Манол Тодоров, производител на Странджански манов мед: Пчелните продукти намаляват, цената им ще се увеличи

Кошерите ни с 400 пчелни семейства са в непристъпни местности с кристален въздух

Листните въшки са „продуцентите“ на мановия мед

Манол Тодоров и съпругата му отглеждат 400 пчелни семейства. Наследил е пчеларството от родителите си в красивото странджанско село Фазаново. Кошерите му се намират там, където не стъпва човешки крак и се съчетават прекрасно кристално чист въздух, почва и вода.
В мановия мед, който произвежда, микроелементите са в пъти повече, в сравнение с останалите продукти. Само в Странджа планина например, расте дъб, който съдържа веществото кварцетин, което не се среща другаде и е едно от най - ценните в произведения тук мед. Странджанският манов мед, е регистриран като защитено наименование за произход „Странджански манов мед/ Манов мед от Странджа“ в ЕК е с най - висока степен на защита и контрол. В същото време производителите са само петима. Сред основните проблеми на българските пчелари са високата смъртност на пчелите, вносът на мед от други страни - китайски мед, мед от Украйна, както и ниските изкупни цени, и лошите климатични условия.

- Г - н Тодоров, Вие сте сред най - известните производители на манов мед в Странджа. Колко пчелни семейства отглеждате и къде са кошерите Ви?
- В Странджа планина основно се прави манов мед. Откакто в ЕК защитихме наименованието „Странджански манов мед“, това е нашият продукт и той отговаря на строго определени условия, различен е от обикновения манов мед.
Със съпругата ми отглеждаме около 400 пчелни семейства, а кошерите ни се намират буквално в непристъпни места в планината, за да може да се съчетаят основните условия за най- качествен мед.

- Говори се, че само странджанският дъб съдържа веществото кварцетин, което не се среща другаде и е едно от най - ценните в произведения тук мед?
- Да, това е доказано. В Странджа има точно дъб който се казва „Лъжник“ и когато изследванията бяха проведени, се оказа именно, че кварцетинът е един от най - силните анти оксиданти. Това го използвахме в продуктовата спецификация, за да докажем разликата между продукта който произвеждаме и този, който се произвежда в други части на страната. Това е един вид доказателство, че този продукт е точно от тук. Понеже от ЕК ни искаха доказателства че медът ни е качествен и по какво се различава от другия. Ето по това - кварцетинът е една от разликите.

- Каква е ролята на листните въшки, които се смятат за „продуценти“ на меда?
- Тези листни въшки се развиват и се размножават в края на месец май, юни, юли и август. Тук трябва да подчертая, че през 2004 до 2007 година ние участвахме в един проект с водещи учени от Института по гората в София - проф. Георги Цанков и други негови колеги, и заедно изследвахме точно тези листни въшки, които се явяват „продуценти“ на маната. Всъщност, листните въшки преработват сока на дървото. Екскрементите на листните въшки, тези ситни капчици, които се образуват и полепват по листата, те са богати на микроелементи, на антиоксиданти и това е причината този продукт да има повече микроелементи спрямо другите видове мед. Освен това, съществуват и други фактори - в Странджа има и така наречената жълъдова мана, от жълъд. Там е нещо по различно. Има хоботници, които поразяват жълъда и този ексодат - това са едни тъмни на цвят капчици, които са също са богати на антиоксиданти. Разбира се, и тази електропроводимост която има мановият мед.

- Това ли е основният показател на мановия мед - електропроводимостта?
- Да, това е основният показател на мановия мед. Именно той показва дали медът е манов и колко е манов. Така например по световен стандарт над 0. 8 милисименса са нужни медът да се смята за манов. Обаче за нашия продукт са нужни над 0. 95 милисименса. Колкото електропроводимостта е по- висока, толкова медът е по качествен и по богат на микроелементи.

