Патриарх Даниил: Взорът и надеждата ни не са към Изтока или Запада, а към изгубения Рай и Христос

Понятията „Изток“ и „Запад“, с които дълго време свързвахме свобода, несвобода и цивилизационен избор, днес са размити и губят смисъла си в света на войни, цензура и разпадащ се международен ред. Православният християнин не трябва да търси опора в геополитически посоки, а да насочва душата си към изгубения Рай, към духовния Изток, откъдето очакваме Второто Христово пришествие. Това каза патрирах Даниил по БНТ.

- Ваше Светейшество, как влизате в новата година, с какви страхове и с какви надежди? Защото винаги се молим за мир, а някак си не го постигаме.

- В първия ден на годината, във всички православни храмове в страната се отслужва света Литургия. Първият възглас на светата Литургия е: „Благословено е Царството на Отца и Сина, и Светия Дух“, тоест Църквата възвестява Божието царство на земята и това, че ние живеем в това царство. 

Това, което ми направи впечатление в катедралния храм „Св. Александър Невски“, където беше службата на Василовден – имаше доста причастници, което ще рече, че всички тези православни християни вечерта в 12 часа̀ са посрещнали новата година действително с молитва и с пост, защото за да се причасти, православният християнин спазва пост от 12 часа̀ вечерта до другия ден, до самото свето Причастие. Това означава, че толкова много хора са започнали новата година с молитва, с пост, света Литургия и са приели в себе си Христос – пречистите Тяло и Кръв Христови. От това нещо по-голямо няма. 

Разбира се, на всяко едно богослужение ние се молим за мира на целия свят. Въпреки че има толкова конфликти, въпреки че има толкова войни и безпокойство в съвременния свят, Църквата възвестява това – мира Божий на земята, и ние се стараем да живеем този мир. 

- В края на миналата година Вие направихте своето първо мирно посещение. Защо отидохте при Вселенския патриарх Вартоломей? Тук имаше някакъв по-голям жест ли, или беше просто дипломация? 

- При избора на нов предстоятел на дадена поместна църква, стара традиция в православната Църква е да се изпратят мирни писма, т.е. да се уведомят останалите предстоятели, че е извършен такъв избор, кой е човекът, който е избран, и новият предстоятел заявява, че ще пази строго догматите на светата православна Църква, каноничния ред. По този начин се засвидетелства апостолското приемство и единството в Църквата. 

Вече от ХХ в., когато комуникациите са малко по-напреднели и позволяват пътувания на по-големи разстояния, станаха традиционни тези т.нар. мирни посещения. Такива мирни посещения са извършили екзарх Стефан след вдигане на схизмата, патриарх Кирил, патриарх Максим и патриарх Неофит. Редно е тези мирни посещения да започнат с първата катедра по православния диптих, първата по чест катедра – това е Константинополската катедра. Затова се извърши това посещение – именно за да се засвидетелства единството на Църквата, че поместните църкви не са изолирани, самостоятелни църкви, но те са една неразривна органична част от Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. 

- Да, обаче откакто има Българска църква, тя има сложни отношения с Цариград. Още от създаването на Българската екзархия преди 155 години, което чествахме сега, то започва със  схизма. Самият Вие като Видински митрополит сте критикували Вселенския патриарх. Тези неща забравени ли са сега? И дали обсъждахте спорни въпроси, като например статута на Украинската църква? 

- При предварителното договаряне на посещението в Цариград, при срещата ни с патриарх Вартоломей, която се състоя в Солун в края на месец септември, патриарх Вартоломей поднови поканата за посещение и аз казах, че би могло да се извърши такова посещение, но предвид това, че Българската православна църква не е признала Православната църква в Украйна, ние държим при гостуването и при съвместните богослужения да няма архиереи или клирици на тази църква. Тогава патриарх Вартоломей пое този ангажимент. Това, което споменахте, да, действително аз съм критикувал патриарх Вартоломей. Тогава, при тази наша лична среща, аз се извиних, поисках прошка по повод изпращането на едно писмо през 2019 г., до редица архиереи от поместните православни църкви. Защото евангелският принцип е: ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме (Мат. 18:15). Аз му казах, „простете, че не се обърнах първо лично към Вас, а изпратих това писмо на толкова архиереи“. 

Но тогава един Видински митрополит какво може да направи? Считах и считам, че този въпрос е важен, от всеправославно значение и затова изпратих тогава това писмо. Той каза, че този въпрос е забравен, но в същото време му казах, че аз поддържам всички изразени тези в писмото, защото тук се засягат догматични въпроси, канонични въпроси, еклесиологични въпроси. И, знаете ли, въпреки това ние продължихме един нормален разговор. 

