На опашка за шамар от Тръмп

„Революционер-нарцис“ - най-трогателното определение в медиите за №1 на САЩ

Марк Рюте отнесе най-силния шамар

Президентът в Давос като Юлий Цезар в Понтийското царство - дойде, видя и победи

В Давос всички, но най-вече европейците, се бяха наредили на опашка, за да бъдат зашлевени от Тръмп - това е може би най-сполучливата метафора за случилото се в сряда и четвъртък на приключилия вчера в швейцарския зимен курорт Световен икономически форум. Автор на крилатата фраза е професор Филип Агион - носител на нобелова награда за икономика за миналата година и преподавател в най-престижното висше учебно заведение

Отвъд океана - Харвардския университет. Ученият мъж я изстреля пред журналисти след като се ужаси от надпреварата на присъстващите в конгерсната зала лидери от Стария континент и от други части на света да се отъркат на всяка цена о стройния мъж с русоляв перчем, нищо, че преди това той ги бе нахокал яко. После метафората стана водеща в кореспонденциите на доста от акредитираните в Давос кореспонденти на водещи медии най-вече от Германия, Италия и Франция.

Но кой според западноевропейското пишещо братство бе политикът, който отнесе в швейцарските Алпи най-силния шамар, въпреки роболепните си стойки пред Доналд Тръмп? Безспорно Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който бе сложил дебели наколенки преди срещата си с президента на САЩ, а след нея се изкара едва ли не спасител на Дания.

Защото след като Тръмп заяви на всеослушание в речта си на форума, че няма да използва родната US-армия за завладяване на “парчето лед”, бившият нидерландски премиер разговаря с него на четири очи и после обяви, че бил дал основния тласък да бъде решен веднъж завинаги в полза на Копенхаген проблема с неговия суверенитет върху най-големия остров на планетата. Като Рюте се опита да запази в тайна подробностите около водения с Тръмп пазарлък, които обаче бяха разкрити по-късно от вашингтонски чиновници и се оказаха жесток шамар за очилаткото.

Ами Генсекът на НАТО се бил съгласил без да му мигне окото с контра-предложението на Белия дом на военната интервенция, а именно САЩ да си разкрият в Гренландия петнайсетина големи военни бази със статут като на британските на о. Крит. Където огромната територия, върху която са разположени поделенията на Обединеното кралство, е собственост на британската корона и следователно американските военни бази на “ледения остров” би трябвало също да се обзаведат със собствен терен. А като се има предвид колко много ще бъдат там развяващите американското знаме военни поделения и колко лесно военнослужещите в тях могат да си присъединят останалата част от Гренландия, суверенитетът на Дания над нея става едва ли не смешен. Да не говорим за договорките на Рюте в името на въпросния суверенитет Копенхаген да предостави на Вашингтон изключителното право за ползване на щедрото на редки полезни материали “парче лед”, което си е чиста проба ресурсна колонизация.

Не, определено няма да стигне цял вестник, за да бъдат изредени и обяснени шамарите, които Тръмп раздаде на лидерите на почти всички страни от ЕС. Включително и на тези от Германия, за която каза в речта си, че корените му били германски, но го направи сякаш за да оправдае последвалата атака срещу нейната немощ да се справи с вътрешните си проблеми.

Още по-прям президентът бе към Еманюел Макрон, с когото се подигра не толкова заради огледалните му слънчеви очила, а заради неговите хвалби, че цайсите били френски - да, изработени били на Хексагона, но във фабричка, която е италианска собственост. Сервилността пък на домакините на форума изобщо не им помогна да избегнат жестокия словесен пестник, когато президентът им заяви, че ако не е неговата Америка, Швейцария днес въобще нямало да бъде Швейцария, тоест богата и доволна страна. Разбира се, всички тези малко или много злостни закачки накараха някои репортери на авторитетни западноевропейски медии да притоплят стари епитети за Доналд Тръмп от сорта на хулиган, каубой, шериф, нахалник, самозабравил се милиардер, егоцентрик, сметкаджия и ехиден самодоволко.

Към тях бяха прибавени и нови като “зло старче”, “неверен съюзник”, “върл империалист”, “европейски враг” и т. н., но като че ли най-ярко се открои определението за държавния глава на САЩ - “революционер-нарцисист”. Може би, защото в тази характеристика бе концентирано на първо място положителното и полезното за сегашния свят в действията на Тръмп, а после оставено местенце за онова, типичното за него и като успял шоумен.

Следователно Старият континент се нуждае от “революционера-нарцисист”, който въпреки всичките си недостатъци, изглежда искрен в желанието да помогне на Европа да запази своята идентичност, но за предпочитане с нови и можещи лидери.

А сякаш предчувствала шамарите на Тръмп в сряда, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайн си тръгна от Давос във вторник вечерта, последва я като обидена госпожица и шефката на Централната европейска банка Кристин Лагард...