Инфлация, избори и бюджетни проблеми ни чакат през 2026 г.

Реалното поскъпване ще бъде усетено от домакинствата и малкия бизнес, когато медийният шум от приема в еврозоната вече е заглъхнал

Има повече рискове, отколкото личи от „успокоителните“ сценарии

При преминаване към еврото има склонност към закръгляне на цените нагоре

Повишените цени и изборите ще определят 2026 г. повече, отколкото обявените стойности в официалните прогнози. На пръв поглед България започва годината в сравнително добра позиция - растеж на брутния вътрешен продукт около 2.7-3.1%, средногодишна инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени около 3-3.6%, норма на безработица под 4% и държавен дълг около 30% от БВП. Това е сценарият според Министерството на финансите, БНБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд (фискалните данни от МФ са от действащия държавен бюджет за 2025 г., защото не са налични по-актуални заради липсата на нов. От своя страна, БНБ в официалната си прогноза не посочва данни за фискални показатели).

В същото време МВФ очаква дефицит над 3% от БВП, а Фискалният съвет напомня, че натрупаната през последните години инфлация е значителна и обществените възприятия за цените са много по-песимистични от официалните данни. На този фон въвеждането на еврото и поредният изборен цикъл крият повече рискове, отколкото личи от “успокоителните” сценарии.

Потребителските цени: между официалните проценти и действителното нарастване

Според Националния статистически институт средногодишната инфлация за 2025 г. е едва 4.6% според индекса на потребителските цени, докато през декември тази на годишна база е 5%. Официалните числа обаче не улавят усещането за силен и продължителен растеж на цените през миналата година - първо заради административните увеличения в началото є, после заради подхранените очаквания от наближаващото въвеждане на еврото и силно забавената (може би умишлено) реакция на регулаторните органи, които се задействаха, когато скокът беше вече налице.

Властите приеха и политическо решение да “омекотят” този преход. В закона за въвеждане на еврото и свързаните подзаконови актове беше записано, че търговците не могат да повишават цените “необосновано”, а големите вериги подписаха етични кодекси и кампании, че няма да вдигат цените заради еврото. На практика това означава частично замразяване на цените в сегменти с най--силен обществен и медиен интерес - особено при бързооборотните стоки и големите търговски обекти. В краткосрочен план този подход може да доведе до леко забавяне на инфлацията през първата половина на 2026 г., особено в официалните индекси, които отразяват именно тези продукти.

По този начин обаче се натрупват дисбаланси. Разходите за труд, енергия и логистика се увеличават. Част от бизнеса ще опита да компенсира през втората половина на годината, когато вниманието към еврото ще е по-слабо, тъй като ще е насочено към изборния цикъл. Ефектът ще бъде частично изместване на поскъпването във времето и концентрацията му в услуги, по-малки търговски обекти и сектори с по-слаб контрол, включително туризъм, ремонти, лични услуги. Това удобно устройва властите - докато официалната инфлация изглежда умерена и “под контрол”, ще продължава да се твърди, че въвеждането на еврото не е причина за по-високите цени. Реалното поскъпване обаче ще бъде усетено от домакинствата и малкия бизнес именно тогава, когато медийният шум от приема в еврозоната вече е заглъхнал.

Повече инфлация, отколкото растеж

Официалните прогнози на БНБ са малко по-оптимистични за растежа на реалния БВП - около 3.1% за 2026 г., при 2.7% в таблиците на МФ и ЕК. Логиката е ясна: влизането в еврозоната се очаква да стимулира потреблението и инвестициите - чрез по-ниски транзакционни разходи, по-високо доверие, по-лесен достъп до финансиране и допълнителни проекти с европейски средства.

По-реалистично обаче е да се приеме, че голяма част от този ефект ще се прояви под формата на по--висока инфлация, а не на устойчиво по-висок растеж на реалния БВП. Пазарът на труда вече е напрегнат, безработицата е близо до исторически минимуми, а демографската картина не позволява лесно разширяване на предлагането на труд. Производственият капацитет се увеличава бавно, а структурните проблеми в индустрията не се решават с формалната смяна на валутата. В такава среда допълнителното търсене - особено стимулирано от евтин кредит и бюджетни разходи за заплати и пенсии - много по-лесно се превръща в ценови натиск, отколкото в нова продукция.

Историческият опит на други страни показва, че при преминаване към еврото има склонност към закръгляне на цените нагоре и тенденция към сближаване на ценовите равнища в определени сектори със средните за еврозоната. Осезаема част от този процес ще се случи именно през 2026 г. - в условията на политическа несигурност и отложени реформи, което увеличава риска от по-устойчива базисна инфлация, отколкото предполагат официалните прогнози.

