Икономика на Зимните олимпийски игри 2026

Стремежът на организаторите в Италия е тези игри да не са само поредното голямо спортно събитие

Общо 2.4 млрд. евро се очаква да постъпят от шест основни източника 

Зимните игри, домакини на които са град Милано и ски курортът Кортина д‘Ампецо, вече официално стартираха, когато пламъкът на олимпийския факел запали огъня на стадион “Сан Сиро” на 6 февруари.

Стремежът на организаторите в Италия е тези игри да не са само поредното голямо спортно събитие. Те ще се опитат да демонстрират нов модел за организиране на мегафоруми - такъв, който залага на интелигентното повторно използване вместо на разточителното строителство, на регионалното развитие вместо на централизираните инвестиции и на дългосрочната устойчивост вместо на краткосрочния блясък. Но зад фасадата на оптимизма се крият сериозни проблеми, закъснения и рискове, които поставят под въпрос дали моделът наистина работи.

С общ бюджет от около 5.9 милиарда евро - почти два пъти по-малък от изразходените 10.9 млрд. евро на Пьончанг 2018 - Милано-Кортина 2026 се очертава като амбициозен проект. Но дали този модел е устойчив? И какво печели или губи Италия от това домакинство?

Източници и разпределение на средствата

Приходната страна на игрите е впечатляваща със своята диверсификация. Общо 2.4 милиарда евро се очаква да постъпят от шест основни източника. Телевизионните права осигуряват приблизително 40% - над 1 млрд. евро, рекорд за зимни игри. В Съединените щати всички рекламни слотове бяха продадени още през януари, което сигнализира за силен интерес от страна на бизнеса. Втори съществен източник са спонсорствата от италиански и мултинационални гиганти, които добавят 550 млн. евро, а продажбата на билети би трябвало да добави още 300 млн. евро при очаквани 1.2 млн. продадени броя. Интересното е, че 12% от приходите идват от данъци - данък върху добавената стойност и туристически такси, които ще се съберат директно от посетителите.

Разходната страна обаче разкрива истинската философия на проекта. От почти 6 млрд. евро, 4 млрд. евро са насочени към инфраструктурата - но не за стадиони, а за пътища, ж. п. линии и градски транспорт. Само 13% от инвестициите са за строго олимпийски съоръжения, докато 87% са проекти за дългосрочно използване. Това е радикална промяна спрямо традиционния олимпийски модел, където почти всички средства се изливат в нови стадиони, малка част от капацитета на които е фактически използваема след игрите.

Билетите: между достъпността и престижа

Ценовата политика на Милано-Кортина отразява стремежа за баланс между масова достъпност (спрямо доходите в Италия и съседните държави) и премиум сегмент. За хокейните мачове най-евтините билети започват от 30 евро в предварителните кръгове, а над 57% от всички билети струват под 100 евро. Това прави игрите достъпни за широки слоеве от населението на Италия, което е стратегически важно за обществената подкрепа.

В същото време церемониите и най-популярните дисциплини предлагат премиум преживяване. Билетите за церемонията по откриване на “Сан Сиро” струват между 260 и 2026 евро, а тази по закриване в Арена ди Верона достига още по-впечатляващите 2900 евро за най-добрите места. Според приблизителни оценки фигурното пързаляне е най-скъпата за гледане спортна дисциплина, следвано от хокея на лед. Най-достъпни са северната комбинация, ски алпинизмът и кърлингът. Все пак най-ниската цена на билет е 25 евро и позволява посещението на игрите на фенове с по-нисък бюджет.

Проблемите и рисковете: когато плановете се сблъскват с реалността

Зад оптимистичните прогнози обаче се крият сериозни проблеми. Бюджетът на игрите е нараснал от първоначалните 1.3 млрд. евро на 1.7 млрд. евро за оперативни разходи, а с инфраструктурата достига 5.9 милиарда евро. Това представлява значително надхвърляне от около 85%, което е по-добро постижение в сравнение с игрите в Пекин, където общият бюджет е почти 2.5 пъти по-голям от първоначалния, но е пак е много по-лошо представяне от Пьончанг, където общите разходи са с едва 2% по-високи от планираните.
Строителството на ключови обекти е закъсняло сериозно. Хокейната арена “Санта Джулия” в Милано е била активен строителен обект дни преди откриването. Ледената повърхност е била с три метра по-къса от стандарта в САЩ и Канада, което предизвика недоволство от страна на Международната федерация по хокей. Освен това по време на тестово събитие е имало дупка в леда.

Пистата за бобслей в Кортина д‘Ампецо, възобновена след 70-годишно прекъсване, струва 118 млн. евро и предизвика остри протести от еколози. Изсичането на стотици дървета в защитена зона доведе до смъртни заплахи срещу кмета на Кортина. Строителството беше извършено в спешен режим, което повиши разходите значително.

Първият състезателен ден донесе и първия технически проблем - прекъсване на електрозахранването в залата за кърлинг в Кортина д‘Ампецо само пет минути след началото на първия мач. Макар инцидентът да е продължил само три минути той породи въпроси за надеждността на инфраструктурата.

