Приходите от нощувки са над 2 млрд. лв. и нарастват с 16,8%

Общият брой посещения на чуждестранни граждани в страната през периода май-септември е малко над 8 млн.

Интересът на гости от Румъния нараства

Приносът на туризма за българската икономика е съществен

Туризмът представлява съвкупност от дейности, свързани с временното придвижване на хора извън обичайното им местопребиваване с различни цели - отдих, култура, бизнес, здраве, образование, и включва производството и потреблението на стоки и услуги, които правят това придвижване възможно и смислено.

Пряко свързаните с туризма услуги са настаняване, хранене, туроператорска и турагентска дейност, транспорт на пътници, което включва чартъри и летища, културни, развлекателни и спортни услуги, лечебни и спа услуги, организиране и провеждане на конгреси и други събития. Индиректно свързаните дейности могат да бъдат търговия на дребно, производство и дистрибуция на храни, напитки и сувенири, строителство на хотели и атракции, маркетинг и реклама, дигитални платформи за резервации, поддръжка, сигурност и почистване, озеленяване и събитийна логистика.

Според данни на Световния съвет по пътувания и туризъм (WTTC) за 2023 г. разходите за туризъм и свързаните с него отрасли надвишават 12 млрд. лв., което според тяхната оценка е приблизително 6.9% от брутния вътрешен продукт. В тази оценка се включват разходите както на чуждестранните туристи, така и на българските.

В случая обаче сравнението между разходите за туристически услуги и размера БВП не е съвсем точно. За да се оцени приносът на туризма, би следвало се използва т. нар. производствен метод и да се сравни създадената в него стойност - заплати, печалби, данъци и такси към държавния бюджет, спрямо общата за страната. Само че от посочения източник липсва такава информация. В крайна сметка обаче добавената стойност е по-ниска от приходите, защото трябва да се извади стойността на всички стоки и услуги, които секторът използва, за да създаде своя продукт.

Въпреки това приносът на туризма за българската икономика е съществен, както според добавената стойност и потреблението, така и заради заетостта, споменатите покупки на стоки и услуги, които осигуряват оборот за други бизнеси, внесените данъци и осигуровки (макар че секторът е сред тези с най-висок дял на неформалната икономика, той все пак има принос към бюджета) и т. н.

Министерството на туризма отчита летния сезон от юни до септември - т. е. методически по-коректно, но в моето изследване е включен и май, въпреки че той все още е месец от пролетта. Само че част от туристите дори през май посещават Черноморието, като изпреварват сезона според конвенционалното разбиране. Разликата не е голяма, защото най-силните месеци и според броя туристи, и според приходите остават юли и август.

Въздействието на външната среда

След шока, причинен от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението му, доверието на туристите към България като дестинация се възстанови. Веднага след това се случи период на висока инфлация, но той се оказа полезен за бранша. Той не само реагира на повишените цени на ресурсите, но дори успя да се възползва от ситуацията и да реализира допълнителни печалби. Междувременно основният проблем на други индустрии - липсата на кадри с приемливи умения, но при ниска цена на труда, тук отчасти се решава чрез евтин внос.

Въпреки това стремежът към максимизиране на печалбите заедно с други фактори като наред с очакваното членство в еврозоната от 2026 г. допринасят за твърде бързо според възприятията на немалко българи (а и чужденци) повишаване на цените, което изпреварва качеството на услугите. Разбира се, нискотарифните оферти продължават да са популярни, но търсенето им е силно еластично спрямо цените и потоците лесно се пренасочват към още по-евтини дестинации. Изборът на търсещите по-високо качество на услугите обаче е ограничен в страната.

Важното събитие от началото на 2025 г. е пълноправното членство в Шенгенското пространство. Все още липсват достатъчно данни, за да е възможна обективна оценка, а освен това улесненията при пътуване би следвало да имат най-голямо значение по суша. България обаче не е в особено благоприятно положение, тъй граничи само с 2 държави от това пространство и едната от тях, Гърция, е далеч по-добре развита туристическа дестинация. Интересът от Румъния е голям и продължава да нараства, но темпът се забавя.

Чуждестранни туристи

Според данните на Националния статистически институт общият брой посещения на чуждестранни граждани в страната през периода май-септември е малко над 8 млн., от които около 4 млн. са с цел почивка и екскурзия. По този начин общият брой се увеличава с 3.1%, докато почиващите туристи - с 3.7% спрямо съответния период на 2024 г., което показва, че интересът към България като цел за пътуване и туризъм нараства. Въпреки това темпът на нарастване се забавя спрямо реализирания през предходната година.

Друг важен показател е броят пренощували чужденци в местата за настаняване. През 2025 г. той е почти 3.07 млн. и се увеличава със 7.4% на годишна база като темпът се ускорява спрямо предходната година. Шестте страни, от които в България са пристигнали най-голям брой пренощували лица, са Румъния, Украйна, Полша, Германия, Обединеното кралство и Чехия. Техният общ дял от е 64.7% от всички в тази съвкупност и се запазва почти непроменен от 2023 г. насам, но се променя структурата му.

