Атентаторът на „Северен поток“ Сергей Кузнецов на съд в Германия

Медии сочат за вдъхновител на саботажа експрезидента на САЩ Джо Байдън, а за извършител - Норвегия

Офицерът от специалните служби на Киев е в килия за особено опасни престъпници

Заподозреният за взривяването през 2022 г. на газопроводите в Балтийско море - “Северен поток 1 и 2” офицер от специалните служби на Киев - Сергей Кузнецов в момента се намира в килия за особено опасни престъпници в следствен арест в Германия. Така твърди украинският комисар по правата на човека Дмитрий Лубинец, който написа в социалната мрежа “Telegram”:

“Според наличната информация Сергей е задържан в отделение за особено опасни лица”. Според коментиралите новината германски и италиански медии, Кузнецов би трябвало да бъде изправен скоро пред германски съд, за да отговаря на отправеното му от прокуратурата обвинение - “атентат срещу националната сигурност”.

Газопроводите “Северен поток 1” и “2”, свързващи Русия с Германия, бяха повредени и направени неизползваеми от серия експлозии на 26 септември 2022 г. или няколко месеца след началото на войната в Украйна. От самото начало политици и журналисти заговориха за акт на саботаж, но никой не пое отговорност, като между Русия, западноевропейските страни и Украйна бяха повдигнати взаимни обвинения за злодеянието.

После инициирани в Германия разследвания доведоха до идентифицирането на седмина заподозрени като организатори и извършители на взривяването, включително Кузнецов. Миналото лято той бе арестуван в италиански курорт на брега на Адриатическо море по международна заповед на Интерпол, издадена по настояване на германските съдебни власти. Искът на Берлин за екстрадация на украинеца обаче не бе изпълнен веднага, тъй като тя бе оспорена от неговите италиански адвокати и официално непожелена от властите в Киев.

Все пак в края на миналия ноември Касационният съд в Рим уважи искането на Германия за екстрадиране на нейна територия на Сергей Кузнецов и той е бил транспортиран до град Карлсруе с вертолет. След кацането на машината украинецът е бил отведен с кола под полицейски ескорт до местния свръх охраняван затвор и след няколко дни е бил разпитан от съдията от предварителното следствие. Четирдесет и девет годишният мъж обаче отрича обвинителната хипотеза на германските магистрати, че е един от организаторите на саботажа на газопроводите “Северен поток 1” и “2” и твърди, че на 26 септември 2022 г., по време на терористичния акт той си бил в Украйна, където бил служил като армейски командир до 2023 г. Междувременно друг от заподозряните за атентатори лица - украинецът Володимир Журавлов, бе закопчан в Полша през септември също по германска заповед за арест, но варшавски съд разпореди той да бъдее освободен.

Според германските прокурори операцията в Балтийско море е била ръководена от украинския генерал Валери Залужни. По онова време той командваше армията на Киев, но бе отстранен от Володемир Зеленски през февруари 2024 г. поради непримирими различия между двамата. Като най-острото противоречи между двамата било покрай поисканата от президента допълнителна мобилизация на половин милион войници, смятана от генерала за невъзможна.

През март същата година той е назначен за посланик на Украйна в Лондон, където все още управлява посолството. Иначе самият Залужни отговори на обвиненията на Германия с коментар от едно изречение на страниците на в. “Украинска правда”: “Все още можем да се забавляваме по темата, но със сигурност никога няма да се срамуваме.” Тогава украинският вестник повтори твърдението на в. “Wall Street Journal”, че целта на терористичната атака срещу енергийната инфраструктура била не само да се навреди на Москва, но и да бъдат прекъснати изцяло икономическите є връзки с Берлин.

