Проблемите в Германия влияят на българските производители

Проблем са честите промени в регулациите, политическата несигурност, неефективната работа на институциите

Проблем е все по-скъпо здравеопазване

Образованието не подготвя адекватни кадри за пазара на труда

Националният статистически институт обяви предварителните данни за брутния вътрешен продукт през третото тримесечия на годината. БВП достига почти 62.7 млрд. лв. по текущи цени, а според сезонно неизгладените данни растежът в реално изражение е 3% на годишна база. Така темпът се забавя спрямо предходното тримесечие, когато е 3.5%. През посочения период средният растеж в Европейския съюз е 1.6%, в еврозоната е 1.3%. Според наличните данни 4 държави изпреварват България, а 2 имат същия растеж, докато при останалите той е по-нисък през разглеждания период.

Ситуацията в ЕС изглежда леко се подобрява според растежа на БВП, който е малко по-висок спрямо предходното тримесечие. Германската икономика се разширява с 0.3% в реално изражение - най-високият темп от 3 години насам. Растежът във Франция се забавя, но все още е положителен, като вече четвърто поредно тримесечие той се задържа под 1%. Проблемите в публичния сектор там остават сериозни и всъщност нарастването на икономиката се поддържа с цената на огромен бюджетен дефицит, който през първата половина на годината е 6% от БВП. Темпът на развитие на Италия не се отличава от този на Франция, въпреки че бюджетните дефицити там са малко по-ниски.

Относително добър пример понастоящем представлява Дания, която въпреки твърде високия дял на бюджетните разходи успява да реализира реален растеж 3.9% на годишна база, като същевременно поддържа бюджетен излишък. Благоразумната фискална политика при растеж на икономиката акумулира фискален резерв, който би могъл да се използва при негативен шок.

Държавите от Централна Европа, присъединили се по-късно към ЕС, на пръв поглед се характеризират с относително добро представяне. Полша (3.6%) и Чехия (3%) са сред водещите, растежът на Хърватия също надхвърля 2%. Само че при тях също е налице сериозно неравновесие в публичните финанси. Пример за такова са Румъния, Полша, Хърватия. Според наличните данни бюджетната ситуация в Унгария се стабилизира, но това е за сметка на растежа на БВП, който е едва 0.6% на годишна база.

Като цяло през първото полугодие дефицитът в ЕС и ЕЗ е близо до прага 3% от БВП, а същевременно икономиките се развиват относително бавно. Разбира се, фискалната политика не е единственият фактор. Възпиращо растежа въздействие имат твърде скъпите за спазване регулации, зеленият преход и негативното му въздействие върху енергетиката и индустрията (особено добивната промишленост), които представляват сериозни пречки пред потенциала на тези икономики.

Към посочените проблеми за българската икономика могат да бъдат добавени честите промени в регулациите, политическата несигурност, неефективната работа на институциите и особено на тези, които трябва да защитават правото на собственост и безпристрастно да решават спорове. Това се съчетава с постоянно спадащо качество на образованието, което не подготвя кадри, адекватни на изискванията за квалификация и умения на пазара на труда, както и все по-скъпо здравеопазване.

Брутната добавена стойност се повишава с 2.8% на годишна база в реално изражение през третото тримесечие на годината. За пръв път след 10 последователни тримесечия всички основни компоненти - селското стопанство, индустрията и услугите, имат положителен принос за този растеж. Най-висок темп (3.9%) се реализира в услугите, добавената стойност в селското стопанство се увеличава с 3.2%, а в индустрията - с 0.8%.

Промишлеността продължава тенденцията за слабо представяне и добавената стойност се понижава с 0.7%, докато тази в строителството нараства с 5.4% на годишна база. Общият неизгладен индекс на промишлено производство регистрира спад със 7.7% на годишна база. След като през втората половина на 2024 г. имаше признаци за стабилизиране и в някои месеци дори бяха отбелязани известни повишения, то от началото на 2025 г. показателят отново трайно се настани на негативна територия.

Причината за това може да се търси най-вече в състоянието на германската икономика - автомобилостроенето е жертва на прехода към задвижване с батерии и изостава в конкуренцията на китайските производители. Секторът страда от най-високите разходи за единица труд в целия свят. Бизнесът не само от този отрасъл изнася производството към страни с по-евтин труд в ЕС или с по-евтини енергийни ресурси в Съединените щати, или и двете едновременно - в Китай.

Българските производители, които са в по-отдалечените фази от крайното потребление на веригите за производство (т. е. за тях остава относително малка част от създаваната по този начин добавена стойност), губят по този начин поръчки и не могат да намерят нова дестинация, която да ги замести. Митата, въведени от Съединените щати, също не се отразяват позитивно.