След това, при посещението в Константинопол, този въпрос за православната църква в Украйна само се спомена като съществуващ въпрос, но с разбирането за нашето мнение. И нямаше поставен въпрос ние да признаем ПЦУ или да се произнесем по този въпрос. Това мисля, че е силен момент, защото никой от нас не се поставя над Църквата. Имаме разбирането, че на тези въпроси, по които имаме несъгласие, Църквата ще даде отговор и разрешение. Въпреки, че имаме разминаване – всеки държи на мнението си, но оставаме със съзнанието, че не сме избягали от въпросите, с надеждата, че ще дойде време, когато Църквата ще даде съборен отговор на всички тези въпроси. 

И понеже имаше смущения от някои църковни кръгове във връзка с това посещение, аз искам да обърна внимание, че когато връчихме по решение на Св. Синод орден „Св. Йоан Рилски“ на патриарх Вартоломей за неговия принос за преодоляване на разкола в Българската православна църква, там много точно ние даваме този пример, когато през 1998 г. патриарх Вартоломей, по молба на патриарх Максим, свика всеправославен събор тук, в София. Това беше нещо уникално, което от векове не се беше случвало, главите на поместните православни църкви да се съберат по конкретен, жизненоважен въпрос за една от тези православни църкви и да разрешат този въпрос – там много силно прозвуча съборният глас на Църквата, който реши проблема с разкола у нас и който дава разрешение на непримирими въпроси. 

- Какво беше чувството да служите в Желязната църква „Св. Стефан?“

- Голямо благословение.

- Защо? 

- Предстоятел на Българската православна църква не е служил там след вдигането на схизмата. Аз благодаря на патриарх Вартоломей, че той даде това благословение, заедно с двама архиереи от Вселенската патриаршия и двама архиереи от нашата делегация на Св. Синод да отслужим светата Литургия. Там се засвидетелства приемството в йерархията на нашата родна православна църква, на първо място, и на второ място, че този проблем от миналото е затворена страница и общуването между нас е действително такова, каквото трябва да бъде.

И нещо много важно. Обърна се внимание, че на 26-ти, по време на светата Литургия в църквата „Св. Георги“, патриарх Вартоломей спомена като един от предстоятелите на поместните църкви митрополит Епифаний – църквата, на която той даде томос за автокефалия. Но на другия ден, в „Св. Стефан“, където Българският патриарх предстояваше светата Литургия, там ние не го поменахме, но в същото време поменахме архиепископ Стефан на Православната църква в Република Северна Македония. Българската православна църква е единствената, която е признала този автокефален статут на Православна църква в Северна Македония, след решението на Сръбската православна църква за предоставяне на автокефалия и никой не направи проблем – защо споменавате след като няма томос от Вселенския патриарх, защо споменавате архиепископ Стефан, когато все още няма общо православно решение по този въпрос.

Тук някои могат да се замислят – зависима ли е и от какво е зависима Българската православна църква? От какво се ръководи, когато взема решение? Дали от някакви властови центрове, или с оглед това, което е полезно и за нашата църква, и за православната Църква като цяло, и за спасението на повереното ни паство? 

- Преди Вас в Истанбул беше папа Лъв, който между другото също направи първото си посещение тъкмо по тези земи в Турция, но и в Ливан. Промени ли се Вашето отношение към католиците и към икуменизма, който се подкрепя от Вселенския патриарх? 

- Няма православен християнин, когото да не го боли за това разединение. При посещението, в новините, в някои дори католически сайтове, много хора бяха въодушевени, че се е състояла такава среща, приветстват и се надяват в скоро време да има единство. В същото време имаше толкова коментари – и то в католически сайтове, които дават много добре богословски аргументиран отговор кога и как може да се случи това единство. Църквата не е просто една земна организация. Тя е Тяло Христово и за да имаме единство в това Тяло Христово, следва да имаме еднакво изповядване на вярата, еднакво познаване на Господ, еднакъв живот, еднакво разбиране за това как се постига единството ни с Бога, как се постига назначението на християнина – единението с Бога, обожението. И ако ние нямаме съгласие по тези въпроси, на практика нямаме единство в това Тяло. Така че, да, състоя се посещението на папа Лъв, мнозина християни са с очакване за, едва ли не, скорошно възстановяване на единството на Църквата, но това може да се случи след изчистване на тези проблемни места в изповядването на вярата. 

- Ваше Светейшество, преди малко дадохте глас на хората, които питат зависим ли е, независим ли е Българският патриарх. Ето, аз Ви питам, възможно ли е Българският патриарх да бъде абсолютно независим от всякаква геополитика, дали от Изток, дали от Запад, дали от всякъде?

- Разбира се, ние се стараем да имаме зависимост от Христа. И в Църквата не може да имаме свобода, ако имаме някаква зависимост от страстите. Господ много ясно е казал: ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Йоан 8:32). Всеки един православен християни се стреми към свобода, свобода от различни зависимости – алкохолни, наркотични, всяка една страст създава зависимост у човека. Това е първостепенна, ежедневна задача на всеки православен християнин. Ние се стараем да прилагаме това и по отношение на тези геополитически тенденции, властови центрове, и в личните ни решения и в Светия Синод като колективен орган, да съобразяваме своите решения с оглед това, което е полезно за спасението на поверените ни души. 