Корупционните рискове също са сериозни. Италианската антимафиотска дирекция предупреди, че олимпийските игри представляват “значително събитие” за организираната престъпност, заинтересована от обществените поръчки. През 2024 г. двама висши служители на фондация “Милано-Кортина 2026” бяха обвинени в присвояване на близо 2 млн. евро чрез нередовни търгове. Според независими наблюдатели 64% от 98-те строителни проекта са изпълнявани без оценка на екологичното въздействие.

България на игрите: между надеждите и административния хаос

България ще бъде представена в Милано-Кортина 2026 от 20 състезатели в 6 вида спорт - най-силният отбор от десетилетия. В биатлона ще участват четирима мъже и четири жени. Най-големи надежди за медал се възлагат на сноубордистите. По-голяма изглежда вероятността при мъжете, където двама от нашите представители вече реализираха успехи през настоящия сезон. При жените очакванията към българската състезателка за добро представяне също са големи заради демонстрирания талант въпреки все още малкия ѝ опит. Това е първият реалистичен шанс за български медал на зимни игри от златото на Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 г.

Въпреки спортните успехи българското участие е помрачено от тежка административна криза. През юни 2025 г. Международният олимпийски комитет спря всички финансови средства към българския заради продължителен спор по въпроса кой да го оглавява. Липсата на окончателно решение през този период от време поставя под въпрос дали българските атлети ще могат да се състезават под националния флаг или ще трябва да участват като неутрални атлети под егидата на МОК.

Регионалният ефект: Северна Италия като лаборатория

Игрите разпределят икономическия ефект върху територия от 22 хил. квадратни километра - безпрецедентен обхват за олимпийски игри. Ломбардия получава 471 млн. евро за транспортни проекти, включително разширяване на метрото в Милано и ж. п. връзки с Валтелина. Венето инвестира 41 млн. евро в планински туризъм и реставрация на Арена ди Верона.

Изследователи от университета Ка‘ Фоскари са пресметнали мултипликатор от 1.30 за региона - всяко инвестирано евро се очаква да генерира 1.30 евро добавена стойност. Очаква се създаването на 22 хил. работни места, от които 13.8 хил. в североизточния клъстер. За сравнение, Пьончанг 2018 създаде 120 хил. работни места при почти два пъти по-голям бюджет, което подсказва, че ефективността на Милано-Кортина е по-ниска.

Сравнението: Италия срещу света

Когато сравним Милано-Кортина 2026 с Пьончанг 2018 и Пекин 2022, картината става ясна. Пьончанг похарчи 10.9 млрд. евро, но генерира едва 1.6 млрд. евро икономически ефект - съотношение почти 7:1 в полза на разходите. Пекин 2022, с непрозрачен бюджет между 3.3 и 7.5 млрд. евро, постигна ефекти на стойност 1.7 млрд. евро. Милано-Кортина с 5.9 млрд. евро бюджет очаква 5.3 милиарда евро икономически ефект - съотношение почти 1:1, което е необичайно за олимпийски игри.

Ключовата разлика е в относителния дял за нова инфраструктура: докато Пьончанг и Пекин строиха съответно 50% и 60% нови съоръжения, Милано-Кортина разчита на 90% съществуваща база. Това намалява риска от инвестиции в неизползваеми стадиони, които изискват скъпа поддръжка.

Какво остава след 22 февруари?

Ключовият въпрос за всяка олимпиада е какво остава след закриването ѝ. Милано-Кортина залага на три устойчиви актива. Първо, транспортната инфраструктура - нови ж. п. линии, модернизирани пътища и разширено метро в Милано - ще обслужва милиони италианци десетилетия наред. Второ, 95% от спортните съоръжения са съществуващи арени от предишни състезания и ще продължат да се използват. Трето, олимпийските села ще станат студентски общежития - само в Милано това означава най-голямото студентско настаняване в страната.

Вероятно се подхожда оптимистично, но е планиран отложен ефект в размер 1.2 млрд. евро - допълнителни приходи от туристически услуги през следващите 18 месеца. Това е интелигентен подход: вместо да залага на краткосрочен блясък, Италия инвестира в дългосрочна конкурентоспособност на Северна Италия като туристическа и спортна дестинация.

Милано-Кортина 2026 демонстрира, че олимпийските игри могат да бъдат организирани разумно, но не и безпроблемно. Чрез използване на 90% съществуваща инфраструктура, разпределяне на инвестициите върху широка територия и фокус върху дългосрочно наследство, Италия успява да сведе разходите до относително разумни нива, без да жертва качеството на събитието.

Приходите от билети, спонсорства и данъци покриват значителна част от разходите, докато инфраструктурните инвестиции оставят трайни ползи за регионите. За 2.5 млн. посетители и 3 млрд. телевизионни зрители игрите ще бъдат празник на зимните спортове. За Италия те ще бъдат инвестиция в бъдещето, която, подобно на други големи събития няма да се изплати, дори заложените оптимистични очаквания да се сбъднат.

Българските фенове ще следят с особен интерес сноубордистите в Ливиньо на 8 февруари, където Тервел Замфиров и Радослав Янков имат реалистичен шанс за подиум. Ако успеят, това ще бъде първият български медал на зимни игри от 28 години - достоен завършек на една олимпиада, която се опитва да промени правилата на играта.