Елена Дариева, социолог от агенция „Насока“: Политическото участие при Gen Z се случва дигитално

Въпросът дали младите ще отидат физически до урните е много съществен

В първите дни на 2026 г. разговаряме със социолога Елена Дариева за очакванията свързани с предсрочните парламентарни избори, протестите и ролята на поколението Z. Питаме доколко тази роля е реалистична и ще се включат ли младите в политиката.

- С какво ще бъде запомнена 2025 г.?
- Изминалата година беше наситена с динамични събития, които включваха както значими успехи в европейската интеграция, така и правителствена нестабилност. Ако трябва да отлича най-важните политически събития за 2025 г., още в самото ù начало България стана пълноправен член на Шенген, което доведе до премахване на проверките по сухопътните граници. Годината започна с формирането на правителството на Росен Желязков на 16 януари, а малко преди края ù - на 11 декември то подаде оставка и в страната започна подготовка за предсрочни избори. През изтеклата година бе определена и дата за приемането ни в еврозоната. 2025 бе белязана от протести, знакови дела в съдебната система, както и множество законодателни спорове. За съжаление, станахме свидетели на изключително грозни прояви в българския парламент и на остри конфликти, които стигаха дори до физически сблъсъци.

- Реалистични ли са очакванията, че 2026 г. ще е година на промяната?
- Очакванията за промяна са реалистични, доколкото това беше и искането на протеста, който набра мащабна енергия от началото на декември. Можем да очакваме, че високата динамика ще продължи. Наслагването на различни събития: влизането на България в еврозоната, конституционната процедура по връчването на мандатите от президента, предстоящият избор на служебен премиер и състав на служебно правителство, наред с протестите, които очаквам да продължат - всичко това ще влияе разнопосочно върху обществените нагласи, които ще реагират на всеки нов сюжет. Вероятно този ритъм на динамика и неустойчивост ще се запази през цялата година. Предстоят ни и редовни избори за президент и предсрочни - за парламент. Предизвикателствата напред са много.

- Направиха се редица аналогии на протестите от декември с предишни протести. По-интересно обаче е с какво са различни те?
- Най-значимата разлика е появата на младото поколение, т. нар. Gen Z на площада, нещо което привнесе нова енергия на протеста. Другото, което можем да отличим е, че ако предишните протести търсеха решения на задачи от миналото, сега младите хора протестират за своето бъдеще и защото чувстват, че това бъдеще е под риск. Много от протестиращите казваха: „Повече не може така. Избирам да живея тук, но става все по-трудно да се живее в България“. Именно това е една от големите разлики между протестите през 2013 г. и тези сега. Младите, които са на площада са различни. Днешните млади искат да имат по-добър живот тук и в същото време заявяват категорично несъгласие с начина, по който се управлява държавата.

- Бяха ли използвани социалните мрежи като инструмент за легитимност?
- Част от дигиталния обрат в правенето на политика, е засилената употреба на социалните мрежи като инструмент. От пандемията насам, когато прекият контакт с избирателите бе ограничен, партиите опознаха силата на виртуалната кампания и все повече се стремят да набират допълнителна скорост в мрежите, да привличат и да мобилизират избиратели, да провокират солидарност и чувство за принадлежност. Важен е въпросът коя от партиите е по-подготвена за тази онлайн политика в социалните мрежи. Когато се отчита влиянието на лидерите и на формациите, вече се броят не само хората на площадите или на предизборните срещи, но и броят на кликовете и лайковете. Специфика на новата среда за печелене на избиратели е, че тя е хибридна. Големият проблем на политиците е, че поддържат профилите си кампанийно и после активността им рязко затихва. В контекста на дигиталната политика партиите, които работят по-активно с младите - новият електорален ресурс - са по-малките формации. Голяма част от тях са насочили медийната си политика в мрежите и така по-лесно стигат до новите избиратели.

- Как изведнъж джензитата се появиха на политическата сцена?
- От 2023 г. насам, благодарение на „Булевард България“, ние от социологическа агенция „Насока“ системно изследваме в дълбочина нагласите на т. нар. поколение Z - това са родените между 1997 и 2012 г. Те са децата на хората от 90-те, които останаха в България. Новото е, че тези млади българи също са склонни да останат и да се развиват у нас. Това им желание е най-значимата разлика между поколението Z и предходното - Y, известно още като „милениали“. Заради желанието им да останат ние ги нарекохме краят на поколението „Терминал 2“. 55% от поколението Z са категорични, че при никакви обстоятелства не биха напуснали страната. Само 10 години по-рано, младите от предходното поколение Y, които заявяваха същото бяха 35%, т. е. 20 пункта по-малко, което е много съществена разлика. Беше въпрос на време кога джензитата ще заявят интереса си към политиката. Младите, които излязоха на площада, поискаха по-добър живот тук, сега и занапред. Силно послание, с което си спечелиха първостепенна роля.

