Труд
Автор:
Росен Тахов
Турци, гърци и поляци се трудели по нашенско. Баш майстори обаче били българите
Невероятни са превъплъщенията на лъжливите пари. Жалко, че Овидий ги е пропуснал в своите класически „Метаморфози“. Фалшификатите тръгват от древните тържища и стигат до разградения двор на интернет. Сега онлайн предлагат евро ментета, рекламирани с изкуствен интелект.
Ето няколко метаморфози на лъжливите пари по нашите земи. През август 1862 г. „Цариградски вестник“ съобщава: „Преди месец и половина местната пазарджишка власт уловила била едного турчина калпазанина от Златишко, който е правил в селото си скришно в една пещера калпави бешлици, алтанлъци и бели меджидиета. Като го изпитала местната власт за виновен на това престъпление, изпратила го в Пловдив, дето и сега е у тъмницата в железа.“
Турци, гърци и поляци се трудели по нашенско. Баш майстори обаче били българите. Петър Дългия например майсторял ювелирни бешлици и рубли. Стоката пласирал полякът Грималди. Станал провал, хванали ги и ги подложили на мъки.
„Тургаха им 200 оки камък на гърдите да обадят отгде са взели тия пари“, разказва печатарят Димитър Паничков. Мъжете не се огънали. „Нищо не се усети. Грималди каза, че ги намерил в болградската градина; той беше там надзирател на градината“, свидетелства очевидецът.
Като столица на фалшификаторите се утвърждава китното Банско. Оттам излизат толкова много ментета, че на всички лъжемонети из империята викали „бански пари“. След Освобождението част от продукцията е използвана за нуждите на Македонската революционна организация.
Бюджетите за 1879 и 1880 г. са гласувани във франкове. Левът става национална парична единица със закон от 27 май същата година. Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева.
В масово обръщение са само монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Фалшификаторите се съобразяват с търсенето, съсредоточават се върху звонковете. Най-имитирани са металните два лева, емисия 1891 г.
Банкноти са фалшифицирани чак след Първата световна война. Тогава жестока инфлация обезценява лева, един хляб струва чанта с пари. Фабрика за лъжливи столевки е разкрита през 1923 г. През 1925 г. е захапан и доларът плюс наши купюри от 5000 лева.
Това е мащабна операция с международно участие. Григор Даулов доставя мостра от оригинална хартия за банкноти, образци на водните знаци и серийни номера. Никола Костка изработва матриците. Заедно с машинния инженер Вондрак той е автор и проекта за печатарската машина.
Сложната конструкция е инсталирана в дома на Хайнрих Сурц. Неговият адаш Хайнрих Зехер върти фалшивите хартийки. Георги Кръстев е укривател на продукцията. Тома Петров, Никола Николов и Иванчо Балабанов са пласьори. Главен организатор е Никола Пецов.
Пецо, както е известен, е бивш съдържател на ресторант „Доре“. Печалбата от оригинални банкноти инвестира в производството на фалшиви. След като предприятието е разкрито, цялата бригада влиза в Централния затвор.
Българин работи за Ал Капоне
Ако има гений на лъжливите пари, това е Тодор Кривналиев. Той разнася славата на нашите измамници далеч зад пределите на родината. Чак в страната на неограничените възможности.
Тодор Кривналиев.
Кривналиев е роден през 1907 г. в русенското село Вятово. Учи в цинкографско училище, където кривва от правия път. Изключват го, защото пробва да имитира ценни книжа. През 1923 г. заминава за Ню Йорк, прехвърля се в Чикаго. Започва работа като мияч на чинии в бар на Ал Капоне.
Това е времето на „сухия режим“, забранено е пиенето на алкохол. Капоне цени талантите и го прави доставчик на контрабанда от Мексико. Скоро Тодор разкрива пред боса какво е истинското му призвание. Легендата на престъпния свят му осигурява база с четирима работници.
Българинът стига до идеята, че е по-лесно да се фалшифицират оригинални долари, отколкото да се печатат нови. Банкноти $1 и $5 се избелват с хлорна вар и върху тях се печатат номинали от $20 до $100. Освен това разработва уникална технология за разцепване банкнотите на две.
Не се знае какво още би измислил, ако не беше връзката му с циганката Надя. Нелегална емигрантка от болшевишка Русия, тя го подпитва как печели толкова пари. В горещите ù обятия той открива тайната.
Оная чисто по цигански прави донос, срещу който си урежда документите. Кривналиев е арестуван, по време на процеса експертите са изумени от качеството на фалшификатите. През 1933 г. геният е осъден на 15 години затвор и екстрадиран в България.
През 1937 г. Кривналиев го хваща амнистията по случай раждането на престолонаследника Симеон. Отива в Пловдив, където фалшифицира 20-доларови банкноти. Прави преводи до самия себе си в банката, а чиновниците не разпознават ментетата!
През 1939 г. полицията влиза в дирите на Тодор и го арестува. Дават му 12 години и половина зад решетките. През 1943 г. успява да избяга. С фалшив пътнически чек заминава за Виена. Същата година решава да се върне. На 29 октомври го закопчават в Пирот и пак го вкарват на топло. На историческия 9 септември 1944 г. Тодор Кривналиев е освободен като политически затворник.
Ал Капоне.
Както Ал Капоне, народната власт също поощрява дарованията. Назначават го на работа в монетния двор. Заплатата обаче е мизерна и той си докарва отгоре с лъжливи бонове по 5000 лева парчето. Произвежда такова количество, че Министерството на финансите е принудено да изтегли от обръщение цялата емисия.
През 1946 г. Тодор е осъден на 5 години затвор. Като излиза на светло, се хваща отново с ментетата. Арестуват го в някакво село докато предава партида на група пласьори. Между тях има агент под прикритие, който е информирал милицията. Закопчават ги в момента на сделката. В затвора Кривналиев лежи с Георги Илиев. Преди време той осветли биографията на гениалния фалшификатор.
През 1954 г. Тодор доверява на Илиев, че е отпечатал 10 000 долара, с които иска да осигури старините си. Закопал ги близо до родната къща, но не помни къде точно. Другата година умира от туберкулоза в лазарета на затвора.