- Електропроводимостта еднаква ли е през годините?
- През годините тя е била от 1 до 1, 3 милисименса. Тук трябва да отбележа, че през 2019 година, в края на месец август, лично изследвах със своята апаратура електропроводимост от 2, 3 милисименса, което е абсолютен рекорд за всички времена.
Вдигна се много голям шум. Мнозина помислиха, че това не е верно, но този продукт бе даден в няколко лаборатории и те показаха точно толкова електропроводимост - 2,3 - 2, 4 милисименса. Това бе някакъв природен феномен и оттогава не се е повторил.
Смятам, и мога да го докажа с видеоматериали, че тогава се появиха листни въшки, които работеха и върху храсти и треви - акация, драка, джанки, храсти по реката, там, където има висока влага и смятам, че елекропроводимостта тогава затова се вдигна толкова.

- Защо мановият мед е по-полезен от другите?
- Всеки мед, когато е качествен продукт, е хубав по своему, но при мановия микроелементите са в пъти повече спрямо нектарния мед. Затова в България, винаги първо се изкупува този продукт, който се произвежда в Странджа. Открай време винаги при реколтата през юли и август, търговците идват първо в Царево. И от много години се знае, и у нас, а вече и в Европа, че в България най - качественият манов мед се произвежда в Странджа и това се дължи на климатичните особености и природни дадености - въздух, почва и вода. Доказано е че те са най - чисти тук. Това е безспорен факт. Навсякъде в България има дъб. Но тук, това взаимодействие между трите фактора, е причина листните въшки - „продуцентите“ на маната да имат прекрасни условия за развитие. Т. е. това не е случайно, а е отново природен феномен. По принцип мановият мед е изключително полезен при заболявания на горните дихателни пътища, стабилизира сърдечно съдовата система, закщото има повече желязо и като цяло укрепва човешкия организъм, подобрява имунната система.

- Каква е реколтата за 2025 година? 
- Реколтата е изключително слаба, тъй като миналата година, през месец април, времето бе лошо. Падна слана и температурите паднаха до минус 7-8 градуса. Всичко измръзна. Това е причина за слабата реколта - лошите метеорологични условия.

- Истина ли е, че тъмният цвят на меда е пропорционален на антиоксидантите?
- Има такива изследвания в Турция, но открай време се смята че антиоксидантите и по - скоро микроелементите, са причина за този цвят.

- Какво смятате за китайския мед?
- Известно е, че китайците от нищо могат да направят нещо. Моето убеждение е, и на пчеларите, е следното: не можем да кажем, че медът е абсолютно фалшив, но като качество е несравним с нашия.

- Кога е периодът на медобер и как се прави?
- Да започнем с това, че пчелното семейство трябва добре да изкара зимата. Да са силни, да са здрави, да са добре развити и вече през май започва подреждане в магазините на кошерите. Маната е около 12 - 14 юни, може да е с няколко дни разлика, всяка година е различно, но е основно през този период и ние се готвим. Това означава, че пчелното семейство трябва да е развито. Когато две трети от пилото е запечатано, ние имаме повече работници, образно казано, и поставяме магазините. За да получим високо качествена мана, магазините се слагат след като започне главната паша.

- От какво боледуват пчелите и как се справяте?
- От доста години, откакто в света тръгна така наречения „синдром на празния кошер“, в определени кътчета на страната има много, много висока смъртност от порядъка на 50, 80 а някъде и 100 процента. Това е един бич, една от причините, медът да е в по малки количества. Не е тайна, че има две коварни заболявания. Причинителите им са кърлежи. Именно тези заболявания са основните причини за високата смъртност. През 2014 - 2015 година, това в Странджа беше голям бич, имахме до 100 процента смъртност.
През последните години, този проблем намаля, но продължава да е факт в други райони на страната. Може да се каже, че средно за страната, на различните места, има висока смъртност. Има и други фактори - вследствие на климатичните промени- всичко изсъхва, няма прашец, няма пило... През август месец пчелите стигат до един критичен минимум, говоря за това, че майките спират да снасят.