- Знаят ли какво точно искат и как могат да го постигнат?
- Голямата част от тях все още не са се определили политически. На този етап младите на площада масово нямат ясна идея кое е тяхното политическо представителство, но е въпрос на време да го припознаят. И тук е мястото да изведем няколко специфики на поколението Z: те относително малко се влияят и се интересуват от авторитети. Те не вярват в политиците, но смятат, че не е нормално да си мълчат. На площада обаче протестираха хора с различни електорални нагласи и възгледи, което се явява ново ограничение пред излъчването на единно лидерство от страна на протеста. Тоест - протестът е многолик и носи потенциал да се ориентира към различно лидерство. Дали тази протестна енергия ще се разпилее в много посоки, или младите ще припознаят свой лидер и ще успеят да увлекат и останалите в една посока, това е интересното, което предстои да видим в първите месеци на тази година.

- Всъщност, политическият интерес към Gen Z органичен процес ли е, или е добре режисирана кампания - чуха се мнения и в двете посоки?
- Разбирам скептицизма във въпроса ви. Винаги, когато изборите са на хоризонта подозренията за кампанийна употреба са актуални. За да бъде в сила това допускане, някой трябва да има полза или интерес от това.

- Не случайно задавам този въпрос, защото ПП-ДБ вече заявиха интерес и дори отправиха покана за места в листите си към хората от Gen Z.
- Очаквам покана към представителите на това поколение не само от коалицията ПП-ДБ, които бързо заявиха такова намерение, но и от останалите политически формации, които ще участват на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Представителите на поколението Z обаче са твърде далеч от представата за твърд електорат на която и да било партия. Те са склонни постоянно да търсят нови носители на своите идеи и при това тази склонност е перманентна. Те често променят начина си на гласуване и ще продължат да го правят. Макар понастоящем да заявяват готовност за политическо участие, това по-често се случва дигитално, което те възприемат като толкова пълноценно, колкото и реалното. Добре е всяка от политическите формации, които имат намерения спрямо представителите на поколението Z да разберат това още сега, защото напролет ще бъде късно.

- Някои поставиха акцента на протеста върху един-два постера с поколението Z. Не се ли прави опит за употреба на младите хора?
- Това много трудно може да се случи. Ако има поколение, което е подготвено да разпознава политически инженеринг или ребрандиране, това са тези млади хора. Те са подготвени за света на аватарите и много лесно разпознават какво е съдържанието зад определена маска. И всъщност тук имам лоша новина за партиите, в случай че някой се опита да използва тяхната енергия, за да наложи свои каузи, или себе си. Те са много чувствителни и с лекота разпознават всякакви опити за мимикрия. Голямата грешка, която допускат българските политици е, че като цяло не се вълнуват от това как се променят поколенията. Предизборната кампания, която наблюдаваме, от години е една и съща. Повтаря едни и същи неща, без да отчита промените, които настъпват. Изследванията, които правим сред представителите на поколението Z, показват, че за тях идеалният лидер е сътрудничещ, а подходящият стил на управление е овластяващ и тук има коренна разлика с предходните поколения. За милениалите, т. е. за родените между 1981 и 1996 г., идеалният лидерски стил беше насочващ, а идеалният лидер - подкрепящ. Сегашните млади не търсят подкрепа. Те търсят правомощия!

- Не се ли създава изкуствен конфликт в обществото между млади и стари, не се ли извършва измислена стратификация, която обаче няма да остане без негативни последици?
- Конфликтът между млади и стари можем да наречем вечен. Има го документиран още в Древна Гърция и в Древен Рим от Хораций (I в. пр. Хр.). В настоящия български контекст би било ефективно и полезно, ако мислим за поколенията не толкова през маркетинговите етикети, като X, Y, Z, а през нашите собствени исторически разломи: смяна на режими, икономически катастрофи, финансови сътресения и болезнени преходи. Именно там се формира поколенческата памет. Когато група хора преживее историческо или културно събитие във формираща възраст, тази група развива специфично съзнание, което става част от общата ù идентичност. Подобен изследователски подход, ще ни позволи да изучим кливиджите - онези постоянни, основополагащи разделения или конфликти в обществото, които влияят върху формирането на политически партии или идентичност. Т. е. ако включим и тези значими събития като белязващи (моделиращи) формирането на поколенията, можем да преосмислим възрастовите кохорти и термините, чрез които ги описваме, както и да направим изводи как ще се развиват включително и политическите процеси при всяка от групите.

