Николина Чакърдъкова: Запазила съм си от всяка една българска банкнота

Съпругът ми ме спечели с постоянство и не се отказа да ми уговаря срещи, колкото и да се дърпах

Аз съм лидер на сцената, но у дома генерала е мъжът ми

Светът не просто е полудял, а направо няма връзка с главния мозък!

Любимата фолклорна изпълнителка на българската публика - Николина Чакърдъкова е родена в Гоце Делчев, където започва да пее още от дете, а на 7 години вече се изявява на сцените в читалищата. Дебютът ѝ на професионалната сцена е когато е само на 14 години. Две години по-късно тя вече е състава на “Неврокопски ансамбъл за народни песни и танци”. Като солистка на ансамбъла, Николина изнася редица концерти у нас, а също така и в Западна Европа, Америка и Канада. През 2000-та се появява първият ѝ авторски спектакъл “Любов и мъка от Македония”. Следват още успешни спектакли, като с всеки от тях изпълнителката надгражда и предлага нещо ново и интересно за публиката. През 2006 г. Николина създава “Фолклор ТВ” - първата българска национална фолклорна телевизия. Тя е щастлива, че в последните години се забелязва едно завръщане на интереса към родния фолклор. Голяма радост за нея са и петте ѝ внучета, с които я дариха синът ѝ Васил и дъщеря ѝ Мария Чакърдъкова, която също вече е известна певица.

Без подкрепата и разбирането на най-близките ми нямаше да успея

- Г-жо Чакърдъкова, на 7-ми февруари Ви предстои голям концерт в “Арена 8888”, с пет сцени и огромен брой участници. Какво Ви коства организацията на подобно мащабно събитие - много Ваши утвърдени колеги все още се притесняват да правят концерти в тази зала, а за Вас това ще е поредният?
- По принцип си е доста притеснително, защото наистина мащабите, с които се работи там са доста големи, но когато човек има идеи, мечти и с какво да изпълни тази зала се получава, дори понякога усещането ми е, че и тя вече не ми стига! До тази седмица всички репетирахме в отделни звена - певците, фолклорните танцьори, балерините, но в последните дни се събрахме заедно в реалните мащаби на терена - с песни, танци и музика и стана невероятна феерия. Преди това бях малко притеснена какво ще се получи като се съберем, обаче сега се чувствам щастлива и удовлетворена, защото картината стана невероятно красива и съм сигурна, че отново ще изненадаме нашата публика. Има само един “проблем”, че хората няма да знаят кое по-напред да гледат и чуят, защото на всяка от петте сцени се развива действие, но няма да има нито един ощетен зрител, понеже ще минаваме през всяка една сцена. Сега съм окрилена и говоря с такава увереност, защото това, което сме постигнали ме прави много щастлива и публиката ще има възможност да гледа нещо красиво, смислено, душевно, българско! 

Николина с дъщеря си Мария и две от внучетата.

- Как бихте описали усещането да сте пред толкова хора, които пеят заедно с вас и изживяват всяка песен?
- Много е хубаво! Знаете ли, преди концерт обмислям всяка една дума, която искам да кажа на хората и едно от приветствията ми към публиката е: “Ние сме специален народ, специална порода хора, които притежават силен дух и само ни трябва малко, за да го събудим!” Аз нося този дух, те също го носят и си представям как сега ще се завихри този български дух в залата и какво ще стане - ще вибрираме на съвсем друга честота! Скоро един колега ми каза: “Тази енергия - твоята и тяхната, така се завихря, че става някакво чудо!” По принцип, на концертите все оставям накрая часа на публиката, но този път ми се иска да е по-рано - още на 15-тата минута. В този час на публиката ще са техните песни и така от рано ще започне хубавия празник и страхотните усещания! 