Взривяването на “Потоците” продължава да предизвиква интереса на германските медии, като напоследък той е определено повишен, може би и поради прогнозираното скорошно появяване на Сергей Кузнецов на подсъдимата скамейка. Интересното е, че вече открито се появяват твърдения, че терористичната операция е станала с благословията на администрацията на САЩ при прездиента Джо Байдън, който искал изцяло да изолира Западна Европа от Русия. Според някои твърдения конкретните извършители пък били военнослужещи от Норвегия, която в резултат на взрива вдигнала цените на собствения си природен газ, увеличила продажбите и само за година била изкарала 600 млрд. евро печалба.

Последните, плюс още редица други информационни находки, намериха вчера място в просторна статия на берлинския всекидневник “Велтекспрес”, следва откъс от нея:

„Северен поток“:

А сега, какво ще каже федералното правителство?

Дагмар Хен

В един момент апатията около бомбардировките на тръбопровода “Северен поток” вече не можеше да бъде поносима. В един момент преструвката за незначителност на акта трябваше да приключи. Неотдавнашното решение на Федералния съд поне проби стената на отричането на саботажа. Решението на Федералния съд по жалбата срещу задържането, подадена от един от заподозрените в атентати срещу “Северен поток” - Сергей Кузнецов, който в момента лежи в предварителен арест в Германия, със сигурност е интересно. Като отново възниква въпросът дали и как германското правителство възнамерява да реагира на казуса, защото решението повдига няколко правни въпроса, отговорите на които са били отбягвани в официални позиции вече повече от три години.

Да напомним: На 26 септември 2022 г. двата тръбопровода “Северен поток” 1 и 2 станаха обект на бомбена атака, която унищожи три от четирите тръби. Това се случи след встъпителното посещение на тогавашния канцлер Олаф Шолц във Вашингтон и изявлението пред него на президента на САЩ Джо Байдън, че ще предотврати пускането в експлоатация на “Северен поток 2”.

По време на атаката тръбопроводите не бяха в експлоатация - доставките на газ до по-стария “Северен поток 1” бяха прекъснати, тъй като санкциите на ЕС срещу Русия причиниха проблеми с поддръжката на техническото оборудване - “Северен поток 2” беше завършен, но, главно поради натиск от Зелената партия, която беше част от управляващата коалиция, не бе дадено разрешение за експлоатация. А Радослав Сикорски, който по-късно се завърна на заемания и преди това пост министър на външните работи на Полша, реагира на експлозията с туита: “Благодаря ви, САЩ!”.

Германското правителство по онова време обаче откликна с удивителна апатия на въпросната атака, която в крайна сметка до голяма степен разруши една от най-важните инфраструктури за енергийните доставки на Германия. В канцлерството всеотдайно бяха прегърнали идеологията, че руският газ е зло, а последицата от атаката бяха, че цените на газа скочиха рязко, инфлацията се повиши неимоверно и в крайна сметка беше започнат процесът на деиндустриализация, от който Германия страда и до днес.

През февруари 2023 г. известният американски разследващ журналист Сиймур Хърш публикува своите разкрития за разрушаването на тръбопроводите, в които той идентифицира като извършители водолази от ВМС на САЩ в сътрудничество с колеги от Норвегия, за която по-късно се появиха твърдения, че била взривила експлозивите. Интересното е, че Норвегия всъщност се възползва изключително много от саботажа на “Северен поток” - не само защото норвежкият природен газ частично замести доставките от “Северен поток”, но и защото цените на този природен газ на международния пазар се повишиха значително в резултат на атаката. И счетоводни оценки сочат допълнителни приходи за Осло в рамките на година от 600 милиарда евро.

Но правителството на Германия въобще не реагира на журналистическото разследване на американския репортер. По време на дебатите тогава членове на парламента дори изложиха теорията, че Русия е отговорна за експлозията. Европейската комисия пък отхвърли разкритията на Херш като “спекулация”. Малко по-късно обаче, в началото на март, бе публикуван германски следствен доклад, в които се твърдише, че експлозията е извършена от група украинци, които са поставили експлозивите от платноходка, наречена “Андромеда”. Тази теория е в основата и на разследването на Федералната прокуратура, но има обаче редица подробности, които хвърлят съмнение върху нея.