- А по отношение на стратификацията на обществото?
- В „Безкласовото общество“ Хана Аренд в пише следното: „Масите и тълпата имат само една обща характеристика: и масите, и тълпата остават вън от каквото и да е било социално разслоение или традиционно политическо управление. С рухването на предпазните класови стени дремещите мнозинства, стояли зад всички партии се превръщат в огромна, неорганизирана аморфна маса от необуздани индивиди, свързани единствено от смътно предчувствие, че (...) най-уважаваните членове на общността са глупаци, а всяка власт е не просто коварна, а и глупава и измамна“. С този цитат от Аренд искам да кажа, че тези, които отхвърлят стратификацията, трябва да са готови да се изправят очи в очи със солидарността на отрицанието.

- Възможен ли е самостоятелен политически проект на джензитата?
- Понастоящем масово нямат ясна идея кое е тяхното политическо представителство. Предстои да видим дали ще го разпознаят, но характеристиките, които вече изведохме, правят доста проблематичен този процес. Ако не се намери автентичен начин, така че от техните среди да произлезе нещо, налагането на външни форми или опитите за ребрандиране, по-скоро ще се окажат неуспешни.

- Дошъл ли е край на месианството в България и какви са шансовете на президентска партия?
- Не съм сигурна, че в съзнателния си живот ще видя края на тенденцията, която описахте -очакването на поредния месия. Нетърпимостта и острата конфронтация между политическите сили на терена, както и невъзможността да се реши ключовият въпрос за партньорството между тях, така че да се стигне до управленска коалиция, кара значителен дял от българите да се оглеждат за нови алтернативи. Съзнателно използвам множествено число, защото те може да са и леви, и десни. Очаквам появата на нови политически субекти - както партии, така и коалиции. А що се отнася до формация на президента, заради конституционните изисквания към поста на държавен глава, той се въздържа от директен отговор за бъдещите си намерения. Макар че иносказателно, загатва за намерения в тази посока и в този смисъл въпросът към него не е Дали, а Кога. Шансовете са неясни, доколкото той поддържа амбивалентност по въпросите къде би се позиционирал евентуален негов проект и с кого възнамерява да го реализира. Т. е. има твърде много неясноти и на този етап може само да се спекулира по въпроса.

- Протестите и активността на обществото, гаранция ли са за повишаване на изборната активност?
- Последните изследвания дават надежда за ръст на избирателната активност. В края на 2025 г. измервахме между 400 000 и 500 000 повече желаещи да гласуват, в зависимост от твърдостта на намеренията им. Политизацията на обществото и конкретно на младите хора, в края на годината, предполагат по-динамично развитие на електоралните процеси. Но отговорът на въпроса дали тази активност, която младите демонстрираха по площадите, ще се трансформира в реално гласуване, зависи от това дали енергията на протеста ще се запази до деня на вота. Това от своя страна повишава значимостта на датата, на която ще се проведат предсрочните избори, като фактор за активността. Ако изборите бъдат насрочени за началото на април, има риск надеждите за по-висока активност да не се оправдаят и по-малко хора от очакваното да отидат до урните. Причината е, че навлизаме в празничен период. Освен на активността това ще повлияе и на резултатите. Като имаме предвид профила на хората, които биха взели отпуск за почивка или пътуване по време на пролетната ваканция на учениците, която е от 4 до 13 април, можем да очакваме, че това ще се отрази неблагоприятно най-вече върху резултата на първите две партии - ГЕРБ и ПП-ДБ, защото в най-голяма степен съвпада с профила на техните избиратели. Когато говорим за избирателна активност, особено в частта младежка активност, има още един съществен елемент, който трябва да отчитаме - различният начин на себеизява на представителите на поколението Z. Те реагират основно в т. нар. цифров свят, във виртуалното пространство, в социалните мрежи. Те не познават света без интернет. Отчитаме, че понастоящем се вълнуват от политика и заявяват готовност за политическо участие, но до момента участват предимно дигитално. Нещо повече, те считат тази дигитална интеракция за също толкова пълноценна, колкото реалната. Те си представят дигитално членство в партии, дигитално участие в инициативи и подкрепа. Затова въпросът дали ще отидат физически до урните е много съществен. Предстои да разберем.

Елена Дариева е социолог с над 20-годишен опит в електоралните, социални и маркетингови проучвания. Член на Управителния съвет на Българската социологическа асоциация. Автор на множество публикации по темите за европейската интеграция, младежките политики и политическите нагласи. Научните є интереси са свързани с разработването на нови индикатори за маркетингови проучвания, както и с изследването на ценностните нагласи и начина на живот на жените и на младите хора у нас. Магистър по социология от СУ “Св. Климент Охридски”. Управител и основател на социологическа агенция “Насока”.