Цена на златото над $6000 за тройунция не е безумна фантазия

Светът се стреми към нещо, което може да държи

В продължение на десетилетия царуваше доларът

Алхимиците на съвременната епоха не превръщат оловото в злато, а превръщат политическия риск в благородния метал

Световният баланс тихо се пренаписва. В продължение на десетилетия доларът царуваше като безспорен знаменател на богатството - езикът, чрез който централните банки общуваха помежду си. Сега златото говори по-силно, пише Investing.com.

Благородният метал, дълго време осмиван като анахронизъм на минали империи, си проправи път обратно в съвременната йерархия на резервите и започва да изглежда по-малко като реликва и повече като смяна на режима. Централните банки, уплашени от санкции, дефицити и превръщането на валутата в оръжие, тихо пълнят трезорите си като търговци, които усещат приближаващата буря. Те не спекулират с доходността - те се предпазват от уязвимост. Всеки добавен тон кюлчета е глас срещу стария ред на доларово господство.

Делът на златото в световните валутни резерви нарасна от 24% до 30% за няколко месеца, докато делът на долара се понижи към 40%. При сегашния темп на пазара точката на пресичане, където златото изпреварва долара като най-големия резервен актив в света, би изисквала цена над 5800 долара за тройунция.
Всъщност, според последните оценки на Deutsche Bank, повратната точка е малко под 5800 долара за тройунция. На това ниво златото и щатският долар биха представлявали по близо 36% от общите световни резервни наличности.

Това, което изглежда като възход на златото, по същество е преоценка на суверенитета. Това, което се разгръща, е структурно прекалибриране на начина, по който централните банки измерват реалната ликвидност. Мнозина бъркат дела на златото в общите активи на централната банка с дела му в резервите, но това са напълно различни неща. Повечето баланси на централните банки са пълни с ценни книжа, деноминирани в съответната валута за страната - еврови облигации за Европейската централна банка (ЕЦБ), доларови облигации за Федералния резерв. По-смисленият поглед е съотношението между злато и валутните резерви - активите, които реално могат да бъдат използвани при защитата на валутата. Тук числата са поразителни. Делът на златото на ЕЦБ от валутните резерви е близо 80% в края на септември. В общия баланс на ЕЦБ златото представлява само 18%. Разликата е подобна и за САЩ: златото представлява приблизително 96% от валутните резерви, но само 15% от общите активи.

Както отбелязва Deutsche Bank, тази разлика подчертава защо мениджърите на резерви все по-често сравняват своите активи със злато плюс валутни резерви. Това са единствените ресурси, които действително могат да бъдат мобилизирани в защита на национална валута. В този контекст значението на метала нараства всеки месец. Пазарите са склонни да изостават от подобни “пробуждания”. Търговците преследват истории, институциите преследват застраховки. В крайна сметка световете се сливат и когато това се случи, обикновено всичко върви бурно.

Свят, в който златото представлява една трета от всички официални резерви, не е свят, в който доларът се срива за една нощ. Това е свят, в който доверието се разпада постепенно, а после внезапно. Всяка базисна точка, отрязана от дела на резервите на САЩ, всяка тройунция, закупена от мениджър на резерви в Сингапур или Рияд, е част от единна, колективна търговия - от хартиени обещания до осезаемо доверие.

Свидетели сме не само на бичи пазар на злато, но и на мечи пазар на вярата. Престижът на долара никога не е бил свързан с цвета му, а с неговата надеждност. След като тя започне да избледнява, светът започва да се стреми към нещо, което може да държи, а не просто към нещо, което може да котира. Цена на златото над 6000 долара за тройунция не е фантастично число. Това е картина как би изглеждала счетоводната книга, когато вярата се преоцени в тройунции.

Алхимиците на съвременната епоха не превръщат оловото в злато - те превръщат политическия риск в благородния метал. Докато централните банки продължават да гласуват с балансите си, те ни казват нещо, което всеки трейдър вече усеща дълбоко у себе си: истинският резервен актив на бъдещето може изобщо да не е валута, а най-старото хеджиране в човешката история.