Труд
Автор:
Ирен Делчева
Стресът може да отключи всички болести, които са генетично заложени
Българинът е свикнал да не обръща внимание на „дребни“ болежки - главоболие, скованост в кръста, замаяност. Един аналгин и животът продължава. Това обаче може да ни изиграе лоша шега и вместо облекчение, да влошим състоянието си. Кога мозъкът дава сигнали, че трябва да отидем на невролог и дали ниското кръвно е по-безопасно от високото, разговаряме с акад. проф. Иван Миланов.
- Акад. Миланов, всеки човек периодично се оплаква от главоболие. Как може да разбере кога трябва да се обърне към лекар?
- Главоболието не винаги е симптом на нещо сериозно. Има много главоболия, които са свързани с мигрена, със стрес и т. н. От друга страна много сериозни заболявания, като мозъчни тумори, могат да възникнат без главоболие. Ако говорим за симптоми, които се появяват при засягане на мозъка, то те са неврологични. Могат да бъдат изтръпвания на крайници, нарушено зрение, нарушено уриниране, нарушена походка, тоест те не винаги насочват пациента към това, че нещо в главата се случва, защото повечето симптоми са в тялото. За съжаление, те се развиват доста бавно и подмолно. Всяко ново главоболие - пациентът не е имал и се появява такова, задължително налага консултация с невролог. То може да бъде нещо доста банално, каквото е главоболието при стрес, но това само лекар може да го разбере и понякога се налага да се направят изследвания. Пиенето на аналгетици е крайно недобро, поради две причини. От една страна това ще забави поставянето на диагнозата, а от друга - самите аналгетици не се препоръчват при повечето главоболия, защото се развива едно усложнено главоболие вследствие на злоупотреба с тях. Ако говорим за главоболие от махмурлук, което се е появило след тежка нощ - да, може да се пие нещо. Това обаче, ако се повтори, задължително трябва да се отиде на невролог.
- Вие сте специалист по лечение на множествено склероза, какво трябва да знаят хората за това заболяване?
- Ние искахме да заострим вниманието на хората върху това заболяване, тъй като в минали години много често пренебрегваха симптомите и идваха на лечение много късно. Сега вече то е доста популярно. Трябва да се знае, че това е заболяване на младата възраст - може да бъде в детството, най-често е около 30 г. След 50 г. почти не е възможно се появи. Затова понякога ми е много смешно, когато хора над 70 г. идват при мен и казват - абе, аз да не съм се разболял от множествена склероза. Няма как на тази възраст. Защо? Защото това е автоимунно заболяване. Имунната система на човека е активна до около 60-годишна възраст. След това нейната активност намалява и фактически вероятността човек да се разболее от автоимунно заболяване клони към нула.
- Множествената склероза е нелечимо заболяване. А има ли начин да бъде забавено?
-Според нашите медицински критерии, то е лечимо. Такова е всяко заболяване, което може да бъде поддържано, за да бъде забавено неговото развитие. На мен лично не ми е известно заболяване, което да може да бъде напълно излекувано, с изключение на това, което минава от само себе си, като грипът например. Всички останали са свързани с поддържащо лечение, както е паркинсоновата болест, както е множествената склероза. За нея има в момента в България 13 медикамента, кой от кой по-силни и по-ефективни за забавяне на хода на заболяването. Ако пациентът спазва лечебната схема, приема си медикаментите и т. н., много се забавя ходът на заболяването.
- А може ли да бъде забавена болестта на Алцхаймер?
- Алцхаймерът е в групата на нервно-дегенеративните заболявания, както и паркинсоновата болест. Двете имат нещо общо - дегенерация на невроните в мозъка и натрупване на определени субстанции, които са различни при двете болести. За съжаление, за тях все още няма медикаменти, забавящи хода на заболяването. За болестта на Алцхаймер са предложени няколко такива, близкото бъдеще ще покаже дали те ще бъдат ефективни.
- Как можем рано да забележим промяна в поведението на нашите близки, ако те започват за отключват Алцхаймер?
