Кайо Терзийски - сам срещу вятъра

Вестта за смъртта на Кайо, както го наричахме, ни потопи в скръб в мрачния петъчен ден.  

Всички бяхме наясно, че се бори със своите демони и пороци, но никой не подозираше, че краят е толкова близо. 

Често се шегувах с него, че неслучайно фамилията му е Терзийски – извънредно много се терзаеше. 

Ама за всичко. 

И понеже не можеше да плаче, или поне не е прието мъж да го прави пред очите на обществото, пиеше, рисуваше и пишеше. И много псуваше. С дни - сам.

Неговите велики абсурдизми бяха родени от дъното на Мъката. 

Редеше мислите си по начин, по който разсмиваше читателя, дори когато човек четейки осъзнава колко сме нелепи, обречени, безнадеждни, объркани, загубени, алчни и прости. 

Имитативното страдание на умно-красивите днес до известна степен също ме озадачи.

До вчера той бе презиран заради това, че си позволи да бъде срещу вятъра. Клепаха го с какви ли не евфемизми. 

Естествено, имаше и нескрита завист – той бе единственият, който си тръгна от Брюксел навремето с голямата награда за Европейска литература с романа си „Алкохол“.

Без да е лансиран от НПО-та, фондацийки, сдружения, организации. И това хвърли в тъча много от розовите му колеги. Голяма част от тях откровено бездарни, но щедро спонсорирани.

Малцина познаваха Калин Терзийски в действителност. Той беше най-нематериалният. Цялото му творчество се крепеше на безсрамната му изповед колко сме грешни, калпави и негодни. 

Не се кланяше на никого, не се хранеше с грантове, не любеше страстно нито Изтока, нито Запада. Безпощадно разкриваше уродствата на двата полюса, заради което често бе псуван на „либераст“ или „копейка“. "А аз съм си обикновено хипи", обичаше да казва той. 

Незлоблив, дори към онези, които му пожелаваха да пукне. 

Посредствените го свързваха с единствено с алкохолизма и телевизионните му изцепки, когато е обърнал няколко чаши преди ефир. Останалите бяха отлично запознати, че това е личност, която рядко се ражда по тая нашата територия.

Не можеш да мразиш Калин, ако си го чел. Невъзможно е.

Провокативен, непримирим, чувствителен, свободен, целунат от Бога с таланти. 

„Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере", написа брат му Светослав.

Никой не може да противоречи на това.