Ос „Рим - Берлин“ за ново начало на ЕС

Премиерите поискаха за Тръмп „Нобелова награда за мир“, ако спре войната в Украйна

Италия и Германия - най-стабилни в момента

Мелони и Мерц ще представят на 12 февруари в Брюксел план за обновление на Съюза

В суматохата около изявите миналата седмица на Доналд Тръмп на Световния икономически форум в Давос малцина наблюдатели отбелязаха срещата там в сряда на Джорджа Мелони с Фридрих Мерц. Но на другия ден в Брюксел се състоя извънредно заседание на Европейския съвет - най-висшият политически орган на ЕС - и кореспондентите в белгийската столица на големите западноевропейски медии до един очертаха като “гвоздей” на сбирката интензивния разговор на четири очи на премиерката в Рим с канцлера в Берлин. Като след раздумката те демонстрирали пред пишещото братство небивал синхрон между Германия и Италия по всички световни, европейски и двустранни теми.

В петък, към края на деня, анализаторите на най-големите германски, италиански и френски медии обявиха, че в италианската столица, където сутринта Мелони бе прегърнала Мерц за “Добре дошъл!”, е била изкована “Оста Рим - Берлин”. Онази, която според политическите касандри на Стария континент би трябвало да завърти новото начало на Европейския съюз, за да може той да мери ръст с трите сегашни основни планетарни сили - Китай, Русия и САЩ.

Става дума за обявеното от премиерката и канцлера след официалната им среща в правителствената резиденция “Вила Памфили” готовност да представят заедно на следващата сбирка на Европейския съвет на 12 февруари съвместно изготвен план за обновление на ЕС или по-простичко казано - за “основен ремонт” на Съюза. Идеята е той да бъде така променен политически и организационно, че да стане безмилостно конкурентноспособен на всички онези вече наложили се или изгряващи технологични, индустриални и военни сили. На пресконференцията след приключването на разговорите, двамата премиери посочиха следните основни отправни точки в подготвяния от тях план: свеждане на бюрокрацията в Брюксел до необходимия за функционирането на Съюза минимум; премахване на голяма част наложените сега от Европейската комисия всевъзможни регулатори, които сега задушават бизнеса; преразглеждане и “свиване” на зелените политики, както и подпомагане на закърнелите заради тях индустрии - например автомобилната; максимално сцепление и единодействие в името на общата сигурност, военното производство и отбраната.

Разбира се, на лидерите на 27-те страни-членки на ЕС ще бъде предложен за дискусия и нов модел за неговото ръководство, което според Мелони и Мерц би трябвало да стане не само по-оперативно, но също така по-ловко и флуидно, а защо не и лукаво, пригодено към днешните международни политически и икономически отношения. Където последователността и принципността изглеждат вече едва ли не като порок, а врътливостта и смяната на мнение - добродетел.

Естествено оформянето на оста “Рим - Берлин” налага съвсем основателния въпрос, а какво става с досегашния крайъгълен камък в строителството на Евросъюза - тясното и привилегировано сътрудничество между Германия и Франция? Тоест движещата ос, която изглежда осъдена да остане на по-заден план - нещо, което Фридрих Мерц очерта косвено в Рим, заявявайки, че в момента Германия и Италия са най-стабилните икономически и политически страни - членки на ЕС.

С други думи двете държави имат всички необходими карти - любимата метафора на Доналд Тръмп за способност да защищаваш собствената си тежест в междудържавните отношения. За Германия безспорно е така - въпреки стопанските си трудности, породени най-вече от енергийни проблеми, тя продължава да бъде индустриалния мотор на Европейския съюз. За мнозина поставянето на Италия плътно до Германия, особено в икономическо-индустриален аспект, е новост, но това го подчерта не само Мерц в петък, но и в събота влиятелният френски всекидневник “Льо Фигаро”. Икономическата анализаторка на вестника Гислен дьо Монталамбер изтъкна в просторен анализ, че през последните три години, за разлика от Франция, Италия се радва на устойчиво развитие на нейните индустрия и селско стопанство.

Като основно доказателство за твърдението си Дьо Монталамбер очерта разликата във външнотърговския баланс на двете съседни държави - през миналата година Франция е била с 80 млрд. “вътре”, тоест с отрицателно външнотърговско салдо, докато Италия е била с 60 млрд. “отгоре”. В политически план пък Джорджа Мелони вече се очерта като най-умерения и на място европейски лидер. Който успява да поддържа здрави връзки с Вашингтон, съумявйки да ги балансира с конкретни действия в името на единството и развитието на ЕС.
Ех, някои наблюдатели в Париж, но също така и в Италия, прозряха в заформянето на новата европейска ос “Рим - Берлин” дългата ръка на Доналд Тръмп.

Известна е неприязността на президента на САЩ към френския му колега Макрон, като господарят на Белия дом не пропуска възможност да се заяде къде нашега, къде насериозно, с този на Елисейския дворец. Така например след появата в Давос на държавния глава на Франция с екстравагантните слънчеви очила, а не с някакви нормални тъмни “цайси”, които да скрият кръзоизлива в едното му око, Тръмп го нарече “Очилатият ястреб”. Лепна му етикета явно и заради постоянно демонстрираната от държавния глава на Хексагона войнственост, на моменти дори срещу САЩ. Но Тръмп не пропусна да го подиграе и заради твърдението му, че неговите огледални слънчеви очила били 100% родно производство - не съвсем, тъй като те наистина са направени във Франция, но във фабричка, която е италианска собственост.

Всичко това може да бъде сложено в главата “майтапи”, но истината е, че Тръмп ненавижда Макрон и свидетелство за това напоседък станаха изваждането на показ на изпратените му от френския президент лични есемеси, заплахите, че ще приложи 100% мита на стоките от Хексагона, честите подмятания, че Макрон бил “изпята песен”, тъй като му остава още само година начело на Франция и като водеща фигура в ЕС. А както Мелони, така и Мерц, за силния човек във Вашингтон са в началото на тяхната политическа и държавна кариера, а свършеното досега от тях ги очертава като можещи, твърди и в същото време сговорни лидери, с които сегашната американска администрация може да работи.

Колкото е да е странно, но като че ли най-щедрото одобрение на това, което Тръмп върши с Европейския съюз, дойде не примерно от харесваните от него Берлин или Рим, а от низвергнатия Париж. Защото известният френски военен специалист и дипломат Оливие Сюьор посочи в интервю пак за “Льо Фигаро”, че “Тръмп е най-големият спонсор на европейската стратегическа автономност”. По простата причина, че с всичките си ходове срещу ЕС, които на пръв поглед имат за цел неговото разрушаване, президентът на САЩ напрактига буди Съюза от неговата летаргия. И го подкокоросва, ако намери сили да се реорганизира основно, скоро да мери сили с “тримата големи”, които вече си преразпределят сферите на влияние в света - Китай, Русия и САЩ. Значи плюс Европейския съюз, ако си го заслужи.

Иначе завчера в Рим Джорджа Мелони заяви на съвместната си пресконференция с Фридрих Мерц, че ще се бори тазгодишната Нобелова награда за мир да бъде присъдена на Тръмп. Но при едно условие - президентът на САЩ да съумее да сложи час по-скоро край на войната в Украйна. И Фридрих Мерц подкрепи горещо колежката, даже я разцелува.