Защо провалът на БСП на изборите е нещо лошо за България

Ръководството на БСП ще трябва да плати цената на „сглобката“ с минаването си на задните редове

В момента и БСП е пред вратата на изхода на НС, а оттам - и от политиката

Известно е, че не само аз, но и десетки хиляди привърженици на „лявата“ идея, не приеха участието на БСП и апендикса от т. нар. Обединена левица (ОЛ) в „сглобката“ с десницата и корумпираните деребеи. БСП-ОЛ влязоха доброволно и с готовност в капана без подписан коалиционен договор, и, естествено, капанът щракна! Даже Бойко Борисов оцени такива съюзи като „неестествени съюзи“, докато БСП-ръководството ни убеждава че това било правилно.

БСП-ОЛ се готвеше за четиригодишно управление в „сглобката“. Опорният стълб на ГЕРБ (но без предпазливия Борисов) и вторият стълб - на ДПС-НН им го обещаваше. Но на десницата винаги трябва да се вярва безусловно, докато стигне края на изречението с обещанията.

Накрая, БСП-ОЛ се оказаха в конфузно обидна ситуация по начина, по който научиха за оставката на правителството - като нещастни и изоставени „братя по оръжие“. Това е знаково отношение: „кой си ти, та да те питаме?“! По този начин ГЕРБ подпечата пренебрежително „квитанцията“ на временно допуснатите БСП-ОЛ до ползите на властта. Страхотно високата цена на „стоката“ - съучастие в „сглобката“, ще се заплати от цялото ръководство на БСП, гласувало за тази „сглобка“ и ползвало се от нея, понеже ръководствата на партиите от ОЛ едва ли имат достатъчно други резервни кадри, та да подават оставки. „Цената“ вероятно ще е отстраняване на всички „сглобкаджии“ от ръководствата на БСП, което - макар и морално, ще предизвика трусове в партията.

Ще се фокусирам по-нататък върху БСП, понеже образуванието ОЛ е нетрайно, неестествено, конюнктурно, жадно за власт, една част от партиите е лява по етикет, но дясна по манталитет. Уви, някои от партиите в тази ОЛ са и безлични, а и скромно харесвани, а други са откровено еднолични.

Междувременно Румен Радев подаде оставка като президент именно с цел участие в предсрочните парламентарни избори, а той е лидер с най-висок авторитет сред политическите фигури, вероятно от типа „Game Changer“. Въпреки че никой още не знае неговата артилерия - програмата за управление, членовете на екипа му и кандидат-депутатите, очаква се той да яхне „вълната на недоволството“ и да постигне много, много висок успех. Той не просто ще скочи в „реалната политика“, но вероятно ще го направи с брилянтен овчарски скок.

Но има вероятност, която не бива да се подценява, БСП (с или без сателити) да се провали на изборите и да отсъства от следващото Народно събрание. Не само магическата партия на Радев ще дръпне от онези „леви“ избиратели, които са отвратени от „сглобката“ и които вече се радват от евентуалната загуба на БСП, но кръжащите лешояди вътре в БСП със сигурност ще заръфат новото (ако има такова) ръководство.

НС без БСП е интересен хипотетичен сценарий, който засяга една от двете основни политически сили в страната от 1989 г. насам. На практика едната сила, която обещаваше да управлява „отсега и завинаги“ - СДС, е в състояние, при което за него се говорят добри неща или нищо. Въпреки че СДС е в славната коалиция с ГЕРБ, ясно е кой там държи ножа и кой - правото да седи мълчаливо в парламентарната зала.

Но в момента и БСП е пред вратата на изхода на НС, а оттам - и от политиката. Артилерийски PR няма как да оправи положението. Нека анализираме ефектите от евентуалното отсъствие на БСП през следващите четири години, като подчертаем, че това е прогнозна оценка.

Преди да започнем, е важно да отбележим: отсъствието на БСП от парламента не означава автоматично липса на лява партия или социална политика. Възможно е да се появи нова формация, да се премести „вляво“ друга (партията на Радев?) или БСП да се прегрупира под друг знак.

Но без социалистическа партия се предполага нахлуването на леден космически вакуум на лявата идеология при споровете и законите в НС и сред обществеността, Социалистическата партия по дефиниция е антикапиталистическа и антирентиерска (против транснационалните корпорации, монополите, рентиерите и т. н.), отстояваща интересите на наемните работници (милиони са) много по-убедително от синдикатите (правещи стачки в държавни фирми, но не и в частни), изповядваща ценности като справедливост и солидарност. Не че БСП - особено от Тройната коалиция, не се премести крайно вдясно и не се „обогати“ с едри богаташи в ръководството си.

И така, ето какво казва оракулът за НС без истинска социалистическа партия.

