Как Америка владее и използва света

САЩ осигурява ниво на стабилност и относителен мир, каквото историята не помни

Избрали са свободен капитал и независима политика, което прави долара инвестиционен магнит

Обърнаха енергийната си зависимост чрез шистовата революция и се позиционираха като нетен енергиен играч

Напоследък често попадам на заглавия, текстове и призиви от сорта на „Америка отслабва“, „Доларът умира“, „Китай поема контрола“, „БРИКС расте и ще управлява света“, „Европа се еманципира от САЩ“. Реалността е много по-сложна и неудобна. Светът може да мечтае за развод със САЩ, но цената на този развод е шокиращо висока.

Тук правя преглед на най-силните карти, с които Америка държи света в неравен брак. Чрез тях САЩ едновременно се възползва от всички останали икономически, но също така осигурява такова ниво на стабилност и относителен мир, каквото историята не помни.

Често се цитира, че делът на Г7 в световния БВП е паднал от около 50% до приблизително 30% за няколко десетилетия. Това е вярно, но прикрива по-важния процес - САЩ се откъсват икономически от партньорите си и на практика „изсмукват“ част от техния растеж. През 2008 г. икономиките на САЩ и Еврозоната бяха почти равни по мащаб. Днес американската е с близо 50% по-голяма. Това вече не е симетрично партньорство, а доминация.

Европа избра регулации, деиндустриализация и енергийна зависимост, която се оказа уязвим залог. Америка избра енергийна мощ, мащабиране на технологичните гиганти и капиталови пазари, които привличат парите на света. Ако управлявате пенсионен фонд в Осло, Ротердам или Токио и трябва да гарантирате доходност до 2040 г., гледате домашния пазар и виждате демографски спад, слаб растеж, несигурна енергия. После гледате САЩ - дълбока ликвидност, доминация в новите технологии и изкуствения интелект, относителна енергийна самостоятелност и способност да контролира физически верите на доставки. Парите тръгват към Ню Йорк. Колкото повече Европа и Япония буксуват, толкова по-„безалтернативни“ изглеждат американските активи.

През 2022 г. замразяването на над 300 млрд. долара руски валутни резерви изпрати ясен сигнал - в дигиталната финансова архитектура „притежанието“ на хартия не означава непременно „контрол“. Освен това САЩ показаха нагледно какво значи да контролираш финансовия обмен, като отразяха достъпа на Русия до системата за разплащания SWIFT. Това катализира стремежа към дедоларизация и бясно изкупуване на злато. На теория държавите от БРИКС и партньорите им държат огромен дял от благородните метали, суровините и производството и могат да търгуват в собствени валути. На практика решаващи са доверието и ликвидността.

Първото практически липсва между големите сили на БРИКС, а второто е обект на „невъзможната троица на икономиката“. Не можеш едновременно да имаш фиксиран/контролиран курс, свободно движение на капитали и независима парична политика. Трябва да избереш две. САЩ са избрали свободен капитал и независима политика, което прави долара инвестиционен магнит. Китай иска контрол - управляван курс и суверенна политика - и плаща цената с капиталови ограничения. А валута с капиталови ограничения трудно става истински резерв - тя е удобна, докато не поискаш да излезеш бързо и в голям размер.

Затова доларът остава стандартът на финансовата система. През 2025 г. доларът продължава да доминира в глобалния търговски обмен с дял от 80-90%. Не защото е обичан, а защото всички останали инструменти са по-скъпи за смяна, по-тесни като пазари и с по-голям политически риск.

Голямото число на американския дълг шокира - около 38 трилиона долара в началото на 2026 г. Разходите по лихвите вече надминават бюджета за отбрана. В нормална държава това би било катастрофа. Не и в САЩ. В съвременната финансова система американският дълг е и базова инфраструктура, защото американските държавни облигации са най-универсалният висококачествен ликвиден актив, който банките използват като обезпечение.
След 2008 г. правилата (Basel III) насърчиха банките да държат активи, които могат да се осребрят мигновено при паника. А единственият пазар, достатъчно голям и достатъчно ликвиден, за да захрани този глобален апетит, са американските съкровищни бонове. Парадоксът е, че светът едновременно се оплаква от американските дефицити и се нуждае от тях, за да има „безрискови“ активи в достатъчен обем.

Идеята, че Китай може да „срути“ Америка като продаде облигациите си, звучи драматично, но не изглежда като печеливш ход за Китай. Към края на 2025 г. китайските притежания се оценяват под 700 млрд. долара и вече не са доминиращ фактор. Масова разпродажба би означавала загуби за самия продавач и валутни ефекти, които могат да ударят китайския износ, заради ръста на юана. Освен това Япония и европейските страни притежават много повече американски ценни книжа и продължават да купуват.

