Мерц: Бундесверрът - армия №1 на Европа!

В Париж се плашат от амбициите на съседите, отново повдигат „германския въпрос“

Общият рефрен бе, че светът вече се е променил и никога повече няма да се върне към онова, което е бил само преди пет години

За канцлера само армията на Берлин ще спаси Стария континент, иска ядрено оръжие

Три дни трябваха на маститите политически наблюдатели из големите столици на Западна Европа, за да прозрат, че разменените в края на миналата седмица в Мюнхен между германския канцлер Фридрих Мерц и държавния секретар на САЩ Марко Рубио културно-екзистианциални тези за състоянието на планетарните работи, не са най-важния резултат от форума.

Общият рефрен в словата на двамата, който превъзбуди анализаторите, бе, че светът вече се е променил и никога повече няма да се върне към онова, което е бил само преди пет години. Като в новите дадености всяка държава трябвало да има собствена тежест, за да оцелее, а НАТО не бивало да се закрива, а да се укрепи с по-голям, отколкото този на САЩ, общоевропейски ангажимент. Между другото Мерц заяви също така, че Старият континент не може да съществува без Америка, Рубио пък направи дълбок поклон пред родината-майка на всички американци - Европа, поканвайки я отново на танц, но препоръчвайки за водещ Вашингтон.

И коментарите в авторитетните вестници в Берлин, Лондон, Париж и Рим се завъртяха около тези общо взето доста известни подмятания, а не решения, както писаха някои кореспонденти, зле усведомени за ролята и правомощията на мюнхенската конференция. Но в понеделник и вторник френският “печатен гранд” - в. “Льо Монд”, както и италианският му събрат “Кориере дела сера”, публикуваха като абсолютна новина следната извадка от словото на Фридрих Мерц миналия петък в баварската столица:

“Ние ще направим Бундесвера/Въоръжените сили на Германия - бел. кор./ - често съм го казвал и го повтарям тук - най-мощната конвенционална армия в Европа, и то възможно най-бързо. Армия, способна да устои твърдо, ако е необходимо, на всякакви предизвикателства.”

И после: “Само Германия ще инвестира за военни цели няколкостотин милиарда евро през идните години. Ние подкрепяме Украйна в нейната смела съпротива срещу руския империализъм, ние стартирахме големи проекти за придобиване на конвенционални оръжия, вариращи от противовъздушна отбрана до прецизни дълбоки удари с помощта на сателитна технология. Ние съживяваме нашата отбранителна индустрия - отварят се нови фабрики, създават се нови работни места и се появяват нови технологии. Ние укрепваме източния фланг на НАТО, като за тази цел наша бригада е дислоцирана в Литва - за първи път в историята на Бундесвера бойна единица с такъв размер е разположена извън нашата територия. Ние ще осигурим и по-голяма повишена сигурност в Далечния север” - натъртва Мерц.

След това канцлерът прави намек и по деликатния въпрос за европейския ядрен щит, посочвайки, че е започнал “поверителни дискусии с френския президент по темата”, но и давайки да се разбере, че никак не му е чужда идеята за собствен атомен арсенал. Накрая премиерът обобщава амбицията си за прераждане и възход на Бундесвера с краткото заключение: “Никога сами, а първи!” - думи, които не един и двама коментатори определиха като готовност Германия да събере под знамената си всички желаещи да ги води тя.

Но други наблюдатели, особено край Сена, вглеждайки се внимателно в намерението на Фридрих Мерц да направи от “Бундесвера” най-мощната и боеспособна армия не само в Европа, но и в света, повдигнаха малко позабравения т. нар. германски въпрос. Той е на век и половина, възниква, когато трябва да се обединят немскоговорящите територии, което в крайна сметка е решено с оформянето на Прусия през 1871 г. Извън границите ѝ все пак остават земи с немскоговорящо население и след бързия икономически възход на сплотените в държава германци, те стават повод за избухването на Първата световна война и донякъде за Втората световна война. След нея Германия пък е разделена на Източна (ГДР) и Западна (ФРГ), което прави въпроса нещо като символ на последвалата Студена война. Падането на Берлинската стена през 1989 г. и обединението на страната през 1990 г. разрешават разделението, но отварят отново дебата за възраждащата се германска мощ в сърцето на Европа. И точно тази мощ сега изглежда плаши на първо място Париж, който допреди руското навлизане в Украйна смяташе, че има военно преимущество на Стария континент и може да диктува военната политика и на НАТО, и на ЕС.

Вече изглежда не е така и може би поради тази причина във вторник в. “Льо Фигаро” публикува коментар с доста унизяващо прословутата френска гордост заглавие: “Дискредитирана пред лицето на решената да се превъоръжи Германия, Франция се бори гласът ѝ да бъде чут.” Но както загатва авторката на дописката Изабел Ласер, това май няма да се получи, защото в Хексагона сега изглежда нищо не е наред - икономиката буксува, състоянието на финансите е катастрофално, цари политическата нестабилност...