- Много често близките ни живеят сами, срещаме се рядко с тях и нямаме наблюдение как те живеят. Един от първите симптоми е, че пациентът трудно се справя с ежедневните си задължения, започва да забравя какво трябва да направи. Един ранен симптом, който обаче не е свързан с Алцхаймер, а с възрастта, е забравянето на имена на хора. Много пациенти тогава започват да се притесняват. Нормалният процес на стареене на мозъка също води до някои дребни симптоми, но те могат да не се развият после в Алцхаймерова болест. Когато започнат да забравят думи обаче, това е по-сериозно и подсказва, че е хубаво да посетят невролог.
- Има ли лекарства, които да спрат развитието на паркинсонова болест?
- Лекарства, които да спрат развитието му няма. Лечението там е симптоматично, тоест дават се лекарства, благодарение на които човек е подвижен и първите десетина години от началото на заболяването тези медикаменти са с голяма ефективност. Постепенно с времето тя обаче намалява и след това се налага да се използват т. н. устройства - подаване на медикамента със сонда директно в дванайсетопръстника. Това става чрез компютърче, което е вързано на кръста и всъщност по този начин се удължава изключително много животът на пациента. Сега вече има и устройство за подкожно прилагане на същия медикамент. Така че това е прогресията на лечението на тази болест.
- Стресът ли е главният виновник за неврологичните заболявания?
- Стресът може да отключи всичко, което ти е генетично заложено. При повечето заболявания, за които говорим сега, има генетично предразположение. Това обаче не означава, че заболяването ще се случи. Но комбинация от неблагоприятни фактори - злоупотреба с алкохол и други подобни, може да способства за това. Стресът би могъл да подпомогне, но не е само той е причината. Например, при паркинсоновата болест, основното е генетичното предразположение.
- За кои болести е рисково високото кръвно налягане?
- Рисково е за инсулт и за съдова деменция. Да не забравяме, че това е един от големите проблеми в България - хората не проследяват и не контролират кръвното си налягане. Може да не получиш никога инсулт, обаче да ти се унищожи мозъкът. Високо кръвно води често да микроинсулти, които протичат без клинически симптоми, ти не знаеш, че си изкарал нещо такова и в края на краищата се уврежда една голяма част от мозъка и се развива съдова деменция. Тя прилича на алцхаймеровата по прояви, но на магнитен резонанс се виждат множество бели точки, които са увреждания на мозъка.
- Ниското кръвно по-добрия вариант ли е?
- Не е по-добрият вариант, особено след 60 г., защото то води до недобро кръвоснабдяване на мозъка. Ако говорим за хора с повишено кръвно налягане, които го лекуват по някакъв начин, то при ниското се затруднява кръвоснабдяването на мозъка. Затова то трябва да бъде държано в определени рамки.
- Много хора, включително и млади, се оплакват от болки в гърба. На какво заболяване е симптом това?
- Ако мога да се пошегувам, някъде беше писано, че маймуната, като се е изправила, е направила фатална грешка. Човек, ходейки на два крака, натоварва много гръбнака. Остаряването на организма - след 30 г., е свързано с нарушена задръжка на течности. И това води до промени в прешлените на гръбначния стълб. Като прибавим фиксираната работна поза на компютъра или носенето на тежести, това води до болка в гърба и кръста, което е едно от най-честите оплаквания в неврологичните кабинети.
- Често чуваме: „Вие ми се свят“. Световъртежът случайно състояние ли е или е симптом на заболяване?
- Хората говорят именно така, но това е много голяма грешка, защото вкарва в заблуда. Най-често пациентите имат т. н. замайване, защото виенето на свят означава предметите да се движат около тебе, което е доста по-рядко и може да бъде симптом на различни заболявания. Но замайването, което е много по-често, може да е първи симптом на депресия , на тревожност, на тензионно главоболие и т. н. Тези две неща са много различни. Истинското виене на свят с движение на предметите може да бъде сериозно заболяване, може да бъде и т. н. миниерова болест, но не е нещо, което е фатално. При млади хора обаче то може да бъде симптом на множествена склероза.