Дори да оставим финансите, в играта влиза физиката. В свят на конфликти и деглобализация най-важната валута е самодостатъчността - енергийната и продоволствена сигурност и независимост. Китай е индустриален гигант, но остава уязвим от внос - приблизително 70-80% от петрола, значителна част от храните и много базови суровини се внасят от целия свят. А логистиката му минава през тесни морски пътища като пролива Малака. Един американски самолетоносач с два разрушителя, а такива неслучайно са позиционирани непрекъснато в района, могат да прекъснат огромна част от морската търговия на Китай.

През 21 век САЩ обърнаха енергийната си зависимост чрез шистовата революция и се позиционираха като нетен енергиен играч. Днес САЩ доминира както добива и износа на нефт, нефтопродукти и природен газ, така и производството и износа на храни. Добавям и едно географско чудо - басейна на река Мисисипи. Транспортът по вода е драматично по-евтин от всякакви други опции. Вътрешните водни пътища правят американската агро- и индустриална логистика изключително конкурентна, което в кризисни времена се превръща в магнит за капитал.

Следващият пласт на американската сила е изчислителната мощ. Китай е суперсила в приложенията - батерии, солари, електромобили - но критичният компонент са най-напредналите чипове и инструментите за тяхното производство. През октомври 2022 г. САЩ затегнаха контрола върху износа на напреднали чипове и ограничиха участието на американски граждани в определени китайски разработки. Това не е просто търговска мярка. Това е управление на скоростта на технологичния прогрес.

Производството на най-съвременни чипове изисква EUV литография - машини от клас „най-сложното, което човечеството някога е създало“. Единственият производител е ASML в Нидерландия, но веригата на технологии и патенти позволява на САЩ да контролират решенията и поведението на компанията. Още по-тиха, но ключова зависимост е EDA софтуерът за дизайн на чипове, доминиран от американски компании с огромен пазарен дял. Без тези инструменти иновацията става по-скъпа, по-бавна и по-рискова. Да, Китай инвестира много в преодоляване на това изоставане, но все още е далеч от истината. А Европа е напълно зависима от технологичната инфраструктура, осигурявана от американските гиганти.

Съвременната глобална икономика съществува благодарение на морската сигурност, която дава възможност на търговските кораби да ни свързват и осигуряват непрекъснати и надеждни вериги на доставки. Исторически моретата и океаните винаги са били зона на много висок риск. Първата глобална морска сила е Великобритания, която става „Империята, над която слънцето никога не залязва“, благодарение на флота си.

След 1945 г. американската морска мощ прави световните маршрути толкова безопасни и евтини, колкото никога преди в историята. Кризата в Червено море през 2024 г. показа колко бързо се променя сметката - застрахователните премии за военен риск скочиха от около 0.01% до над 0.7% от стойността на товара. Това е данък върху глобализацията. Ако САЩ решат, че вече не искат да субсидират сигурността на моретата, световната логистика поскъпва неимоверно, забавя се и става по-несигурна - удар, който засяга Европа и Азия много повече, отколкото континентална и самодостатъчна Америка. Самолетоносачите, разрушителите и подводниците на Америка са най-силният ù коз.

Има и невидима сила - културата и езикът. Английският е работният стандарт за авиация, бизнес, програмиране и научни публикации. Това създава самоподдържащ се цикъл - най-амбициозните млади хора учат английски, включват се в англоезични мрежи, консумират американски продукти и често търсят образование и кариера в западни институции. Дори когато елитите публично критикуват Америка, в личните си решения - къде да се учат и живеят децата им например - често инвестират в същата система, защото тя остава най-добрата платформа за статус и възможности.

Светът може да се реорганизира. Може да диверсифицира валути и вериги на доставки. Но центърът на тежестта остава там, където са ликвидността, обезпечението, енергийната база, технологичните иновации и морската мощ. Доларът не е „по-морален“ избор, но си остава „най-чистата мръсна риза“ в коша с валути.

Ако Америка има истинска слабост, тя не е външен враг или конкурентен блок. Най-опасният сценарий е вътрешен - ако политическата поляризация разкъса американските институции до степен, в която системата престане да функционира предвидимо и се саморазруши. За добро или лошо, този процес май вече е започнал.

Светът трудно може да „се разведе“ с Америка. Но Америка може сама да загуби собствената си стабилност. Подобно събитие обаче би хвърлило света в хаос, който трудно можем да си представим. Аз не съм сигурен дали го искаме. А вие?