Труд
Автор:
Проф. Пламен Павлов
В концепцията си за историята на цивилизацията световноизвестният учен Арнълд Тойнби формулира понятието „българско културно излъчване“ в средновековна Европа
Съдбата на Елисаветградското Евангелие, както и на неговият оригинал - т. нар. Лондонско,- напомня сюжетите на Хорхе Луис Борхес, Умберто Еко и Дан Браун
В научната литература и енциклопедичните справочници, преди всичко руски, Елисаветградското Евангелие е представено като “славянско ръкописно илюстрирано четвероевангелие”, създадено в края на XVI - началото на XVII в. Смята се, че преписът е извършен в скриптория на молдовския митрополит Анастасий Кримка (1560-1629). В по-ново време на основата на лингвистичен и палеографски анализ наскоро напусналата ни проф. Мария Спасова (1947-2025) предатира ръкописа столетие по-рано - в края на XV - началото на XVI в.
Елисаветградското Евангелие съдържа пълния текст на евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан в превод на среднобългарски език с общ обем от 317 листа, украсени с 321 цветни миниатюри. Ръкописът е открит в края на XIX век в т. нар. единоверски (старообрядчески) Покровски манастир в Елисаветград (в съветско време Кировоград, дн. Кропивницки, Украйна). Така възниква названието, с което този паметник е известен в съвременната славистика. През 80-те години на XIX в. ръкописът е отнесен в Санкт Петербург и проучен обстойно от известния археолог и историк на изкуството проф. Николай Покровски (1848-1917), след което е върнат в манастира в Елисаветград. Там се пази до около 1914 г., след което следите му се губят. Най-вероятно след Октомврийската революция (1917 г.) е укрит предвид започналите репресии срещу духовенството и самата християнска вяра. Нека припомним, че в ранните години от съществуването на Съветския съюз са популярни т. нар. “пролеткулт” (“пролетарска култура”) и “богоборство”! Отрицанието на религията е съпроводено с вандалски изстъпления срещу храмове, икони и други християнски паметници.
Смятано дълги години за изгубено, през 1963 г. Елисаветградското Евангелие изненадващо е открито във фондовете на Руската държавна библиотека, носеща тогава името на Ленин. Оказва се, че паметникът е постъпил през 1940 г. като дарение от неназовано частно лице. По време на Втората световна война специалистите имат други грижи, а ръкописът привлича вниманието им близо две десетилетия по-късно. След повторната поява на ценния паметник с него се заема проф. Марфа Шчепкина (1894-1984), известно име в славистиката. Благодарение на нейната работа са допълнени изводите на Н. Покровски, особено за времето на създаването на паметника и неговата история. Заключенията на проф. Шчепкина намират място в нейната монография “Българската миниатюра през XIV в.” (1963 г.). И с пълно основание тя е удостоена с високия български орден “Кирил и Методий” - първа степен.
Елисаветградското Евангелие е написано на пергамент и представлява копие на Четвероевангелието на цар Иван Александър (1331-1371), известно като “Лондонско”. Този емблематичен паметник на Търновската книжовна и художествена школа е дело на монаха Симон. Създаден е през 1355-1356 г. в столицата на Второто българско царство по поръчение на самия владетел. Ако трябва да сме прецизни, Четвероевангелието би следвало да бъде наричано “Търновско”, но предвид популярността на названието “Лондонско” такава промяна поне засега не изглежда възможна. Ръкописът е от 268 листа пергамент с 366 цветни миниатюри, следващи византийски образци от XI в., на първо място т. нар. Гръцки ръкопис Nr. 74 от Парижката национална библиотека. След падането на Търново в ръцете на османските завоеватели (17 юли 1393 г.) заедно с други ценни книги е отнесено в Молдова. Възможно е да е попаднало в известния манастир “Нямц”, създаден в края на XIV в. от търновски монаси. В бележка в полето на лист 5-А се съобщава, че Четвероевангелието е откупено от молдовския владетел Александър Добрия (1400-1432 г.). Ще припомним, че в онази епоха важна роля в духовния живот на дунавското княжество играят видни българи, вкл. Григорий Цамблак в началото на XV в. и особено двамата митрополити българи Дамян (1437-1447) и Теоктист (1453-1478). За тях вече сме разказвали в нашата поредица в “Труд News”.
Именно в Молдова, най-вероятно в тогавашната нейна столица Сучава (днес в Румъния), е изготвено копието на Иван-Александровото “Лондонско” четвероевангелие - препис, обозначавано в науката като “Елисаветградско Евангелие”. С това обаче този епизод от историята на “българското културно излъчване” не свършва. Век по-късно при молдовския владетел Йеремия Могила/Мовила (години на управление: 1595-1600) е изготвено още едно копие на донесеното от Търново Иван-Александровото Четвероевангелие. Ръкописът, поръчан от великия воевода Йеремия, е от 314 листа и съдържа 346 миниатюри. Те, както и “елисаветградските”, следват търновските (“лондонските”), като са прибавени и нови, вкл. портрет на владетеля със семейството му. Тази особеност също следва идеите на оригинала - както знаем, в Лондонското Четвероевангелие са прекрасните художествени миниатюри, изобразяващи цар Иван Александър и неговата фамилия. През 1607 г. второто копие, наричано в науката “Четвероевангелие на Йеремия Мовила”, е дарено на манастира “Сучевица”. То се пази в музея на тази днес румънска обител, но на този паметник си струва да се спрем някой друг път. Така или иначе, в началото на XVII в. Иван-Александровото Четвероевангелие все още се е пазело в Молдова. По-късно е дарено от някой от нейните владетели на манастира “Св. Павел” на Света гора Атонска, без да е ясно кога и от кого. През 1837 г. английският колекционер Робърт Кързън получава ценния ръкопис като подарък от игумена на атонския манастир “Св. Павел” и го отнася в родината си. Завещава паметника на Британския музей, където той попада през 1873 г., а от 1973-а се пази в Британската библиотека.
Както стана дума, Елисаветградското Евангелие е копие на Иван-Александровото. Изследванията на Н. Покровски, М. Шчепкина, А. Турилов, М. Спасова и други учени показват, че това е съвършено ясно от използвания среднобългарски текст, художествените миниатюри, шрифтове и т. н., както и от портрета на цар Иван Александър заедно с евангелист Матей в началото на паметника. През 2009 г. благотворителният фонд “Общество на любителите на древната писменост”, оглавявано от руския бизнесмен Герман Стерлигов, издаде факсимилно копие на Елисаветградското Евангелие в тираж от 10 хиляди екземпляра, част от които са раздадени безплатно на ценители и обикновени вярващи. Проектът е под надслов “Древните ръкописи - деца на Русия” (!) - израз, който отразява мегаломанските идеи на великоруския шовинизъм и (псевдо)православен фундаментализъм... Въпреки че водещи руски специалисти категорично показват българския оригинал на Елисаветградското Евангелие, при представянето на инициативата, както и самата книгата с фототипно преиздание, няма и дума за България и нейното културно излъчване в православния свят! В същност, какво “дете на Русия” може да бъде книжовен паметник, създаден в българската столица Търновград по поръка на бележития владетел цар Иван Александър, възпроизведен след повече от век в средновековното княжество Молдова?!
