Проектът на бюджет за 2026 г. буди притеснения

Индикатори сигнализират за понижена устойчивост на публичните финанси в България

Растежът на заплатите се очаква да се забави

Настоящата и следващите ми статии ще разгледат проекта за държавния бюджет за 2026 г. Мотивите за този законопроект се съдържат в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026-2028 г. Както показва наименованието на този документ, бюджетното планиране би следвало да се отнася не само за следващата година, но да бъде за по-дълъг период от време. Приложението на този принцип обаче предизвиква дискусии, тъй като често се случва предвиденото в актуалната версия да бъде значително по-различно отколкото е било в предходната.

Фискални правила и устойчивост

Фискалните правила представляват числени ограничения на показатели относно държавния бюджет, които са дефинирани в Закона за публичните финанси (ЗПФ). Техническите детайли са изключително важни при прилагането и тълкуването на този специализиран закон, но ще представя директно резултатите от оценката на съответствието на настоящия законопроект с разпоредбите на ЗПФ.

Като цяло са спазени изискванията относно максималния размер на дефицита на начислена и на касова основа за 2026 г. (до 3% от брутния вътрешен продукт) и относно съотношението между държавния дълг и БВП (до 60% от БВП). Правилата относно средносрочните цели за салдото на начислена и на касова основа (баланс), за структурното салдо (дефицит до 1% от БВП), за съотношението на разходите без свързаните с европейско финансиране (до 40% от БВП) и за растежа на реалните разходи спрямо този на потенциалния БВП не са изпълнени.

Прилагането на практика на заложеното фактическо замразяване на общите разходи през 2027 г. спрямо 2026 г. е под сериозно съмнение, което ще постави под риск спазването на изискването за растежа на нетните първични разходи от актуализираната през април 2024 г. фискална рамка на Европейския съюз.
В крайна сметка проектът не изпълнява повече от 1 от фискалните правила според ЗПФ.

Прогнозата за инфлацията предизвиква недоверие, тъй като от една страна се продължава политиката за нарастване на бюджетните заплати и на пенсиите, а от друга - предстои въвеждането на еврото.

Индикаторите за фискална устойчивост, представени в доклада, отчитат въздействието на застаряването на населението и текущото състояние на публичните финанси за бъдещото развитие. Според актуалните им стойности вече рискът не е нисък, а се възприема като умерен. Според изчисленията на Европейската комисия за индикатора S1, за да не надхвърли съотношението между държавния дълг и БВП прага 60% в дългосрочен план, е необходимо още през 2026 г. структурният дефицит да бъде понижен с 1.1 п. п. до 1.9% от БВП. Оценката за индикатора S2 показва, че структурният дефицит през 2026 г. трябва да се понижи с 2 процентни пункта (от 3% от БВП до 1% от БВП), за да се стабилизира съотношението между държавния дълг и БВП до 2070 г.

И двата индикатора обаче сигнализират за понижена устойчивост на публичните финанси в България.

Макрорамка

За разлика от други подобни упражнения в миналото, настоящата прогноза за размера на БВП по текущи цени през 2025 г. изглежда реалистична. Според нея БВП ще бъде около 220.8 млрд. лв. (112.9 млрд. евро). Спрямо тази база очакваният за 2026 г. БВП от 235 млрд. лв. (приблизително 120.2 млрд. евро) също изглежда възможен за реализиране.

Притеснение будят реалните растежи на БВП и разходните елементи. Очаква се положителен растеж на икономиката 2.7%, но по този начин темпът ще се забави спрямо 2025 г. Министерството на финансите очаква също така крайното потребление да нарасне с 3.6% спрямо 5.2% през настоящата година, инвестициите (и по-конкретно бруто образуването на основен капитал) да се свият с 1.2%, въпреки че се очаква сериозен импулс, тъй като капиталовите разходи в бюджета са планирани да нараснат с почти 3 млрд. лв. Това означава, че се предвижда силен ефект на изтласкване на частните инвестиции като факторите за това предстои да бъдат идентифицирани.

Реализирането на планирания растеж на износа зависи в значителна степен от външното търсене - най-вече икономиките от ЕС и от по-конкретно от еврозоната, които са основните дестинации за износ. Германската икономика засега не показва признаци за оживление, а кризата в структуроопределящия за нея отрасъл - автомобилостроенето, продължава. Икономиката на Франция страда от лошото състояние на публичните финанси, което няма да бъде подобрено, докато продължава политическата нестабилност. Кризата в бюджета ще забави растежа и в Румъния, която също е много важен партньор за износ на стоки, но и при туризма.
Разбира се, тази картина не е пълна, но френската и германската икономика са двете водещи в ЕС и еврозоната, така че тяхното състояние влияе (силно) върху всички останали членове на тези съюзи.

Състоянието на пазара на труда на пръв поглед изглежда относително добро - броят на заетите лица се очаква да се повиши, а нормата на безработица да се задържи ниска. Растежът на заплатите обаче се очаква да се забави до едва 5.4%, въпреки че растежът на разходите за заплати в бюджетния сектор е предвидено да е 12.1%. При настоящото съотношение на наетите лица това би означавало заплатите в частния да се повишат с едва 2.4%. Според прогнозата хармонизираният индекс на потребителските цени ще се увеличи с поне 3.5%, което би означавало, че покупателната способност в частния сектор по този начин би се понижила.