- Много от фолклорните песни имат силно въздействащи текстове. Често ли се случва да се просълзите, докато пеете някоя от тях?
- Има такива песни, две от които ще изпея и сега - едната е на темата за гурбетчийството - хубава българска дума, като тя със сигурност ще докосне много хора, защото всяко второ, или трето семейство у нас има близки в чужбина и колкото и комуникацията да е добра, физическата липса винаги се усеща ... На тази песен, която се казва “Три години”, винаги сълзите напират и публиката усеща това, но затова сме едно и преживяваме всяка емоция заедно. Животът не е само веселието - хора, ръченици и позитивни емоции, като живи хора ще минем през всички чувства, за да оценим щастието и това, което имаме, че сме живи и здрави, че сме тук.

- Вашите по-големи внуци идват ли вече на концертите Ви и гордеят ли се, че сте тяхна баба?
- Да, големите идват и им е много интересно - вече нямат търпение да дойде 7-ми февруари! Всеки от тях си има собствена носия, която ще облече за концерта. Те вече осъзнават, че на сцената не съм просто тяхната баба, която готви и ги гушка, а Николина Чакърдъкова, но им е малко странно, че не могат да дойдат и да ме прегърнат, докато пея. Единият от внуците - Христето, казва така: “Хората знаят, че си Николина Чакърдъкова, но те не знаят, че си и Супермен!” (Смее се.)

На концертите, Николина винаги е атрактивна и се включва в танците.

- Някое от внучетата Ви проявява ли интерес да се изявява на сцената?
- Най-голямата внучка сега е на седем години и е в първи клас. На годишнината на нейното училище двете заедно изпяхме песента “Лудо младо”, като преди това репетирахме доста. Тържеството беше голямо - в зала 1 на НДК и малко преди да излезем на сцената, тя ме погледна и ми каза: “Бабо, дали ще се справя, нали си до мен, бабо!” Аз я окуражих и тя излезе с гордост на сцената. През тези 4 минути, докато изпълнявахме песента, тя на 200 процента осъзна какво се случва, когато имам концерт. Харесва ѝ да пее и ѝ се отдава много! Иначе се занимава и с гимнастика, балет, шах и ментална математика - иска всичко, а с каквото се хване ѝ се отдава! Дано някое от децата продължи делото ми, но знае ли се след 10-15 години какво ще се случи - ние сеем хубаво жито в тях и дано покълне! 

Единият от внуците ми казва, че съм Супермен

- Сценичната Ви носия се е превърнала във Ваша запазена марка и сигурно по-рядко Ви разпознават, когато сте в различно облекло? 
- в Гоце Делчев и като имам свободно време не ползвам кола и винаги се разхождам по главната улица. Спомням си, как веднъж бях в един магазин и си говорех със собственичката. До нас имаше едни жени, явно гости на града, които ме гледаха под сурдинка и едната от тях каза: “Толкова ми прилича на Николина Чакърдъкова, но тя е малко по-старичка!” Приятелката ѝ реагира: “Как по-старичка, това е тя!”, а другата: “На теб като сме в Гоце Делчев и всяка ти прилича на Чакърдъкова!” (Смее се). Аз им казах: “Аз съм бе, аз съм!” и едната от тях се пошегува: “Госпожо, не давайте да ви снимат по телевизията - вие сте по-хубава на живо!” Аз също се пошегувах: “Камерите явно не могат да ми хванат красотата.” (Смее се.) Иначе, хората наистина ме разпознават главно като съм с носия и шапка - цивилна по-рядко се случва, но често ме познават само по гласа.

- Вашият съпруг наскоро имаше рожден ден - как го отпразнувахте?
- Милият, откровено казано - той, майка ми и най-близките ми хора са най-ощетени, особено сега покрай концерта. Слава на Бога, той не просто разбира, а се притеснява за мен и като ме види уморена ме съветва да го давам малко по-спокойно. Сега направи кръгла годишнина, така че въпреки многото работа, като се прибрах от репетиция приготвих вечеря, а после седнахме с близките и пихме по едно вино и си поговорихме. Както винаги, основната тема беше 7-ми февруари, но той не се сърди и като мине концерта ще се съберем отново да почерпи всички приятели. Важното е, че имам подкрепата и разбирането на най-близките, без тях нямаше да успея! 