Високата активност в строителството е резултат от бързия растеж на цените на недвижимите имоти. Той е обусловен от очакваното присъединяване към еврозоната в началото на 2026 г., което беше представено от управляващите като сигурен източник на привличане на чуждестранни инвестиции. Разбира се, това е атрактивно за хората, които се опитват да реализират бързи печалби. От друга страна споменатият процес изглежда изплаши част от хората с недекларирани доходи и те решиха също да се насочат към покупка на имоти. Засиленото кредитиране и големите парични наличности послужиха като източник на финансиране на този засилен интерес, който вероятно към края на годината започна да се охлажда.

Тенденцията в развитието в селското стопанство също не е обнадеждаваща, макар че през разглеждания период добавената стойност расте. Броят на отглежданите животни постоянно намалява, а субсидиите от ЕС на глава добитък водят до изкривявания и насърчават измамите. Субсидиите на площ в земеделието също допринасят за влошаване - по този начин се окрупниха стопанствата, производството се съсредоточи в зърнените култури за сметка на плодовете и зеленчуците и останалите култури, където делът на вносната продукция има трайна тенденция да се увеличава.

Единствено услугите показват потенциал за развитие. Най-значителен положителен принос обаче имат държаното образование и здравеопазване, следвани от недвижимите имоти. Тази ситуация е следствие от целенасочена фискална политика през последните години и методиката на отчитане на дейностите в публичния сектор, при която по-големите разходи се приравняват директно на по-добри резултати. Увеличените разходи за образование и здравеопазване обаче допълнително стимулират неефективността, тъй като не се постигат поставените с това цели.

Относителният дял на функционално неграмотните ученици с всяко следващо международно изследване е все по-висок. Същевременно на всички учители, а не само на тези, които наистина заслужават, се дават все по-високи заплати. Частично решение са т. нар. частни уроци, които, разбира се, изискват допълнителни средства за сметка на родителите. Поради недостатъците в държавната система все по-предпочитани стават и частните училища, но те изискват още по-сериозни ресурси и не гарантират резултати.

Аналогично е при здравеопазването, където всеки опит за дискусия за повишаване на ефективността се задушава веднага и се противопоставя искането за увеличаване на здравната вноска.

От страна на търсенето ситуацията изглежда по-различна. Моделът на растеж през 2025 г. е основан именно на стимулиране на вътрешното търсене чрез т. нар. политика по доходите - увеличаване на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите. Заедно с това се упражнява натиск върху частния сектор, където е налице дефицит на кадри, също да повишава заплатите (и разходите за труд) дори при намаляваща производителност, както е в промишлеността, защото иначе остава без работници.

Приносът на вътрешното търсене към растежа на БВП в реално изражение е 7.6 процентни пункта, запасите добавят още 0.8 п. п., докато външният сектор е с отрицателен принос в размер -5.4 п. п. Всички компоненти на вътрешното търсене се увеличават на годишна база - частно потребление (9.3%), бруто образуване на основен капитал или инвестиции (9.2%) и правителствено потребление (5.1%).

Повишената инвестиционна активност по принцип е добра новина. Проблемът като цяло е, че навлизането на нови участници на повечето пазари е изключително затруднено. Някои от тях са силно капиталово интензивни, както е в тежката индустрия и енергетиката. При други обаче своеобразното затваряне на пазара става възможно със съдействието на различни администрации и регулатори, които под претекст, че се грижат за стабилността на пазара, всъщност го изкривяват.

При такава ситуация по-високите инвестиции увеличават производствения капацитет, но заедно с това и пазарната концентрация - един или няколко основни играчи придобиват още по-голяма сила и всъщност така допълнително ограничават конкуренцията.

Отрицателният принос за растежа на БВП на външния сектор е резултат от спада както на износа на стоки с 6.7%, така и този на услуги с 2.6%. Докато за първия компонент това е логично поради обстоятелствата, които вече посочих, то при услугите могат да се търсят причини в увеличаването на разходите за труд, които представляват основен компонент, и това вероятно се отразява на конкурентоспособността.

Особен интерес предизвикват данните за дефлаторите на БВП, всъщност те представляват алтернативен измерител на повишението на цените. През третото тримесечие на 2025 г. нарастването на дефлатора (цените) е 11.7% спрямо 4.6% през предходното. Данните на НСИ за потребителските цени показват значително по-ниска инфлация, докато дефлаторите по принцип са по-слабо коментирани, тъй като се отнасят за макроикономически агрегати.

Само че именно при тях е по-трудно да се скрие инфлацията в резултат от очакваното въвеждане на еврото. През третото тримесечие цените рязко се увеличиха, което се вижда в дефлаторите на и на частното - 9.5%, и на правителственото потребление - 9.7%. В същото време на международните пазари измененията на цените са далеч по-малки и дефлаторите на износа и вноса са съответно 0.2% и 1.1%, което подсказва, че текущата инфлация се дължи почти изцяло на вътрешни фактори.