Труд
Автор:
Кеворк Кеворкян
Вече липсват достатъчно личности като ония, които наричаме „Пазители на Паметта“, хора, които удостоверяват истинността на едно или друго твърдение
Не се случва често телевизионен водещ толкова емоционално да изразява чувствата си, както стори това Лора Крумова след края на разговора ù в „На фокус“ с екс-президента Петър Стоянов : „Минаха три години от последното ни интервю... с голямо вълнение ви очаквах... идеален сте...“. Лора обаче не помогна на госта си да се освободи от един свой стар дълг, не го подтикна достатъчно настойчиво да осмисли, и то публично, ЦЯЛАТА истина за събитият+, от своя страна, добре се погрижи - освен за вълненията на водещата - и за себе си. Бяха го обявили като „президентът-обединител“ и той се постара да убеди зрителите, че е точно такъв. 29 години след онези драматични събития - на които бе посветено интервюто, той още вярва, че именно на него се дължи мирната развръзка в онзи януарски ден.
Впрочем, понякога правеше и „още една крачка“ в посока на „неизвестното“, както се изрази, за да сподели някои озадачаващи неща, например: „Не исках БСП да бъде натирена съвсем в ъгъла, това щеше да попречи на моите планове за НАТО“. Неговите планове?
П. Стоянов е в правото си да защитава своята истина. В края на краищата, Историята се пише и съхранява именно по този начин - с показанията на различни участници или свидетели, стига те да издържат на проверката на Времето.
В това отношение ние обаче сме доста небрежни и заради това дори най-прясната ни история изобилства от неточности и противоречия, които придават на различни епизоди от нея несериозност и лековатост и дори ни карат да се съмняваме като цяло в нейната достоверност. Вече липсват достатъчно личности като ония, които наричаме „Пазители на Паметта“, хора, които удостоверяват истинността на едно или друго твърдение - и които гарантират, че Историята се списва и съхранява по един честен начин. От доста години насам вече никой не се интересува от почтеността на съвременните летописци, от лоялността им към Истината. Днес Историята много често е разтерзана от тяхната недобросъвестност - затова и накрая ще си имаме работа просто с една блудница, ако изобщо някой се интересува от нея...
В същото издание на „На фокус“ участваше и известният преди години бизнесмен Красимир Стойчев, който между другите истории от житието-битието си сподели и един любопитен факт: в дните преди онзи 10-и януари, той бил посредник на една тайна среща между лидерът на СДС Иван Костов и Николай Добрев, който трябваше да получи от името на БСП нов мандат за управление. Твърдението на Стойчев вероятно трябваше да предизвика сензация - само дето е превтасала новина.
Ще цитирам фрагмент от моя дописка отпреди години.
„На 7 октомври 2012 година Жан Виденов каза във „Всяка неделя“, че в разгара на събитията от 1997-а Костов се е срещал с Николай Добрев, силният човек в БСП, гласен за премиер.
Откъс от интервюто.
Виденов: „Предложих Николай Добрев за партиен председател и за премиер, защото тогава бе най-силната личност в управляваща партия/БСП... Той се уплаши. И след това предаде...“
Въпрос: „Каква беше ролята на Костов в тъй нареченото „предателство“ на Добрев?“
Виденов: „Моите хора от „Позитано“ искаха гаранции от него, че няма да ги пипа. И ги получиха...“(край на интервюто).
Това бе
ше истинска бомба. Гракнаха и от СДС, и от БСП - не било вярно. Оставих ги да се награчат и на 14 октомври поканих посредника на тази среща - журналиста Юлий Москов, по онова време главен редактор на вестник „Стандарт“.
Ето фактите, които представи той.
Добрев иска от Москов да му уреди среща с Иван Костов.
Предстои на другия ден да бъде номиниран за премиер - но ще приеме, само ако се види с Костов.
Това се случва на 5 януари 1997-а.
Костов се съгласява веднага, но при едно условие: Добрев да дойде сам и да не знае, до 19 часа, мястото на срещата - а то е хотел-ресторант „Копитото“ на Витоша.
Москов взема Добрев от МВР, той е вътрешен министър, и отиват на уреченото място.