- Децата страдат ли от неврологични заболявания и колко вредно е за тях да седят постоянно пред компютъра?
- Цяла детска клиника имаме тук. Само паркинсон няма при децата, всичко останало имаме. Например епилепсията е често заболяване при тях, тя е различна по вид и е по различни причини. Може да бъде поради генетично предразположение, може да бъда заради някакво увреждане на мозъка. Що се отнася до компютрите, опасността при децата идва от загубата на контакти и живеене в една измислена реалност. При възрастните проблемът е натоварването на очите и гръбнака.
- Какво е „мозъчна мъгла“?
- Това е термин, който създадоха журналистите и започна много често да се използва по време на ковида. Това са едни симптоми на умора, замаяност, забравяне, които най-често са свързани със стрес и депресия.
- Мозъкът ли е най-неизследваният и загадъчен орган в човешкото тяло и колко процента от него познаваме и използваме?
- Не е най-неизследваният, той се изследва много, но крие най-много загадки защото е най-сложният орган. Що се касае до използването му, то привидно процентът е малък. Останалите „резервни“ неврони вероятно си имат своята роля, за която не винаги знаем. Мисля, че тепърва ще се разкриват много загадки на мозъка.
- „Свети Наум“ е водеща болница в областта на неврологията у нас. При вас има ли недостиг на лекари и сестри и как е положението с психиатричната помощ?
- Разбира се, това е проблем в цяла Европа. В България положението е много сериозно и става все по-сериозно. В Западна Европа го решават, като внасят персонал от други държави, навярно и тук трябва да стане така. Хубавото е, че младите хора започват да се насочват към неврологията. Имаше един период от десетина години, в които нямаше никакъв интерес, но сега, като се съберем на конгрес и се погледнем, едно 30% са млади лекари. Връща се интересът към тази специалност, което мен много ме радва и се надявам, че този процент ще нараства, някой трябва медиците в пенсионна възраст. Що се касае до психиатрията, това, което виждам е, че няма интерес към болничната психиатрична помощ. Трудно задържаме психиатри в болницата, защото това е много тежка работа. Друго е да седиш навън в един кабинет и да преглеждаш. Но аз бих казал на младите това, което мен ме привлече към неврологията - няма друга медицинска наука, която да е толкова логична, която да изисква толкова много мислене. Винаги съм сравнявал тази специалност със следователската работа, защото всъщност трябва много да мислиш и да правиш сериозни заключения. С една дума - неврологията е специалност за интелигентни хора.
- Къде е България в неврологичната помощ в сравнение с другите европейски страни и света?
- Спокойно мога да кажа, че стои наравно с тях. Всяка година на всеки наш конгрес каним водещи от Западна Европа и САЩ и трябва да ви кажа, че като обем на знания, като техника, България не стои по-ниско. Може би това, което при нас трябва да се оправи, е организацията, която зависи от нас. Надявам се, че и това ще стане във времето.
- Как се завоюва доверието на пациентите?
- С внимание към тях, с вслушване в проблемите им и най-вече с резултатите от лечението. Не е лесно. Едно от нещата, които в България не са съвсем на ниво, това е контактът с пациента. Ние не сме свикнали да обясняваме, а пациентът иска да му се разкаже всичко бавно и спокойно. Ние винаги бързаме, мало претупваме тези контакти. А е важно пациентът да има доверие, да бъде спокоен. Знаете че, в много материали се описва, че 40% от лечението е плацебо ефект. Тоест не е само ефектът от лекарство, добавя се и този от доверието в лекаря. Не случайно, една немалка част от нашите пациенти ходят в други държави, където здравеопазването вероятно не е по-добро, но отношението към тях е по-добро. Това е нещо, което липсва, според мен, на нашето здравеопазване. Но мисля, че отиваме към подобрение и там.
Академик Иван Миланов, д. м. н., е изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия “Свети Наум” - София. Бил е зам.-ректор на Медицинския университет и зам.-министър на здравеопазването. Специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет - САЩ и лечение на главоболие в Университета на град Павия - Италия. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза и Българската асоциация по клинична електромиография.
