Най-значимите икономически събития през 2025 г.

Беше предприета радикална промяна в търговската политика на САЩ при управлението на президента Тръмп

Глобалната икономика вече не е единна система

Водещите икономики - Германия, Франция и Италия, са изправени пред стагнация

През 2025 г. световната икономика премина през дълбока структурна трансформация. Годината се характеризира с икономически национализъм, технологична надпревара и разхлабване на паричната политика. Тя се превърна в катализатор на процеси, които преначертаха финансовите карти на Европейския съюз, Съединените щати и Китай.

Търговската политика на САЩ

През 2025 г. беше предприета радикална промяна в търговската политика на Съединените щати при управлението на президента Тръмп. На 5 април САЩ въведоха мита от 10% върху почти целия внос. Този ход не беше просто тактическо решение, а част от фундаментално преосмисляне на американската фискална стратегия, насочено към замяна на преките данъци с тарифни приходи.

До ноември 2025 г. средната ефективна тарифна ставка в САЩ нарасна от 2.5% в края на 2024 г. до значителните 16.8%, което представлява най-високото ниво от повече от век. Заради това приходите от мита на федералното правителство достигнаха общо 250 млрд. долара до декември 2025 г. Според наличните оценки около 40% от тежестта на тези мита е била поета от американските потребители, 40% от американските компании и едва 20% от чуждестранните износители, което допринесе за повишаване на потребителските цени.

Тази промяна доведе до сериозни икономически сътресения в останалия свят. Европейският съюз беше поставен в изключително трудна позиция, като първоначално беше заплашен с 20% мита за своите стоки. Това доведе до спешни преговори, които в крайна сметка ограничиха ставката до 15% за повечето европейски продукти в замяна на ангажименти за мащабни покупки на американски втечнен природен газ и инвестиции. Реакцията на Китай беше още по-остра, като страната се изправи пред мита, достигащи 60% за определени сектори, което ускори процеса на фрагментация на глобалната търговия.

През 2025 г. ЕС затвърди политиката на фискално разхлабване, като позволи на 15 държави да изключат нарасналите военни разходи от критериите за бюджетен дефицит. Същевременно водещите икономики - Германия, Франция и Италия, са изправени пред стагнация поради тежки регулации и ускоряваща се деиндустриализация, която води до безпрецедентни закривания на заводи в автомобилния сектор.

Замразяването на руски суверенни активи за финансиране на Украйна поражда риск, който може да подкопае доверието в еврото и да доведе до отлив на международни инвестиции. Новата финансова рамка от 2 трлн. евро, и опитите за централизация на жилищната политика създават опасност от изземване на ресурс от кохезионните фондове, което би засегнало пряко икономическия растеж на държави като България.

През 2025 г. водещите централни банки официално приключиха цикъла на затягане на паричната политика, преминавайки към фаза на разхлабване. Този процес беше продиктуван от относително ниската официална инфлация, която в САЩ и Еврозоната беше в границите 2.1% - 2.7%.

Европейската централна банка беше една от най-активните, като до средата на годината намали лихвата по депозитното улеснение до 2.0%. Федералният резерв на САЩ също премина към серия от понижения, като до декември 2025 г. лихвеният диапазон беше свален до 3.50% - 3.75%. Тези решения бяха критични за поддържане на икономическата активност в условията на търговски конфликти и забавяне на глобалния растеж.

Изключение беше Банката на Япония, която направи исторически ход, прекратявайки ерата на негативните лихви и повишавайки своята ставка до 0,75% - най-високото ниво от три десетилетия. Това доведе до пренареждане на глобалните капиталови потоци, тъй като японските инвеститори започнаха да връщат капитали обратно в страната, търсейки по-висока доходност при намаляващ риск.

За Китай 2025 г. е преходна от икономика, движена от недвижими имоти и инфраструктура, към модел, базиран на потребление и високотехнологично производство. Китайските власти обявиха мащабен фискален пакет, включващ увеличаване на бюджетния дефицит до 4% и емитиране на специални държавни облигации за трилиони юани. Целта на тези стимули беше да се неутрализират негативните ефекти от търговската война със САЩ и да се подкрепи вътрешното потребление чрез програми за подмяна на остарели стоки. Секторът на недвижимите имоти обаче остана слаб, което продължи да оказва негативен ефект върху богатството на домакинствата и тяхното доверие. Въпреки това Китай успя да запази лидерството си в областта на възобновяемата енергия и електрическите превозни средства, като “интелигентността” (ИИ интеграцията) стана основният фактор за успеха на китайските автомобилни марки на глобалния пазар.

ИИ инфраструктура и енергетика

През 2025 г. въздействието на изкуствения интелект продължи да нараства. Глобалните инвестиции в ИИ инфраструктура достигнаха сумата от 1.5 трлн. долара, като прогнозите за 2026 г. сочат преминаване на границата от 2 трлн. долара. Този безпрецедентен поток от капитали беше насочен основно към изграждането на огромни центрове за данни и осигуряването на тяхното захранване.