Политическите ефекти (основа за икономическите и социалните) ще бъдат следните:

1. Промяна в политическия дискурс. Дебатът ще се измести от класическото „ляво vs дясно“ (в икономически план) към по-голямо противопоставяне между национализъм/консерватизъм и либерализъм (както в Полша или Унгария), или към противоречия между про- и анти-елитни партии.

2. Фрагментация на електората. Част от левия електорат (особено възрастните и в малките населени места) може да излезе от системата (да не гласува). Друга част може да търси алтернативи сред популистки, протекционистки или социално ориентирани партии, независимо от тяхната официална „уж-лява“ принадлежност.

3. По-стабилни, но по-поляризирани правителства. Липсата на една от големите партии теоретично улеснява съставянето на кабинети, макар и с 7-10 партии. Това обаче може да доведе до доминация на десницата и десния център, без сериозна балансираща сила отляво.

Икономическите ефекти ще измерим в ясни посоки:

1. Фискална политика. Най-вероятно ще има намаляване на публичните разходи в дългосрочен план (БСП традиционно е силно защитавала увеличаването на пенсиите, социалните помощи и държавните инвестиции). Правителствата ще са по-склонни към фискална консолидация, по-ниски данъци и по-малка държавна намеса. Крайната десница от миналата година защитава преразпределение до 35% от БВП, индексиране на доходите само с индекса на инфлацията, замразяване и рязане на социални разходи, 0,00 бюджетен дефицит („консервативен“).

2. Приватизации и пазар. Може да се ускори приватизацията на останалите държавни активи и да се даде по-голям простор на пазарните механизми, като държавата се оттегли, за да се ореже държавната администрация с 20-30-40%. Това би повишило ефективността в някои частни сектори, но с риска от монополизация или игнориране на стратегически отрасли.

3. Данъчна политика. Ще се запази или засили повсеместно плоската данъчна ставка (въведена изненадващо от олигархията чрез БСП), въпреки предупрежденията на МВФ тя да се махне. Вероятността за въвеждане на прогресивно данъчно облагане ще стане почти нулева.

4. Работна заплата и доходи. Индексът на увеличаване на минималната работна заплата и на пенсиите ще намалее. Това може да запази конкурентоспособността на бизнеса, но и да засили неравенството в доходите. Профсъюзният натиск (традиционно свързан с лявото) би могъл да отслабне, още повече че той ии сега е силно „телевизионен“.

Социалните ефекти ще са последица от икономическата и общата политика:

1. Засилено ултранеравенство. Комбинацията от по-слаби социални политики, плоски данъци и приоритет на пазарните решения най-вероятно ще увеличи икономическото и социално неравенство, което и сега е безобразно високо. Това е най-големият социален риск.

2. Демографски деградиращ ефект. Възможно е да се засили емиграцията на младите хора от по-бедните региони (традиционни бази на БСП), ако не се правят целеви интервенции.

Както и да го погледнем, ефектът от отсъствието на автентична лява партия като БСП от парламента би бил дълбоко трансформиращ и дългосрочно деградиращ за българската политика и общество. Вероятно подобно звучно отсъствие ще доведе до по-стабилни, про-бизнес и про-западни правителства с по-ясен икономически курс.

Дългосрочният риск е от ясен по-ясен: създава се опасност от системна социална изключеност на значителна част от населението, засилване на неравенството и потенциална радикализация на недоволството, тъй като голяма част от електората ще се чувства непредставен. Икономическият модел може да стане по-ефективен, но и по-безпощаден.

Подобни процеси на отчуждение от социалистически и социалдемократически партии се наблюдават в някои страни от Централна и Източна Европа. Празнината често се запълва от национал-консервативни или популистки сили, които обаче приемат някои социални популистки елементи, за да задържат избиратели.

В крайна сметка, това би било експеримент за българската демокрация - дали може да функционира устойчиво без двете си исторически колони БСП и СДС, или това ще доведе до създаване на нова лява сила от типа на „Левицата“ в Германия или „Сириза“ в Гърция.

Ето защо твърдя че провалът на БСП на изборите е много лоша идея, въпреки че и хиляди редови социалисти го мечтаят след „сглобката“.

Ако това се случи, вярва ли някой че политическата програма на партията на Румен Радев ще е социалистическа, въпреки че той бе Голямата надежда и Голямата радост именно на БСП? Вероятност много малка, поне засега.

Няма кой „отвън“ да прочисти Авгиевите обори, спасението е някой социалистически Херкулес да свърши мръсната работа на Конгреса, докато подстрекателите на нечестната и неморална „сглобка“, както и съучастниците и „подкрепящите я“ в нея, застанат дълго време на задните редове в общинските партийни комитети. И БСП - пречистена, да излезе с твърда и кратка социалистическа програма, а не със 100 мечти, както направи на предните избори! И, да не пропусна, с клетва че няма да участва в подобни „сглобки“ и да чука на чужди врати. Положението е „или - или“!!! Бедата е, че БСП проспа една година без да разпише нова Програма, има ли кой да го направи сега?!