САЩ - Европа, единство и различия

Международната общност е свидетел на съществени различия във външната политика на Вашингтон и големите европейски държави

Сериозно впечатление правят задълбочените познания на американския президент на руската история

Историческите свидетелства не са ли известни на ЕС и на европейските държави

От създаването на Съединените щати до днес международната общност е свидетел на съществени различия във външната политика на Вашингтон и големите европейски държави. Понякога те са доста сериозни, но има и периоди, като например през Студената война, когато са били туширани в името на общите им антикомунистически интереси.

Един от основните и най-продължително отстоявани принципи на външната политика на САЩ е изолационизма. Наред с политиката на изолация, която до края на Втората световна война има силни поддръжници, САЩ и Европа имат противоположни позиции по въпросите на войната и мира, по заплахите за сигурността и др. А днес впечатляват различните позиции на двете страни по отношение войната в Украйна. Според американската позиция, категорично изразена от президента Тръмп, отговорен за тази война е не само Русия, но и Западът. Той признава правото на руската страна да осигурява сигурността си, както и да търси гаранции за запазване правата на украинските граждани с руско национално самосъзнание, които систематично се нарушават от Киев.

Сериозно впечатление правят задълбочените познания на американския президент на руската история. Той е категоричен, че територията на Южна Украйна, известна през 18-ти век като Новорусия и полуостров Крим са земи, извоювани от руската армия с цената на огромни жертви. Тръмп, като отчита този безспорен исторически факт, както и внушителното мнозинство на населението в тези земи, което е с руско национално самосъзнание, в продължение на месеци настоява пред президента Зеленски за териториални отстъпки, които Украйна трябва да направи в полза на Русия. Тази позиция, поддържана от американския президент, не е проруска или антиукраинска. Тя е продиктувана от основополагащия принцип на американската външна политика - самоопределение на народите. Според него всеки народ и дори население на определен регион трябва да има право със собственото си волеизявление да определи територията на своите етнически граници. За първи път този принцип е включен в Четиринадесетте точки на американския президент Удроу Уилсън, предложени през 1917 година като основа за разрешаване на териториалните спорове след ПСВ. По този начин се изключва грубата намеса на страните - победителки безцеремонно да налагат волята си и произволно да чертаят междудържавните граници.

Достатъчен е само един бегъл поглед върху политическата карта на Близкия изток, който разкрива бруталната намеса на колониалните сили при прекрояване на границите, извършени изключително в интерес на егоизма и алчността на колониалистите, прилагайки престъпния принцип „разделяй и владей“.

Очевидно позицията на президента Тръмп към войната в Украйна е формирана в резултат на тясното взаимоотношение между практиката и науката. При най-различните международни прояви, сложни междудържавни и междуетнически проблеми, държавните институции - Правителство, Конгрес, Сенат и др. задължително търсят мнението на авторитетния научен институт на държавата - Конгресната библиотека. С нейните над две хиляди научни сътрудници тя е незаменим фактор при формиране на американската позиция по даден, дори и най-сложен въпрос.

Каква е историческата истина по отношение на украинските области с руско население, към които Москва има претенции и с която Тръмп се съобразява?

След две тежки продължителни и кръвопролитни войни с Османската империя - 1768-1774 и 1787-1791 година Крим и Новорусия (днешна Южна Украйна) стават част от руската държава. Това събитие е отбелязано с безпрецедентен прием, организиран от Екатерина Втора, на който са поканени европейските посланици, полският крал и австрийският император, за да се убедят, че Русия твърдо е стъпила на брега на Черно море.

В продължение на 163 години от 1791 до 1954 година полуостровът е неразделна част от руската държава. През  1954 г. всесилният лидер на Съветския съюз - украинецът Никита Хрушчов, еднолично разпорежда Крим да бъде  включен в границите на Украйна. Както тогава, така и днес над 80 процента от населението му е руско, а  украинците му са само около 10 процента.

Що се отнася до четирите украински области, за които претендира Русия, те са включени в границите на  Украинската ССР през 1922 година при формирането на СССР. Известно е, че Украйна е страна с развито селско  стопанство, но без индустрия. За да бъдат туширани антисъветските настроения на украинците, Москва  присъединява към Украйна въпросните четири руски индустриални района. Повече от столетие обаче те  запазват руския си етнически облик.

Това е историческата истина, която безусловно се приема от американската страна, както и от президента Тръмп.

Следва логичният въпрос: Тези исторически свидетелства не са ли известни на ЕС и на европейските държави?

Разбира се, че са известни. Но попаднал под влиянието и пълната зависимост от неолиберализма и Дълбоката

държава, европейският ръководен екип категорично отказва да се съобразява с една безспорна историческа истина. А защо? Защото тя е пречка в преследването на изконната им, но илюзорна цел - разгром на Русия и завладяване на богатствата?. Ясно е идентифициран ръководният фактор на Дълбоката държава в Европа. Това е Лондон, който през целия ход на войната най-яростно се съпротивлява на търсенето на мирно решение на конфликта.

В последно време, убеждавайки се в пълното военно превъзходство на руското оръжие и абсурдността на идеята за победа на Украйна във войната, лидерите на ЕС и на голяма част от европейските държави започнаха да дават сигнали, че мирът в Украйна няма алтернатива.