана на всички гори, поддържане на ландшафта, строеж и поддържане на пътища, грижи за дивеча и т. н.). Ако няма приходи, тези дейности също изостават независимо от обществените потребности. И най-лесно е да не се извършват лесовъдски сечи, където има обществен натиск в обратна посока - да не се сече. Представете си, че сте в тази ситуация, каквато е постоянна на Витоша и не само, в която едно дърво следва да се отсече поради санитарни съображения (напр. защото видът лесно загнива, както въпросната трепетлика). И започват да пишат десетки хора- защо отсякохте това дърво. Някой снима и казва, че се вижда, че е здраво, друг казва, че е вековно, трети установява, че около него е унищожен някакъв специфичен хабитат... Няма доверие към единствените комплексни специалисти - лесовъдите, които най-добре познават елементите и процесите в горските насаждения и правят най-доброто за тях. В исторически план има много документи и снимки, които доказват, че лесовъдите са сменили облика на страната създавайки и подобрявайки горското покритие в страната. Днес се внушава, че искат да правят обратното.

Доц. Георги Костов е завършил специалност “Горско стопанство” през 1984 година като отличник на випуска. От 1988 е преподавател в катедра “Лесовъдство” по дисциплината “Общо лесовъдство”, а от 2004 година до 2024 година е ръководител на катедрата. На 29 юли 2009 година е назначен за председател на Държавната агенция по горите и заместник-министър на земеделието и храните в първото правителство на Бойко Борисов. Заместник-министър е и във второто правителство на Борисов.