Разходите за бюджетни заплати нарастват с 20%

Преразпределението на създадения БВП през държавния бюджет се повишава

Неизпълнението на разходите възлиза на 3.8 млрд. лв.

Някои цени осезаемо се повишиха в контраст с официалните данни за инфлацията

Министерството на финансите оповести данните за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) за 2025 г. Общите приходи достигат 86.1 млрд. лв., общите разходи с включена вноска в бюджета на Европейския съюз надхвърлят 92.9 млрд. лв., а дефицитът е над 6.8 млрд. лв. Според наличната оценка за брутния вътрешен продукт за 2025 г. от есенната макроикономическа прогноза на МФ (220.8 млрд. лв.) дефицитът е почти 3.1% от БВП, което към настоящия момент представлява нарушение на Закона за публичните финанси (ЗПФ).

Тази оценка не отговаря на динамиката на БВП през 2025 г., при която номиналният растеж на тримесечна база се ускорява през годината. Така от едва 4.6% през първото тримесечие през третото растежът е вече 15% на годишна база. Ако БВП за 2025 г. надхвърли 227.61 млрд. лв., тогава дефицитът би бил вече в рамките на изискването по ЗПФ. Тази стойност е постижима ако данните за първите 9 месеца се потвърдят и растежът от третото се е запазил и през последното.

Според данните заложените приходи, разходи и дефицит в бюджета не се изпълниха, точно както бях прогнозирал още преди приемането му. При очаквани приходи в размер 90.3 млрд. лв. фактически са събрани с почти 4.2 млрд. лв. по-малко, тоест неизпълнението е 4.6% спрямо плана. За това допринасят всички основни приходни категории, но с най-голям принос са данъчно-осигурителните приходи. Основният фактор за това са твърде завишените планирани постъпления от данъка върху добавената стойност, а неизпълнението спрямо плана е 3.26 млрд. лв. (13.1%) или 78% от общото.

Заради очакваното въвеждане на еврото през 2025 г. имаше засилен растеж на крайното потребление, а някои цени осезаемо се повишиха в контраст с официалните данни за инфлацията. Това помогна за повишаване на приходите от ДДС и други косвени данъци, но липсваше в официалната прогноза на МФ. Една възможна причина за това е водената тогава кампания за еврото, която го представяше като средство, което ще породи единствено ползи за икономиката. Освен това МФ не е имало желание да засили инфлационните очаквания, но то се случи макар и с леко забавяне.

Акцизите и социалноосигурителните (в частност здравните) вноски са другите по-значими източници в тази категория - съответно с по-ниски постъпления с 269 млн. лв. (3.5%) и 255 млн. лв. (1.2%). Тук отново проблемът произтича от твърде оптимистична прогноза, макар че са реализирани по-високи постъпления от 2024 г. Разбира се, при акцизите винаги остава съмнение дали приходните агенции не са могли да бъдат по-ефективни при събирането, докато по-ниският растеж при здравните спрямо социалните вноски е логичен поради различия обхват на данъчните субекти.

Интересен е профилът на данъчните приходи през годината. През август изглежда, че основната задача не е била събирането на данъци, а следене дали се изпълнява изискването за едновременно обявяване на цените в левове и в евро. Растежът на данъчните приходи на годишна база през този месец е едва 3.4% - значително под номиналния растеж на БВП, докато средно за годината той е 15.3%.

Неизпълнение е налице и при неданъчните приходи със 133 млн. лв. (1.1%), и при помощите - с 890 млн. лв. (12%) по-ниски постъпления от планираните. При първите това се случва въпреки продължаващата политика за декапитализиране на държавни фирми чрез събиране на цялата им печалба под формата на дивидент. При помощите ситуацията можеше да бъде още по-неприятна, ако през ноември и декември не бяха получени непълните втори и трети транш по Плана за възстановяване и устойчивост. Правителството успя да подаде искания и да получи средствата през 2025 г. То и излъчилото го парламентарно мнозинство обаче не предприеха необходимите действия за изпълнение на всички ангажименти по ПВУ от предходни правителства, поради което задържаните средства няма да бъдат получени изобщо.

Неизпълнението в разходната част възлиза на 3.8 млрд. лв. или 3.9%. Всъщност вместо управляващите още при съставянето на бюджета да съобразяват разходите с възможностите на икономиката да генерира бюджетни постъпления в зависимост от действащата данъчно-осигурителна система, те се сещат за това в края на годината. Тогава вече при почти ясни приходи и според целта за дефицита (за съжаление скоро може би дори ще забравим какво представляват балансираните бюджети) те определят какъв ще бъде окончателният размер на разходите.

Въпреки неизпълнението спрямо плана растежът на общите разходи надвишава този на номиналния доход в икономиката, поради което преразпределението на създадения БВП през държавния бюджет се повишава с 3.3 процентни пункта. Това е признак за нарастваща роля на държавата в стопанските процеси, но без да допринася за повишаване на потенциала за растеж. За сметка на това очакванията са за вдигане на данъчно-осигурителната тежест, на емисиите на държавен дълг и на задлъжнялостта на икономиката.