- А българската душа на Изток ли е, или на Запад? 

- Мисля, че съвременният човек много трудно може да даде отговор на този въпрос какво е Изток и какво е Запад. Един пример, от времето преди формирането на съвременните значения на тези понятия – свети Василий Велики говори за това защо се обръщаме на изток, когато се молим. Ние се обръщаме към загубения Рай и изток свише, откъдето очакваме Господ Иисус Христос, както Той е наречен в богослужебните текстове. По-късно, понятието „Изток-Запад“ се свързва с Източна и Западна Римска империя, която се разделя. По-късно, през колониалната епоха, Близък изток, Далечен изток и от друга страна – Запад, там, където са колониалните държави. В ХХ в. имаме тези понятия, Изток и Запад, Източен блок, Западен блок. Източният блок, който се свързваше с една несвобода, Запад се свързваше най-вече с това – със свободния избор и възможност за свободно развитие на човешката личност и обществото. 

Днес обаче какво наблюдаваме и какво влагаме в тези понятия „Изток“ и „Запад“? Защото това, което беше характерно за Източния блок, по време на Ковид пандемията станахме свидетели как на Запад различни правителства упражняваха натиск върху дадени социални мрежи за цензура. Къде отива правото на изразяване, което е свързано със свободата на личността? 
Наскоро излязоха такива данни за една от водещите европейски демокрации – за изминалата година над 12 000 души са арестувани за изразяване на мнение. Това не е цензура, това е арестуване на хора, които са изразили мнения във Фейсбук или в други социални мрежи, или пък са протестирали по повод имиграцията или случващото се в Газа или на други места по света. И се питаме тогава, ценностите, това, с което свързвахме Запада - със свободата, днес можем ли да го определим по този начин? Конкретно, съвсем пресните събития, които се случват – един международен правов ред, който толкова дълго е уважаван и спазван, в един момент като че ли се срутва. Какво остава за човека, каква опора има той в този объркан свят?

Затова, може би, православните християни и въобще всеки един човек е редно да осмисли това, което свети Василий Велики ни казва. Това, с което свързваме изток не в геополитически план, а в духовен - със загубеното царство Божие и там, откъдето очакваме Христос Спасителя при Неговото Второ пришествие. Натам да бъде насочен нашият взор и мисля, че то ще даде възможност на много хора да се ориентират в това, което се случва в геополитически план, и да стоят над всички тези бъркотии в света. Да бъде действително насочен погледът ни към спасението на душата и неизменната предстояща среща на всеки един човек с Господ Иисус Христос. 

- Като казвате за ценности, наскоро БНТ излъчи с благословението и подкрепата на Св. Синод сериал за един съвременен светец – свети Паисий Светогорец. Какво послание ни дава този филм в света, който току-що описахте? Свят на социалните мрежи, на разделението, понякога на омразата? 

- Много силно послание има този филм, защото той е за един човек, една личност от нашето съвремие. Има десетки хиляди души, които лично познават, имали са лична среща със свети Паисий. Във филма бяха показани много действителни чудеса, които са се случвали с конкретни хора –  майката, която решава да запази плода си, защото без да я познава, той ѝ казва: „Не прави това, което си намислила да правиш.“ Тя е намислила да направи аборт, да премахне плода, който носи в утробата си. И след години, тази майка отива да посети Стареца, вече на смъртния му одър. Тя идва със своя син – студент по медицина. Тези хора са живи. 

Можем да си направим една равносметка, един контраст с всички онези филми за супергерои – Батман, Спайдермен, Супермен – всякакви такива, в които човек жадува за реализацията на този потенциал, който всички усещаме у нас, че той не е само тук, на земята, че ние имаме страхотен потенциал.

Но за разлика от тези измислени герои и тази фантастика, тук имаме допира с един истински, реален човек, у когото се проявява свръхестествената Божия благодат. Дълбочината на православната духовност и душевност е разкрита по един много истински начин и голямо благословение за българския зрител е, че има възможността да се докосне до святата личност на свети Паисий.

- Накрая, Ваше Светейшество, какво е Вашето послание към българите, независимо дали са в България, или по света?

- Не бой се, малко стадо! (Лук. 12:32). Да чуем тези думи, които Господ ни казва, с които се обръща към вярващите, към Църквата, към Божия народ. Защото сред всички тези страхове, можем да кажем, тази несигурност, всички тези ужаси, които се виждат в съвременния свят, които са следствие на отдалечаването на човека от Бога, Господ ни казва: „Не бойте се“, Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава (Йоан. 14:27).

Така че, не бой се, малко стадо, Бог е с нас, Той е дошъл, станал човек, и ни е казал: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20). Така че, нека Бог е с нас и ние да бъдем с Него!