- Какво представлява „синдромът на празния кошер“?
- Пчелното семейство напуска кошера по една или друга причина и той остава празен. Такъв период може да започне в края на август - септември, да изчезват пчелните семейства, като оставят пило. Това продължава и през декември, януари, февруари... Има много висока смъртност и това е причината пчеларството да е в застой, имам предвид като добив, разходи и приходи. Много е трудно. Намалява броят на регистрираните пчелари. Например хора, които са имали 500 кошера, остават с 300 или 200. Ако трябва да обобщим - за съжаление, днес просто пчеларите не могат да се похвалят, така да го кажем.

- Кога жилят пчелите?
- Пчелите по принцип не са опасни и не жилят кой знае колко. Жилят при лошо време, при ветровито време. Повече от нормално могат да жилят, да речем, при болно пчелно семейство. Но при опитните пчелари това не е проблем. Няма такъв страх, че пчелите жилят. Пчелар може да бъде всеки, но стига да не е алергичен 
към пчелната отрова. Това е най - важното.

- Вие сте инициатор на Фестивала на меда в Царево? Откога се провежда и какви са основните проблеми на българските пчелари?
- През 2004 година, по моя идея бе организиран първият Фестивал на мановия мед. Вече 22 години провеждаме събитието - „Странджански манов мед и странджански цветен пчелен прашец“. Тук идват пчелари от цялата страна и това ще продължи и занапред.
Проблемите са високата смъртност, вносът на мед от други страни - китайски мед, мед от Украйна, който не е така проверен, както при нас, ниските изкупни цени, лошите климатични условия.

- Имате ли подкрепа от държавата?
- Странджанският манов мед бе регистриран като защитено наименование за произход, през 2019 година, на 2 август. Този мед е с най - висока степен на защита и контрол. Това означава, че се вземат 100 процентови проби от партидите и се изследват. Има 8 задължителни показатели, които се изследват в лаборатория, от които четири са завишени спрямо стандартния манов мед. Те са електропроводимост, водно съдържание, HMF (хидроксиметилфурфурал) и диастаза. Тези четири показателя са най важни. Държавата подпомага производителите като поема разходи 1800 лева - това са повторни проверки, анализи и т. н. Те ни превеждат тези пари, ние провеждаме дейностите и след това се отчитаме на Държавен фонд „Земеделие“. Това все пак е една подкрепа за земеделските стопани. И сега- големите проблеми. Откакто регистрирахме продукта, само пет земеделски стопани го произвеждаме. Аз като главно действащо лице, като мотор и двигател, действах да го регистрираме. Искам да благодаря на всички хора, които допринесоха със своя опит и знания за регистрирането на този продукт. Защитеното наименование за произход е първото такова регистрирано в България. А сега сме само пет души... Така, че всички желаещи са добре дошли, защото ние нямаме достатъчно производство. Медът ни го харесват, примерно в Япония, супер високо качество мед е, но трябва да има повече хора, повече производители.
Освен това, за етикиране, пакетиране, за всичко това няма предприятие в очертания географски район, където съответно работят пчелари. Предприятие, където това да се прави, което затруднява. И нещо много важно - говори се за проектонаредба, че пчеларите ще бъдат ограничавани да продават количества на дребно. До 2 000 кг на стопанство - нас това не ни устройва и това съвсем, съвсем ще ликвидира стопанствата, казвам го честно. Ние сме категорично против.

- Г-н Тодоров, застрашено ли е медопроизводството в България, според Вас, и очаква ли се мановият мед да поскъпне заради по - слабата реколта през последната година?
- По принцип, липсата на нормалните количества, които произвеждаме други години, е предпоставка цената да се увеличи с 1 или 2 лева. А застрашено ли е медопроизводството у нас - навсякъде е много различно. През последните години обаче, в света и в България количеството на произведените пчелни продукти намалява.

Манол Тодоров е роден на 7 април 1956 година в село Фазаново, Община Царево. Повече от 20 години е бил военен, вече е пенсионер. Занимава се с производство на пчелни продукти от дете. Семеен е, има син и дъщеря, и двама внука. Синът му Стоян Тодоров също се занимава активно с пчеларство.