Критичният проблем на 2025 г. се оказа връзката между ИИ и енергията. В САЩ строителството на центрове за данни надхвърли разходите за всички останали търговски сгради взети заедно, а индивидуалните съоръжения, които в момента се изграждат, имат енергийни нужди, сравними с тези на средно големи американски градове - между 300 MW и 1 GW. Този глад за енергия доведе до радикално преосмисляне на енергийната политика, като се разчита все повече на природен газ и ядрена енергия.

Центровете за данни през 2025 г. започнаха да повишават търсенето на вода за охлаждане. Прогнозите сочат, че до 2030 г. потреблението на вода за тези цели ще е еквивалентно на ежедневните нужди на 5 млн. души.
Едно от най-интересните събития на 2025 г. беше появата на китайския ИИ модел DeepSeek R1, който фундаментално промени представата за бариерите за навлизане в най-високия сегмент на технологиите. За Китай този пробив се превърна в символ на технологичното оцеляване на фона на американските санкции. Той демонстрира, че е възможно да се постигне производителност, съизмерима с водещите американски модели, но на малка част от разходите и с по-малко изчислителни ресурси.

Ефектът върху финансовите пазари беше мигновен - непосредствено след пускането му пазарната капитализация на Nvidia се сви с близо 500 милиарда долара (но исторически първа достигна 5 трлн. долара), тъй като инвеститорите започнаха да се опасяват от прекомерни инвестиции в скъп хардуер, ако софтуерните иновации позволяват постигането на същите резултати с по-малко чипове.

Възходът на ценните метали и дефицитът на мед

2025 г. беше белязана от успешно представяне на ценните метали, които се превърнаха в предпочитан актив за хеджиране срещу геополитически риск и девалвация на фиатните (декретни) валути. Благодарение на масивните покупки от страна на централните банки златото премина през серия от исторически рекорди и в края на декември достигна нива почти 4500 долара за унция.

Представянето на среброто беше дори по-впечатляващо - растежът надвиши 140%, а цената се стабилизира при около 75 долара през декември. Този скок беше продиктуван от комбинация от масивно инвестиционно търсене и индустриален дефицит, породен от ролята на среброто в производството на фотоволтаици и електронни компоненти за ИИ инфраструктура.

Медта достигна рекордна цена от почти 13 хил. долара за тон на Лондонската борса за метали през декември 2025 г. Основните двигатели бяха неочаквани прекъсвания в производството в големи мини (например в Индонезия) и експлозивното търсене за модернизация на електрическите мрежи и изграждане на ИИ центрове. Пазарът е в състояние на дефицит, който се очаква да се задълбочи през 2026 г. Медта се разглежда като стратегически актив за националната сигурност, особено в контекста на енергийния преход и отбранителната индустрия.

През 2025 г. цените на сорта Brent се понижиха до около 68 долара за барел, като в края на годината докоснаха петгодишно дъно от около 60 долара. Този спад се случи въпреки продължаващите геополитически напрежения в Близкия изток и Украйна. Основната причина беше формирането на огромен глобален излишък.

Организацията ОПЕК+ взе решение да започне постепенно увеличаване на производството от април 2025 г. с цел запазване на пазарния дял въпреки спада на цените. Световната банка прогнозира, че през 2026 г. излишъкът на петрол ще бъде дори по-голям от предходния връх през 2020 г.

Биткойн отбеляза исторически връх от 126 хил. долара през октомври. Най-значимата промяна дойде от щатските правителства - Тексас, Пенсилвания, Охайо и Северна Дакота станаха първите американски щати, които закупиха биткойн за своите стратегически резерви през 2025 г. Едновременно с това институционалният капитал започна да се влива масово в сектора чрез регулирани ETF продукти, което превърна биткойн в макро актив. През 2025 г. пазарната капитализация на целия крипто сектор достигна рекордните 3,05 трилиона долара, но след това значително се понижи.

Обобщение

Цялостната картина през 2025 г. показва, че глобалната икономика вече не е единна система, а съвкупност от конкурентни блокове, които използват търговията като инструмент за натиск. Това води до трайно по-високи разходи за бизнеса, тъй като веригите на доставки се дублират, за да се осигури национална сигурност.

Революцията в ИИ инфраструктурата създаде нова форма на “ресурсен национализъм”. Държавите, които притежават енергийни източници и находища на мед, се превърнаха в ключови играчи в технологичната надпревара. Връзката между изчислителната мощ и енергийната обезпеченост стана толкова силна, че недостигът на ток се превърна в основната пречка пред развитието на софтуерните модели. Това обяснява защо пазарите на ценни метали и мед реагираха толкова бурно - те вече не се разглеждат просто като суровини, а като стратегически компоненти на дигиталното бъдеще.

Финансовата система преминава през фаза на децентрализирана устойчивост. Нарастващата роля на златото като резервен актив за централните банки е сигнал за дълбоко недоверие към традиционните фискални механизми и растящия държавен дълг.