Дефицитът, дерогацията и конфликтът с националното правило

Прогнозата на МВФ за дефицит над 3% от БВП през 2025-2026 г. е особено важна, защото изважда на преден план неудобния въпрос за фискалните правила. България поиска и получи от Европейската комисия дерогация за разходите за отбрана - част от общия европейски подход в рамките на плана “ReArm Europe”, който позволява държавите да увеличат значително военните си разходи, без автоматично да бъде задействана процедура по свръхдефицит. Практически това означава, че при дефицит от около 3.5% от БВП, ако превишението идва основно от допълнителни военни разходи, може временно да не се смята за нарушение на европейските критерии и да не доведе до санкции.

На национално равнище картината е друга. В Закона за публичните финанси горната граница за бюджетния дефицит все още е регламентирана при 3% от БВП, без автоматично изключване на разходите за отбрана. Тоест бюджет с дефицит над 3% формално би нарушил закона, дори да е в синхрон с дерогацията от ЕК. Той обаче би излъчил негативен сигнал към инвеститорите и би показал, че фискалната рамка може да бъде разтеглена по политически съображения и че вътрешната правна дисциплина би била подчинена на моментни договорки с Брюксел.

Рискът нараства, ако бюджетът се гласува от разпокъсан парламент, без стабилно мнозинство, което да излъчи правителство и да носи пълната отговорност за изпълнението му. Приемането на разходен бюджет, който после се администрира от служебен кабинет или крехка коалиция, създава изкушение да се използва максимално разрешеното от ЕК пространство, без да се мисли за устойчивостта отвъд изборния цикъл. Посочените проблеми вече пречат на обещаното от агенциите повишение на кредитния рейтинг заради членството в еврозоната.

Изборите и тежестта върху служебното правителство

Подадената оставка на правителството в края на 2025 г. прави предсрочните парламентарни избори през пролетта практически неизбежни. Към тях трябва да се добавят и редовните президентски избори по-късно през годината, а политолозите не изключват възможност за още един вот, ако фрагментацията в парламента се окаже непреодолима.

Решението на действащия президент дали да се включи чрез партия или коалиция още на предсрочния вот, или да изчака, ще бъде ключово. Ако той не участва и не се формира ясно мнозинство, вероятността да няма редовно правителство нараства. Тогава тежестта пада върху служебния кабинет, който едновременно трябва да организира и проведе изборите, като същевременно управлява икономика със структурен бюджетен дефицит.
На теория през първите три месеца на 2026 г. на касова основа не би трябвало да се допуска дефицит - приходите традиционно са по--силни, а разходите задължително не надвишават размера от предходната година.

На практика обаче разходният натиск е много по-голям: в сила са увеличени пенсии, бюджетни заплати и част от социалните плащания, а броят на хората с решения на ТЕЛК съществено нарасна, което създава допълнителни ангажименти за пенсии и асистентска подкрепа. За да се вмести фактически в рамките на 3% от БВП и да не наруши разпоредбите на закона, служебният кабинет почти сигурно ще трябва да отлага инвестиционни плащания и проекти.

Това отлагане би имало негативно въздействие спрямо изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Значителна част от средствата трябва да бъдат разплатени до средата на 2026 г.; всеки месец забавяне в обществените поръчки и строителството намалява вероятността тези средства да бъдат усвоени навреме. Така изборите и институционалната нестабилност не само подкопават фискалната дисциплина, но директно застрашават способността на икономиката да използва полагащи се ресурси за модернизация и растеж.

Лихви, кредити и имоти

Първите месеци на 2026 г. вероятно ще минат без съществени промени в лихвите. Основните индекси в еврозоната се стабилизираха, а българските банки посрещат годината с висока ликвидност и все още евтин депозитен ресурс. Ситуацията обаче е по-сложна: като част от еврозоната търговските банки вече имат пълен достъп до депозитното улеснение на Европейската централна банка, което понастоящем носи 2% безрискова доходност и задава естествена под за доходност от свободната ликвидност.

Докато лихвите по депозитите у нас са по--ниски от тази възвръщаемост и ликвидността е в излишък, няма силен натиск за повишаването им. Ако обаче част от освободените резерви се инвестират трайно в активи в еврозоната, цената на ресурса ще започне да расте. Това ще се отрази в по-голяма степен на корпоративните и потребителските кредити и по-слабо на жилищните. Разбира се, общата рамка вече се определя от ЕЦБ, но понастоящем няма основание да се очаква повишение на основните лихвени проценти.

Имотният пазар вече усеща промяна в настроенията. Някои брокери дори вече признават за по-различни настроения. Купувачите са по-предпазливи, по-голям дял от сделките се финансират с кредити, а все по-голяма част от решението им зависи от очакванията за бъдещите лихвени проценти. При наличие на нарастваща несигурност относно условията по кредитите и политическия хоризонт е по-вероятно през 2026 г. да се наблюдава забавяне на растежа на цените, отколкото нов ценови скок. Необходими са обаче още няколко месеца за получаване на данни, за да бъде по-ясно как ще се приспособи пазарът към комбинацията от евро, кредитна политика на банките и несигурност.