В ресторанта, затворен за посетители, ги очаква Костов, там са и съпругата му Елена, както и бизнесмена Красимир Стойчев, собственик на вестник „Стандарт“, и съпругата му. Там е и доверения бизнесмен на Костов Славчо Христов, който стопанисва „Копитото“.
Костов и Добрев се отделят в един от апартаментите на комплекса.
След срещата Добрев отказва мандата на БСП - с всички последици от това за партията му. А след парламентарни избори Костов идва на власт.
След първата среща, Добрев и Костов се виждат още шест пъти.
Никой не узнава за тия срещи.
Това е свидетелството на Москов.
Никой не посмя да го опровергае.
Всички се правят, че не са чули нищо (край на цитата).
Тайната среща не е никаква тайна, вече повече от 13 години. Но и сега пак не успяхме да чуем от самия Петър Стоянов коментара му за сгледата между лидерът на опозицията и най-влиятелната - по онова време - личност на БСП. И от предаването на Лора не направиха опит да го подтикнат към това - за да сблъскат челно два разказа, поне постфактум: на посредника и на обединителя. Оставиха зрителите сами да направят своя избор. Може би нарочно са избрали този подход, той също има своето място в журналистиката - макар че е прекалено пасивен, поне за въпросния случай, а и вкарва Петър Стоянов в капана на неудобното мълчание. Има нещо странно в тази история - и трябва да се вгледаме по-внимателно в нея. Това е важно и за самия Стоянов. Костов е вседържецът, такъв е бил и такъв си остана и докрай - и във всичко, до последната подробност. Само един пълен глупак ще повярва, че Костов ще остави толкова съдбоносен въпрос - като спасителната договорка между СДС и БСП в навечерието на Бурята - в ръцете на някой измежду неговите приближени. Че той дори не им е казал и думица за срещите си. И сега, толкова години по-късно, не би им казал. Помните как натири половината министри от кабинета си - и пак думица не обели за мотивите си. В това отношение той е абсолютен монолит - сякаш си имаме работа с гранитен паметник, такъв, какъвто той очаква да му издигнат след години.
Между другото, да припомня още веднъж: Костов и Добрев се срещат за първи път на 5-и януари - цели 5 дни преди съдбоносния 10-и януари, когато Стоянов, по неговите твърдения, изиграва „обединителната“ си роля. След това се срещат още шест пъти - Костов и Добрев.
Най-смешни след интервюто с Виденов бяха някои поплювковци, които се деряха, чСиният Вожд не може да е имал тайни от тях. Имал е - и колкото си иска.
Ето една от тях: защо остави ролята на „Обединителя“ на Стоянов, който все още дори не се бе заклел като президент. Че кой би му имал доверие - специално от „червените“, макар че те обичайно се държат като гламави, особено когато става въпрос за самото им оцеляване. Такива са си и досега - „Автоканибали“, така ги нарекох още преди много години. До какво, в крайна сметка, доведе това „обединение“? И защо „президентът-обединител“ бе оставен без никакви шансове след първия си мандат? Хубаво е да чуем отговорите на тези въпроси от самия Стоянов - какво се случи, че беше разлюбен от своите?
Разбира се, в нашето блато и тайните са ни никакви, съчиняват ги дребни хорица, които се виждат като величествени политически любовчии, а са си просто едни банални рогоносци. Заверата Костов-Добрев обаче е от съвсем друго естество и тя щеше да има драматични последици. И още няколко думи за „тайната Костов“. Хайде да прогледнем най-сетне: толкова години вече „демократичната общност“ не може да се пребори с Костов, да го надмогне някак поне в нещичко. Как ги подбра, как ги нагласи, че все се случва това, което му е кеф. Курдиса ги непрекъснато да си ръфат гърлата, макар иначе да са си „обединители“.
Един-единствен успя да го излъже - „царят“, направи го в присъствието на испанския премиер Хосе Мария Аснар, като почти се закле, че няма да влиза в политиката - но само няколко дни по-късно това вече беше факт. Добрев не излъга Костов - макар срещите им да са били насаме, без свидетели, свидетел им е била само дадената дума. Добрев си удържа думата, но Симеон - не. Няма как да изплуваме от мътните ни български работи - и никога няма да успеем.
*(Специално за „Труд news“)
