Нов проект за бюджет за 2026 г.?

Първоначалният проект беше напълно неприемлив заради политиката на повишение на данъчно-осигурителната тежест

Може да бъдат коригирани някои недостатъци

Не трябва да се прилага правилото за автоматично увеличение на заплати

Вече се превръща в тенденция да се обсъждат по два проекта за бюджет в рамките на една и съща процедура. През миналата година първият проект за бюджет за 2025 г. беше внесен от служебното правителство и след като не получи подкрепа беше оттеглен. Това действие беше логично предвид формиралото се управленско мнозинство, което имаше амбицията да направи собствен бюджет, който да изразява съвместната политика. В крайна сметка разликите с предходната версия не бяха съществени и отлагането не беше оправдано.

Настоящата ситуация е още по-необичайна - едно и също управленско мнозинство пое ангажимент да преработи приетия от него преди това проект, който беше напълно неприемлив както от гледна точка на нормативните изисквания, така и заради политиката на повишение на данъчно-осигурителната тежест и значителното разширяване на разходната част. Това изисква поемане на нови дългове и застрашава устойчивостта на публичните финанси.

Решението за “изтегляне” на бюджета беше обявено на 27 ноември от представителите на управляващото мнозинство и от министър-председателя и към момента на приключване на тази статия все още информацията какво ще последва е оскъдна. Така че това, което ще опиша тук, представлява едно своеобразно предложение, което в голяма степен е съобразено с изказаните до момента мнения от работодателските и синдикалните организации, за корекция на някои параметри от бюджета по начин, който би го направил по-приемлив и за обществото като цяло.

Повишаването на ставката на данъка върху дивидента от 5% на 10% е неприемлива за работодателските организации мярка.

Едно от ограничаващите условия в настоящата ситуация е вече напредналата фаза, в която се намира бюджетната процедура. Правилникът за дейността на Народното събрание позволява определена гъвкавост, както и фактът, че с приемането на бюджета е обичайно да се изменят и допълнят и други закони. Управляващите заявиха, че не се притесняват ако се наложи 2026 г. да започне без приет бюджет, но все пак вероятно ще се опитат да го направят до края на настоящата.

Дори при отчитане на риска 2026 г. да започне с продължаване действието на актуалния бюджет от споменатото решение произтичат множество позитиви. Така могат да бъдат избегнати няколко мерки, чийто ефект за икономиката не би бил добър. Освен това биха могли да бъдат коригирани някои недостатъци на бюджета. Остава въпросът обаче какво е възможно да се направи, защото най-вероятният избор е все пак да се продължи с настоящия проект, като се преразгледат в комисии бюджетите на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса или да се пристъпи към гласуването им в пленарна зала, което би означавало тяхното приемане.

Повишението на осигуровките за фонд “Пенсии” с 2 процентни пункта и на максималния осигурителен доход на 4600 лв. (2352 евро) е част именно от първия законопроект, но за влизането му в сила е необходимо да премине на второ гласуване (да бъде обнародван и да започне 2026 г.). Ако това предложение не се приеме, това ще означава, че трябва да се промени не само приходната част и на двата посочени бюджета, но и изцяло и държавният бюджет. Работодателските организации се обявиха твърдо против двете мерки, но трябва да се отбележи, че в мотивите към настоящия бюджет беше записано, че максималният осигурителен доход ще бъде повишен до 4430 лв. през 2026 г., така че тази стойност вероятно вече е заложена при планирането на разходите за труд за следващата година в компаниите, които са пряко засегнати от това.

В своето съвместно становище четирите национално представителни организации всъщност посочват косвено, че са съгласни с тази стойност, тъй като техните алтернативни изчисления използват именно нея. Тази възможност също означава по-високи разходи за осигуровки, но все пак ефектът би бил значително по-малък. Това би било еквивалентно на повишение със 7.3%, което може да се обоснове с нарастването на средния осигурителен доход за страната.

Повишаването на ставката по данъка върху дивидента от 5% на 10% е другата неприемлива за работодателските организации мярка. Мотивите за нейното предлагане не бяха обяснени убедително, тъй като тя се възприема от управляващите като инструмент за ограничаване на неформалната икономика. И от теоретична, и от практическа гледна точка е ясно, че по-високите ставки увеличават стимулите за укриване на данъци, така че този опит за принос към публичните финанси нямаше как да бъде успешен.

Други проблемни мерки за бизнеса са разширяването на обхвата на стоките с висок фискален риск, въвеждане на мобилно приложение за регистриране в реално време на движението на транспортни средства, превозващи такива стоки, и въвеждане на задължение за електронно отчитане на приходите от продажби чрез използване на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите (СУПТО). Техният ефект върху приходната част в бюджета е несигурен, но е ясно, че прилагането им ще струва изключително скъпо на фирмите и ще направи много от тях нарушители за закона, след като не успеят да се справят в рамките на поставените срокове.