Прогнозата за инфлацията предизвиква недоверие, тъй като от една страна се продължава политиката за нарастване на бюджетните заплати и на пенсиите, а от друга - предстои въвеждането на еврото. Прогнозата в предходния бюджет за 2025 г. беше за средногодишна инфлация 2.4%, а в настоящия тя вече е ревизирана на 3.6%. Подобно развитие е вероятно да се случи и през следващата година.

Ревизия се наблюдава и при дела на преките чуждестранни инвестиции към БВП. За 2025 г. бяха предвидени 3.8%, а вече са 3.2% и вероятно тази прогноза също няма да се сбъдне. За 2026 г. се планират също 3.2%, но очакванията за допълнително влошаване на средата за бизнес заради повишаване на данъчно-осигурителната тежест и на разходите за съобразяване с данъчните регулации не дават повод за оптимизъм.

Притеснения буди настоящият модел на растеж на българската икономика. Той е основан изцяло върху потреблението и услугите, докато същевременно производството в индустрията спада. Нарастването на потреблението и вноса обаче е движено от постоянния и висок растеж на бюджетните разходи. Това се случва през 2025 г. и политиката ще бъде продължена през 2026 г.

Според прогнозата на МФ допълнителните разходи, инжектирани в икономиката и финансирани предимно чрез външни заеми, почти не се мултиплицират. Тоест всеки допълнителен лев от тях допринася за около 1 лев допълнителен БВП.

Освен това стимулът за повишаване на заплатите произтича от политиката по доходите, която не е съобразена с възможностите на икономиката. Понастоящем в България държавата увеличава доходите на бюджетните служители в условията на дефицит на кадри на пазара на труда. Това принуждава частния сектор, дори когато не е налице по-висока производителност, също да вдига заплатите. По този начин обаче експортно ориентираните сектори понижават конкурентоспособността си заради по-високите разходи за труд.

Други рискове, произтичащи от тази политика, са фискална неустойчивост, инфлация, спадащо производство. Възможното решение за такава ситуация е фискалната консолидация, но тя би могла да има неблагоприятни социални последици.

Според дискусионния сценарий в проекта фактическото замразяване на разходите, което се предвижда през 2027 г. спрямо 2026 г. няма да създаде подобни рискове за икономиката. След като през 2025 и 2026 г. растежът е породен от повишаването на бюджетните разходи съответно с 15.5 млрд. лв. (7.9 млрд. евро) и почти 13.3 млрд. лв. (6.8 млрд. евро), то през 2027 г. то е по-малко от 300 млн. лв. (под 150 млн. евро), но въпреки това БВП се очаква да се увеличи с 13.5 млрд. лв. (6.9 млрд. евро). Тази по същество структурна промяна се нуждае от сериозно обяснение, което не открих в текста на мотивите към законопроекта.

Ако този сценарий действително е възможен през 2027 г., защо той не бъде реализиран още през 2026 г.? Запазването на общите разходи с минимално повишение спрямо настоящата година значително би намалило напрежението относно дефицита и не би породило необходимост от (отново) прекалено оптимистично прогнозиране на приходната част.

Държавен дълг

Държавният дълг през периода 2026-2028 г. има ясно изразена тенденция да нараства. Регистрираната към края на 2024 г. стойност е 24.2 млрд. евро (23.1% от БВП), докато в края на 2028 г. се очаква да бъде почти 49 млрд. евро (36.6% от БВП) по национална методология. Съотношението на консолидирания дълг на сектор “Държавно управление” (европейска методология) спрямо БВП е съответно 23.8% през 2024 г. и се увеличава до 37.1% от БВП през 2028 г.

Тази негативна тенденция се дължи както на високите бюджетни дефицити през всяка отделна година, но и заради практиката да се емитира дълг не само за финансиране на дефицитите и за рефинансиране на съществуващ такъв, но и за операции по капитализиране на държавни дружества, като след това средствата се използват за проекти, които би следвало да получат финансиране директно от бюджета. Така се понижава размерът на официалните стойности на разходите и на бюджетните дефицити и се заобикалят местните и европейските фискални правила.

Според АСБП 2026-2028 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 20.5 млрд. лв. (10.5 млрд. евро). Обяснението за този размер обаче не е пълно. За покриване на дефицита, за структурни и програмни заеми, за кредит по програмата SAFE на ЕС и за рефинансиране на съществуващи дългове през 2026 г. са необходими около 17.2 млрд. лв. (8.8 млрд. евро). За останалите около 3.3 млрд. лв. (почти 1.7 млрд. евро) не успях да открия обяснение. Вероятно ще бъде продължена практиката от 2025 г. за капитализиране на държавни фирми.

Изчисленията, базирани на данните от таблиците в АСБП 2026-2028 г., показват също, че нарастването на новия дълг през годината ще бъде около 6.3 млрд. евро, докато обясненията в текста предполагат около 7.4 млрд. евро. Вероятно в хода на дискусиите в Народното събрание ще бъдат изяснени точните намерения на авторите на законопроекта.