Румъния продължава да бъде водещата страна, изпращаща туристи с преспиване в България, като през 2025 г. техният брой достига 855.8 хил. и се повишава с 6.5% на годишна база, докато относителният є дял спада леко до 27.9%. Вторият най-важен пазар е Украйна с почти 298.1 хил. и годишен растеж 14%, като относителният є дял се повишава до 9.7%. На трето място се нарежда Полша с почти 250.2 хил., но България изглежда губи популярност там, защото броят намалява с 2.2% спрямо миналата година, така че делът спада до 8.2%. Приятната изненада е от Германия, която почти застига Полша с 243.9 хил. и дял 7.9% при 6.7% година по-рано. Това се дължи на годишен растеж 28%, по който се нарежда на второ място след Турция (66%). По този начин се реализира най-големият брой след COVID-19. Броят туристи от Обединеното кралство (181.4 хил.) остава почти непроменен спрямо 2024 г., докато този от Чехия (156.7 хил.) се понижава с 1.5%.

Следващият индикатор, който заслужава внимание, е реализираният брой нощувки от чужденци. През 2025 г. той достига почти 13.4 млн. и се повишава с 5.5% на годишна база (700 хил. нощувки). Профилът на отделните месеци обаче показва, че в силния сезон (юли и август) темпът на растеж е по-нисък от средния - съответно 2.7% и 3.6%, докато през юни той е най-висок (13.9% на годишна база). Растежът през юни може да се тълкува като добра новина, ако е заради нови туристи, но би могъл да се дължи на туристи, които иначе биха дошли през високия сезон, но са решили, че цената на услугата тогава е твърде висока.

Отново Румъния е лидер с реализирани над 3.2 млн. нощувки и 4.8% растеж на годишна база, като интересът е съсредоточен във високия сезон. На второ място се нарежда Украйна с 1.65 млн., като реализираните нощувки през юни са почти толкова, колкото през юли и значително повече, отколкото през август. Това поведение може да се тълкува като израз на търсене на по-ниски разходи за предпочитана дестинация. Полша, Германия и Обединеното кралство допълват държавите, резидентите на които са реализирали над 1 млн. нощувки през летния сезон на 2025 г. Броят при Полша е 1.39 млн. и се понижава с 2.3% на годишна база, като са съсредоточени предимно във високия сезон. Германия почти достига третото място с 1.37 млн. нощувки и годишен растеж 30.9%, а разпределението им е по-равномерно. Обединеното кралство допълва топ 5 от пазарите с 1.03 млн. - почти без промяна спрямо 2024 г.

Разбира се, използваните дотук данни показват развитието на външните пазари, но е необходимо да се посочи и цялостната картина с дестинация България, която обхваща и местните туристи.

Пренощувалите български туристи в местата за настаняване през периода май-септември 2025 г. са 2.8 млн., като растежът на годишна база е едва 1.8%. По този начин общият брой пренощували лица е почти 5.9 млн., а растежът им е 4.6%. Така относителният дял на българите намалява от 49.2% на 47.8%. Реализираните от българи нощувки са 7.65 млн. и на практика не се променят спрямо 2024 г., което вероятно се дължи на влошаването на съотношението цена/качество. Общият брой реализирани нощувки надвишава 21 млн. и се увеличава с 3.5%. Относителният дял на местните туристи спада от 37.6% на 36.4% през 2025 г.

Общите приходи от нощувки възлизат на 2.03 млрд. лв. и се повишават с 16.8% спрямо 2024 г. Приносът на чуждестранните туристи е 1.4 млрд. лв. (19% растеж), докато на местните е 634.6 млн. лв. Делът на вторите е едва 31.2% спрямо 32.5% през миналата година.

От страна на предлагането се наблюдава увеличение на броя места за настаняване с 1.7% до 16.9 хил., докато общият брой леглоденонощия нараства с 5.8% заради увеличения с 3.8% брой легла. Освен това средният брой легла на място за настаняване се повишава с 2.0%, което заедно с аналогично повишение на леглоденонощията на легло допринася за увеличението на леглоденонощията на място за настаняване с 4.1%.

Средният брой нощувки на 1 чуждестранен турист е 4.4 и леко се понижава спрямо 2024 г., докато при българите броят е 2.7 и също се понижава. Така средният брой нощувки на турист е 3.6. По този начин може да се изчисли и средната цена на една нощувка, която през 2025 г. е 96.7 лв. и нараства с 12.8% на годишна база. Същевременно цената за българите е 82.9 лв. и нараства с 11.9%, докато цената за чужденците е 104.6 лв. на нощувка. Тези данни обаче не са достатъчни, за да се определи еднозначно за кои туристи е по-скъпо, тъй като цените могат да включват различни по количество и качество услуги.

Като цяло летният сезон на 2025 г. може да бъде определен като успешен. Постоянно нарастващите цени обаче ограничават достъпа на българските туристи и влошават конкурентоспособността на местния продукт. Въпреки масовото използване на по-евтини чуждестранни работници липсата на инвестиции в по-висококвалифицирани кадри представлява сериозно препятствие пред потенциала за развитие.