Време ли е за REAL CHANGE

Чрез една закачлива тениска Радан Кънев, може би без да ще и без да го осъзнава в цялата му дълбочина, се докосна до един много важен въпрос - въпроса за необходимостта от истинска, реална промяна все едно на какво, ей така - по принцип и на всичко.

Какво си представя Радан под “истинска”, реална промяна - за нашите цели преводът на фланелката му е малко труден, защото “реална” не е точно “истинска” - има много нереални неща, които все пак са истински, както и много лъжовни неща, които са съвсем реални.

Познавам Радан много отдавна и го броя за свой приятел, като плахо се надявам на реципрочност от негова страна. Все пак ние двамата с него бяхме от първите български блогъри, когато все още имаше блогъри. Той е красив ум, независимо от разнообразните позиции - идеологически, политически и етични, - които е заемал, заема и ще заема оттук нататък. Уважавам го.

а той казва, че “истинската” промяна се състои в промяната на 

-  мира и сигурността, които вече не се осигуряват от САЩ и Европа трябва сама да направи нещо по въпроса (Какво?);

-  икономическия напредък (доколкото знам през последните години у нас той не е никак лош - както каза преди време Любо Дацов в едно интервю за U-DIGEST:

“Икономическата ситуация скоро няма да бъде толкова добра, колкото е в момента. Ние имаме две изключителни 2024, 2025 - две изключително добри години за България от икономическа гледна точка. Абсолютно всичко расте, всичко е в подем. Понякога има такава пролука, от която трябва да се възползваш, защото не се знае докога ще бъде”.

А по икономическите и финансовите въпроси съм склонен да се вслушвам в това, което казва Любо Дацов, нищо че не е сред първите български блогъри;

-  правовия ред - у нас правовата държава все още не била изградена, но Радан, особено като евродепутат, би трябвало да знае, че ако не беше изградена, не би трябвало да ни приемат в Европейския съюз. Значи ли, че ако наистина нямаме правова държава, то Европейският съюз ни е приел неправомерно? Разбира се, в правосъдната система не всичко е окей, но това не означава, че държавата не е правова. Ако един москвич се счупи, от това не престава да е автомобил.

И все пак остават без отговор въпросите:

1. Каква конкретно е тази “истинска, реална” промяна, за която е време? Какво точно да се направи за мира и сигурността? Как да се осъществи икономическият напредък, защото оставен на това ниво на обобщение, той не е нищо повече от лозунга “По-добре добре, отколкото зле!”. Какво да се направи за правовия ред, при положение че законите са си наред, обаче има проблем с прилагането им?

2. Кой ще извърши “истинската, реална” промяна? Радан? Бутиковите ДСБ? Неадекватните ППДБ+? Президентът? Борисов? Пеевски? Костадинов? Целокупното поколение Z?

3. Как ще я извърши, по каква технология? Кои са стъпките, които ще следва, кои са конкретните мерки, конкретните инициативи и дейности?

Докато не се отговори на тези въпроси, промяната от тениската на Радан може да е всичко друго, но не и “истинска” и “реална”. По терминологията на Кирил Петков промяната от тениската на Радан е “ала-бала”.

***

Отдавна е време за истинска (реална, радикална и пр.) промяна. Истинската “истинска” промяна обаче трябва да стане вътре в хората и по-точно - вътре във всеки човек. И когато тази промяна се извърши, ще се промени и светът от само себе си. Няма нужда да се хвърляме истерично да го “оправяме” и да “оставяме след себе си един по-добър свят” - това са либерални химери. Ако не се “оправят” разумните жители на света, е все едно да претакаш саламурата на вкиснато зеле и да се чудиш защо продължава да смърди. Или пък да ти тече чешмата и ти неуморно да попиваш и бършеш пода, без да се сетиш да я спреш.

