С бюджета за 2026 г. събират от осигуровки 12 млрд. евро повече

Създадат допълнителни административни разходи за фирмите, за да могат евентуално да съберат повече постъпления

Фискалната дисциплина вече не е налице

Данъкът върху дивидента е един от най-лесните за избягване

Втората част на анализа ми относно проекта за бюджет за 2026 г. се отнася за планираните приходи и мерките за тяхното увеличаване.

В малка и отворена икономика без голямо изобилие от ценни природни ресурси би следвало да се поддържа фискална дисциплина. Само че тя вече не е налице, тъй като политиците вече не осъзнават, че финансовата (и в частност фискалната) дисциплина представлява публично благо, от което има полза икономиката като цяло. Тя представлява едно от необходимите условия за реализиране на устойчив растеж, което означава, че липсата є води до неустойчив такъв.

Съставянето на бюджетите през последните години се случва в следната последователност - определя се целево равнище на общите разходи, като се удовлетворяват почти всички “социални” искания от отделните субекти в управляващото мнозинство, от синдикатите, от бюджетните служители, от други групи по интереси и т. н. Повишават се разходите за заплати и издръжка на бюджетните служители, пенсиите, други социални и здравни плащания, субсидии за бизнеса. Разбира се, няма как всички искания да бъдат изпълнени и често някои от тях остават за следващи бюджети, но рано или късно и те се изпълняват при наличие на достатъчно обществено и най-вече медийно внимание.

Промяната настъпи с твърдението, че дефицити до 3% от брутни вътрешен продукт даже са полезни за обществото, защото се повишават покупателната способност и потреблението на някои бюджетни служители и на пенсионерите. Само че не беше отчетен фактът, че това ерозира дисциплината, поддържана почти неотклонно от въвеждането на валутния борд насам. Логично последствие беше от относително малки дефицити да се премине към по-големи, докато не се оказа, че те вече не могат да бъдат управлявани без “творческо” бюджетно счетоводство и твърде оптимистични прогнози за приходите. След като тези прогнози естествено не се изпълняват, следва изпитаният метод на съкращаване на капиталовите разходи.

За съжаление това, което се случи, беше съвсем според предварителните очаквания на по-непредубедените икономисти - повишаването на бюджетните заплати и пенсиите не се оказа инвестиция, а текущ разход. От него не произтече подобряване на качеството и количеството на публичните услуги, но за сметка на това се вдигна базата, спрямо която се определят разходите през следващите години.

Вредите от дискутирания подход не биха били толкова големи, ако поне целевата стойност за приходната част на бюджета беше равна на разходната. Само че целта не е балансиран бюджет, а дефицит в размер 3% от БВП на касова и на начислена основа. Въпреки това всеки дефицит, който е под тази цел, се представя като голям успех за съответното правителство. Всъщност без никакво позитивно въздействие върху потенциала на икономиката да се разширява всеки дефицит представлява провал. Успех би било да се постигне нулево, а в добри времена - дори положително салдо, и същевременно да се създадат трайни благоприятни условия за стопански растеж.

Общите приходи, помощи и дарения по консолидираната фискална програма в проекта за 2026 г. са планирани в размер 100.6 млрд. лв. (51.4 млрд. евро) - т. е. да нараснат с почти 13.2 млрд. лв. (6.7 млрд. евро) или 15% спрямо очакваното изпълнението през настоящата година. Най-голям дял имат данъчно-осигурителните приходи, които са предвидени да достигнат почти 81.8 млрд. лв. (41.8 млрд. евро), като се увеличат с над 13.7 млрд. лв. (7 млрд. евро) или с 20,2%.

Прогнозата за приходите изглежда твърде подобна на тази в действащия бюджет, за която вече дори Министерството на финансите признава, че няма да се изпълни. В мотивите към проекта за бюджет се посочва, че очакваните общи приходи в бюджета за 2025 г. ще са с 2.8 млрд. лв. по-ниски от заложените, докато постъпленията от данъка върху добавената стойност ще бъдат с 3.2 млрд. лв. по-ниски. По-високи от планираните приходи се реализират при корпоративните данъци, където банките внесоха авансово суми за 2026 г., и при данъка върху личните доходи - т. нар. “плосък” данък, за когото постоянно се обсъждат предложения за промяна, но е най-стабилният и най-лесно предвидимият източник на приходи в бюджета.
Прогнозата за постъпленията от помощи и дарения е под въпрос предвид факта, че от второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост бяха отложени 215 млн. евро, а вероятността третото да се случи до края на годината е малка.

При такова текущо развитие МФ прогнозира през 2026 г. по-високи приходи от ДДС с 35.5%, при положение че темповете на растеж и на потреблението, и на вноса се очаква да се забавят спрямо настоящите. Вероятно се разчита в голяма степен на дискреционните мерки - разширяване обхвата на стоките с висок фискален риск, регистрация на движението на транспортни средства в реално време и въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез одобрен от Националната агенция по приходите софтуер. Само че част от тях е невъзможно да бъдат приложени още от началото на 2026 г., а дори това да се случи отново няма да се реализират планираните приходи.