Последствията могат да са изключително тежки за тях, като крайната би могла да е излизане от бизнеса.
Според оценката в мотивите към проекта, ако тези мерки не бъдат приети, това би означавало приходите да бъдат с почти 2.73 млрд. евро по-ниски от заложените в момента. За да не се разшири дефицитът, който без това е твърде висок и е на позволената граница 3% от брутния вътрешен продукт, е необходимо да бъдат предприети компенсиращи мерки както в приходната, така и в разходната част.

Увеличаването на данъчни ставки е социално и икономически неприемливо, така че посоката трябва да бъде към разширяване на данъчната основа - тоест на облагаемите суми. От гледна точка на събираемост и обхват най-лесно би било актуализирането на данъчната оценка на недвижимите имоти. Така могат да се увеличат приходите от данъка и от такса смет. Всъщност последната фактическа актуализация на тази оценка е правена през 2007 г., но дори тогава тя е под пазарните цени, които междувременно са се повишили неколкократно. Освен това по този начин скрито се субсидират собствениците на повече от един жилищен имот, тъй като вече не става въпрос за основно жилище, а за инвестиция, която носи доход, или за луксозна стока.

Мерките трябва да бъдат концентрирани в разходната част, защото именно от нея произтичат настоящите бюджетни дефицити, а не от слабо представяне на приходната. Първата мярка, която веднага може да бъде приложена, е съкращаването на незаетите щатни бройки в държавната администрация. Твърде често умишлено щатът е по-голям от необходимия, защото така се разполага с по-голям бюджет, който се усвоява чрез изплащане на допълнително материално стимулиране (бонуси към заплатите). Според работодателските организации тези бройки са около 5500.

Друга мярка, която обаче ще предизвика силно недоволство от бизнеса, е прекратяването на програмата за смекчаване на икономическите последици от нестабилността на цените на електрическата енергия и природния газ за небитови крайни клиенти. Условията, заради които тази мярка беше въведена, отдавна са променени - тогава възникна рязък скок на енергийните цени, който действително беше неочакван и затова програмата изглеждаше оправдана. Само че бизнесът вече включи в себестойността на продукцията си променените цени на тези ресурси и разполагаше с достатъчно време, за да сключи договори при фиксирана цена. Освен това програмата обхваща не само енергийно интензивни организации, тоест разходването на средствата е неефективно.

Друга разходна мярка е индексиране на заплатите за целия бюджетен сектор с 5% вместо предвидените 12.1% в настоящия проект като за целта през 2026 г. не трябва да се прилага правилото за автоматично увеличение на заплатите спрямо средната или минималната. За следващите години трябва да се изработи механизъм, който да определя критерии за повишаване на заплатите в зависимост от резултатите на съответната функция и конкретната структура.

По подобен начин средствата за издръжка да нараснат с 5% вместо предвидените 11.5%. Друга възможност за ограничаване на разходите са субсидиите за държавни и общински предприятия.

Най-съществен принос за по-ниските разходи спрямо планираните е капиталовата програма. Шокиращ пример, който многократно беше обсъждан от представителите на опозицията, е за довършването на околовръстното шосе на София, което е заложено при цена около 2 млрд. лв. Примерите за такива инвестиции са многобройни. Поради това през 2026 г. трябва да се премине към капиталово бюджетиране и прилагане на коректна оценка на въздействието, което да позволи изпълнението на действително важни проекти. Освен това трябва да се увеличат прозрачността при процедурите по обществени поръчки, както и да се засили контролът от страна на поръчителите за качеството на изпълнение на проектите.

Общият ресурс за капиталовите разходи през 2026 г. е предвиден в размер 7.7 млрд. евро, но той може да бъде намален с около 500 млн. евро, без това сериозно да застраши инвестициите. Част от понижението ще бъде за сметка на бюджетите на министерства и ведомства, от военните инвестиции, от изпълнението на по-големите проекти и т. н.

Сумарният ефект на посочените мерки напълно компенсира по-ниските приходи, като салдото дори незначително се повишава. Така се изпълнява изискването разходите в консолидираната фискална програма, които не включват извършените за сметка на Европейския съюз или националното съфинансиране, да не надвишават 40% от БВП. Освен това ще се адресира и опасението, че растежът на нетните първични нелихвени разходи ще надвиши целта, поставена във фискално-структурния план.

Политическите последствия са трудно предвидими. Някои коалиционни партньори вече заявиха твърдо ангажимента си относно социалните разходи и поради това в предложените тук мерки не съм засегнал тази област. Предложеното повишение на заплатите в бюджетния сектор е по-малко от това в проекта за бюджет, но е по-високо от очакваната в прогнозата инфлация за 2026 г. По този начин и стимулът за икономично, ефективно и ефикасно изразходване на бюджетните средства ще се увеличи.