Днешният човек блуждае, става плячка на какви ли не бесовски сюжети. Пуска в сърцето и ума си всякакви безумия и безумията влизат там безпрепятствено защото Човекът доброволно е отхвърлил Истината. В момента медиите са могъщи като никога, обаче агресивно прокарват и налагат лъжлив мироглед. А когато мирогледът е сбъркан, всичко отива по дяволите. Буквално по дяволите, в прекия смисъл на думата. Представата на масовия човек за живота и смъртта, за всичко преди живота и за всичко след смъртта, е отчайващо извратена. И когато предпоставката е погрешна, погрешен е и резултатът, колкото и безукорна да е логиката между тях, колкото и правилни да са стъпките, които водят от едното към другото.

И въпреки всичко борбата за реабилитация на правилния мироглед не спира, не е спирала. Именно тази борба е в основата на “истинската, реалната” промяна, а не подточките на Радан.

Бесовете се противят на тази промяна. БНТ излъчи филма за св. Паисий - един филм, за който поне аз съм убеден, че е сътворен в съавторство със Светия Дух. В свое интервю изпълнителят на главната роля Прокопис Агатоклеус казва:

“Осъзнах, че този сериал се превърна в повод за едно масово обръщане навътре към нашите души...”.

Та излъчи БНТ този филм, след като го закупи с благословението и материалната помощ на Св. Синод, и бесовете тутакси се сетиха да ме провокират несръчно за позицията ми в Обществения съвет (където съм още от времето на Коко Каменаров) и да нападат Кошлуков, като го изкарват него демон. Той не е съвършен, има много трески за дялане, но не той е демонът в случая.

Филмът е рядко разтърсващ и обръщащ. А демоните мразят хората да се обръщат. Другата дума за обръщане е “покаяние”.

Та именно покаянието е оная “истинска, реална” промяна (real change според тениската на Радан Кънев), която има смисъл да се случи. Трябва да се промени коренно мирогледът на хората, защото в момента е крайно грешен и в двата смисъла на тази дума - и “неправилен”, и “греховен”.

***

Има хора, които се боят от всяка промяна и тях неправилно ги наричат “консерватори”. Има и хора, които пък за нищо на света не искат промените да спират, защото вярват, че това е прогресът, и тях неправилно ги наричат “революционери”. А нормално мислещите хора, онези, които не са отровени от идеологии и не са непоправимо индоктринирани, виждат очевидното - ако промяната води към добро, е полезна; ако води към зло, не е полезна. Нормално мислещите хора в повечето случаи знаят какво е добро и зло. Проблемът е за другите, които са повярвали, че сами могат да кажат какво е добро и зло, и че правото на лично мнение е естествено и неотменимо тяхно право, колкото и това мнение да е заблудено.

Едно от най-глупавите състояния е състоянието на гордост от обстоятелството, че през целия си живот не си се променил, че си останал верен на онова, което си бил в младостта си, колкото и наивно и грешно да е то. Човек живее, за да се променя, това е смисълът на живота му. А целта на живота му е да се промени не как да е, а по точно определен начин. Какъв е този начин? Ами, открийте го. Четете. Слушайте. Наблюдавайте. Изпитвайте сърцата си. И правете всичко това със смирение, скромност и уважение към другите хора. Тогава вероятно ще намерите пътя към правилната промяна.

Няма да ви казвам кой е този път, защото и аз не го зная. Или дори да си мисля, че го зная, то е напълно възможно да се заблуждавам, както се случва и за много други неща. Но има авторитети, към които да се обръщате. Имате и съвест, която да слушате. Ако се вслушвате достатъчно внимателно, ще чуете гласа є, който не е нищо друго, освен гласът на живия Бог у всеки човек, гласът, който ни диктува естествения нравствен закон. Не се притеснявайте - всеки човек по рождение (и по грехопадение) знае разликата между добро и зло, но мнозина обичат да се самозалъгват и да се правят на глухи за гласа на съвестта си. Тези, които съвсем са заглушили или дори умъртвили съвестта си, са почетни граждани на Картаген, който, мисля, трябва да бъде разрушен.