- Повечето големи звезди признават, че пътят им към върха е бил доста трънлив. При Вас така ли беше?
- Пътят беше доста труден! Не тръгнах по обходена пътека, защото ние сами си проправяхме път - аз и група съмишленици, на които съм изразител на идеите, моженето и стратегиите. Не мога да не спомена работата с моя хореограф доц. Георги Хинов, който ни помогна много да бъдем съвременни и актуални. Преди 26 години народните певици стояха и не мърдаха на сцената, но с него предприехме тази стъпка да танцувам. Реших, че ще плача, но ще се науча - по цели нощи сме били в залата, за да може да е доволен от мен. За нашия пробив, много голяма е ролята на Васил Циров, с когото от 26 години работим заедно. Той е завършил икономика и имаше друг бизнес, но в нас видя нещо, което може да промени облика на фолклора и ни повярва! Каквото и да правиш, ако няма кой да види потенциала ти и да ти повярва... Васил Циров изгради стратегията ни и първия продукт. Той каза: “Теб още никой не те познава и затова една година ще правим подаръци (безплатни концерти) на празници и общини, докато дойде време те да чакат ред, когато станеш популярна!” Така че, не съм била от първия ден най-популярната, за разлика от Мария (Чакърдъкова), която стъпва на голяма база и високо ниво, но така и изискванията към нея са два пъти по-големи! 

- Много хора виждат в българския лев един от националните ни символи, какъвто е и нашият фолклор и трудно приемат раздялата с него. При Вас подобно ли е усещането?
- И аз съм в тази група хора и имам тези усещания! Както наскоро се бяха пошегували, че в момента портфейлите са като чейндж бюро - с тези евро и български пари! Аз сега боравя с последните бг-левове, които имам и не ми се разделя с тях... Това, което съм направила е, че съм си запазила от всяка една българска банкнота. Осъзнавам, че сигурно е въпрос на време да го приемем, но сме поели по този път и вярвам, че е за добро и ще свикнем.

- Понякога нямате ли усещането, че светът съвсем е полудял, покрай събитията в политиката, а и с тези нови моди - да разхождат на каишки въображаеми домашни любимци, или дори деца, ако те се самоопределят като кучета, или котки? 
- В моите очи това излиза от всякакви норми и както се казва - светът не просто е полудял, а направо няма връзка с главния мозък! Сигурно за тези, които подкрепят всичко това съм най-големият враг, но за хората от нашето поколение, които сме израснали в друга среда е много странно - ние сме били възпитани, че човек значи много! Нашите родители ни учеха да си почтен, честен, трудолюбив, да си държиш на думата и да носиш отговорност, което за съжаление в младите не винаги го има. В един момент гледам такива странни неща и си задавам въпроса - дали за нашите внуци това ще стане нещо съвсем нормално и на никой няма да му прави впечатление?! Така ли ще живеят те един ден? Никой не отрича твоята свобода на мисъл и действие, но подобни неща един нормален човек не може да ги направи, поне аз така мисля.

- В България поне в това отношение се е запазила някаква нормалност...
- При всички недостатъци, които имаме, някъде дълбоко в нас има разум, морал и други качества, които ни спасяват в това полудяло време. Надявам се тези щуротии и моди да са нещо преходно и всичко ще се върне на мястото си. Но трябва да мине време, а това е пропиляно житейско време, защото ти си на земята, за да бъдеш полезен и потребен и ако можеш всеки ден да направиш по нещо добро.

- В какво вярвате?
- Вярвам и работя за доброто и чакам с нетърпение да дойде доброто за България! Сигурно ще си остана вечният оптимист и вярвам, че надежда винаги има. Опитвам се да науча и деца и внуци на това да вярват в доброто и да имат надежда. Вярваща съм и това също ми дава сила. Като фолклорен изпълнител, понякога се чувствам самотница, понеже сега отвсякъде ни заливат с всякакви стилове музики, но няма да спра! Ще продължа да доказвам, че българинът се чувства най-щастлив чрез нашата хубава народна музика, поднесена по актуален начин, която влиза в душата и е част от нас.