Въпреки ограничаването на планираните разходи в края на годината техният растеж спрямо предходната е значителен. Дори при отчитане на счетоводните трикове на предходния финансов министър, заради които през февруари 2024 г. бяха отчетени отрицатели капиталови разходи в размер 1.2 млрд. лв., общите разходи през 2025 г. се увеличават с 13.5 млрд. лв. (17.1%) спрямо предходната година. Най-голям принос за това имат социалните разходи, които нарастват с 4.1 млрд. лв. (11.9%), следвани от разходите за персонал увеличени с 4.05 млрд. лв. (20%) и капиталовите разходи с 3.5 млрд. лв. (44%).

Спрямо заложения план обаче ситуацията е по-любопитна: разходите за персонал всъщност са преизпълнени и то значително - с над 1.5 млрд. лв. или 6% над бюджетираните. Следователно неизпълнението на останалите разходни категории отчасти се дължи не само на по-ниските постъпления, но и на по-високите заплати в бюджетния сектор.

Основна причина за това е т. нар. политика по доходите, която през 2025 г. засяга най-вече сектор “Сигурност”, военни, учители и преподаватели. Приносът на обвързването на заплати от бюджетния сектор с минималната и средната за страната, както и определянето на минималната спрямо средната е съществен и поражда самоподдържащо се нарастване, което при наличието на дефицит на кадри на пазара на труда води до неблагоприятни последици за икономиката и публичните финанси.

При необходимост от понижаване на разходите винаги първият инструмент е капиталовата програма. Всъщност още при приемането на бюджета имаше съмнения, че действително планираният є размер е твърде голям и част от нея фактически е предвидена да изпълни функцията на буфер. Неизпълнението тук е 1.95 млрд. лв. или 14.5%. По-изненадваща е ситуацията при социалните разходи, които въпреки рекордния си размер (39 млрд. лв.) са били планирани 40.2 млрд. лв. (-3.1%). Това се случва въпреки големия брой издадени решения от ТЕЛК и рязкото увеличаване на броя на личните асистенти през 2025 г. и е видим показател за неефективно планиране.

Реализираният дефицит на касова основа надвишава с 393 млн. лв. (6.1%) заложения в КФП (6435 млн. лв.). Тоест правителството съзнателно или не си е позволило да не изпълни приетите бюджетни закони. Според чл. 119 ал. 1 от ЗПФ не се допуска извършването на разходи, които влошават салдото по КФП, освен ако Народното събрание не е гласувало актуализация на някои от бюджетите по предложение на самото правителство.
Да вярваме ли на тези числа?

Надеждността на коментираните дотук данни обаче е поставена под съмнение от множество коментатори от гледна точка на коректното представяне на състоянието на публичните финанси. Тук ще посоча защо смятам, че те имат основание.

Няколко факта трябва да бъдат отчетени при анализа - поради спецификата на националната методология и поради творческия подход към бюджетната отчетност наличните данни не представят съвсем точно състоянието нито на данъчните приходи, нито на бюджетните разходи, а поради това - и на дефицита. Разбира се, съмненията не се отнасят за всяко отделно перо, а за някои от тях, които обаче представляват значима част от целите категории.

Един от инструментите за подобряване на салдото на касова основа е свързан с ДДС, при когото реалният приход за бюджета е разликата между внесените суми и тези, които са възстановени под формата на данъчен кредит. Тук възможни действия са множество ревизии в края на годината на големи компании, които имат право на възстановяване. По този начин се спира срокът за връщане на средствата. Друг подход е, когато исканията за възстановяване чакат за внасяне в системата. По този начин през 2025 г. през декември възстановеният ДДС е по-малък, а внесеният данък е по-голям от средномесечния за годината.

Корпоративният данък също е използван за прикриване на устойчивия дефицит в бюджета. През 2025 г. под заплаха за въвеждане на данък върху “свръхпечалбите” банките се съгласиха да направят авансови вноски, които са дължими през 2026 г., освен определените за годината. Това е пример за изтеглен от бъдещето приход за бюджета. Тъй като не е дължим, той фактически представлява неофициален заем от банките. Той поражда въпроса какво ще се случи с приходите от данък върху печалбата през настоящата година и дали ще бъдат “договорени” вноски за сметка на 2027 г.

Моята приблизителна оценка за споменатите “приходи” от двата данъка е над 700 млн. лв. и към тях трябва да се добавят поредните “извънредни” дивиденти, които споменах по-горе.

По-значим обаче е ефектът от отлагането на плащанията по капиталовата програма. Част от отчетените “спестявания” всъщност представляват отложени за настоящата година плащания, които стават дължими, когато съответният държавен орган признае работата за завършена или по договорка с изпълнителите (срещу обещания за бъдещи проекти) се забавя издаването на фактури. Освен това през годината част от капиталовата програма беше изпълнена през държавни фирми, но по същество тя представлява бюджетна дейност.
Следователно при корекция на посоченото творческо изпълнение през 2025 г. вероятно бюджетният дефицит би бил значително по-висок (поне 1.5 млрд. лв. дори без операциите под черта).