С тези предложения се дават още по-големи правомощия на приходните агенции, като целта им изглежда е да прехвърлят част от своите задължения върху бизнеса. Тоест по този начин ще се създадат допълнителни административни разходи за фирмите, за да могат евентуално да бъдат събрани повече постъпления.
При данъците върху доходите на физическите лица ситуацията е аналогична - растежът на заплатите, които са основният източник на доход, се очаква да се забави (това се случва и понастоящем), докато приходите би следвало да се увеличат с 18.5%, като същевременно ще бъдат повишени осигурителните ставки, което при равни други условия намалява облагаемата основа по този данък. Изглежда, че тук се очаква съществено въздействие от повишения данък върху дивидентите от 5% на 10%, като обяснението за това е противодействие на неформалната икономика.

Управляващото мнозинство изглежда очаква, че по този начин ще се ограничат практиките да се получава доход чрез дивидент вместо като заплата или хонорар. Само че ако се повишат приходите от данъка върху личните доходи, това би ограничило постъпленията от дивиденти, докато при тях се очаква значителен растеж. Така че да се очаква съществено нарастване и по двата данъка с една и съща мярка, е твърде оптимистично.

Данъкът върху дивидента е един от най-лесните за избягване. Някои фирми могат да предпочетат да разпределят печалба в края на 2025 г. при по-ниската ставка (това ще е позитивно за приходите през настоящата година). Освен това обаче може да се вземе решение да не се разпределя печалба - особено ако не се следва трайно установена практика, каквато има при някои публични компании. По-лошият вариант за държавния бюджет би се случил, когато се предприемат действия за намаляване на облагаемата печалба. Тоест мярката би могла да има негативен ефект върху постъпленията от данъка върху печалбата и като цяло върху корпоративното облагане.

Приходите от акцизи се очаква да се повишат с 8.6% (почти 331 млн. евро), като се разчита на увеличаването на ставката по тютюна и тютюневите изделия (130 млн. евро). Останалите около 200 млн. евро изглежда ще се получат от нараснали количества и потребителски цени. Всъщност обаче според МФ през 2025 г. приходите от акцизи няма да бъдат изпълнени с около 100 млн. евро (2.5%), така че това е възможно да се случи и през 2026 г.

Най-значимото увеличение ще бъде предприето при осигуровките. Ставката за фонд “Пенсии” ще бъде повишена с 2 процентни пункта, а освен това минималният осигурителен праг нараства с 12.6% до 1213 лв. (620 евро), докато максималният - с 11.4% до 4600 лв. (2353 евро). В резултат от това и от развитието на икономиката се очаква постъпленията от социалноосигурителни вноски да се повишат с 15.6%, а от здравноосигурителни - с 8.7%, като достигнат общо 12.1 млрд. евро.

Ако тези очаквания се сбъднат, цената на промените за бизнеса и хората, разчитащи на доходи от трудова дейност, ще бъде сериозна. Така при равни други условия разходите за труд на работодателите ще се повишат, докато нетните доходи за работещите ще се понижат. Например, при брутна заплата 2800 лв. през 2025 г. нетната заплата е почти 2173 лв., а разходите за труд са 3338 лв. При новите ставки през 2026 г. нетната заплата спада с над 22 лв., а разходите за труд се повишават с над 31 лв. на месец. За да се запази същият размер на нетната заплата през 2026 г. работодателят ще трябва да увеличи разходите си с около 66 лв. на месец, а ако желае да запази покупателната способност (очаквана инфлация според МФ 3.5%), ще трябва да увеличи с над 185 лв. на месец.

Мярката е лош сигнал за инвеститорите от гледна точка на възможностите за предвидимост на средата за бизнес - увеличение с 2 п. п. беше официално обявено в мотивите към действащия Закон за бюджет 2025 г. за 2027 г. Ако това предложение бъде прието, това ще се случи малко преди края на календарната година, когато фирменото планиране за 2026 г. отдавна е приключено, а разходите за труд представляват основен елемент и поради това процесът ще трябва да бъде повторен. Тоест така за бизнеса се създават и допълнителни административни разходи.

От друга страна неданъчните приходи е предвидено да се понижат с 8.9% до 10.8 млрд. лв. (5.5 млрд. евро) заради по-ниските доходи от управление на собствеността, въпреки че се запазва лошата практика да се събират 100% дивиденти от държавните фирми. По този начин те се декапитализират, но се осигуряват приходи за бюджета, а след това чрез емисии на държавен дълг се набавят средства за увеличаване на капитала.
Възможно е постъпленията от помощи и дарения да са по-високи от планираните, ако средствата по третия транш по ПВУ бъдат платени през 2026 г. вместо през настоящата. Разбира се, това зависи от изпълнението на поетите по плана ангажименти.

Като цяло са налице значими рискове планираните за 2026 г. бюджетни приходи да не бъдат изпълнени, както се случва и с действащия бюджет. Те се отнасят най-вече за ДДС, но и за данъчно-осигурителните приходи като цяло.