Паметта - склад, вниманието - стока, собственикът - в облаците

Когато липсва „другият“, човекът оставаш в ехокамерата на собствената психика

Битката за паметта и вниманието ни е битка за нашия мозък и психика, за човещината

Живеем във време, в което хората все повече служат на технологиите, отколкото те на тях. Всяка сила носи в себе си своята противоположност. Тази основна истина разкриват даоската двойка Ин-Ян, диалектиката на Хегел, атомният модел. И поговорките “Всяко зло за добро” и “Много хубаво не е на хубаво”.

Цифровите технологии също съдържат диалектическата двойка - освобождават и затварят в познавателни затвори, свързват и изолират. Битката за човещината се води именно в това поле на противоречия. Опасностите идват от нашето наивно възприемане само на едната є страна - улеснението. Другото, вредното, игнорираме - алгоритмите не ни познават, но ни моделират.

Медици и психолози вече измерва това в числа. Според Масачузетския технологичен институт съвременният човек превключва вниманието си над 600 пъти дневно. Постоянната стимулация води до хронично напрежение, тревожност и загуба на дълбока концентрация. След всяко прекъсване мозъкът има нужда от около 23 минути, за да възстанови пълната си концентрация. Днешният ритъм не му ги дава, поставен е в състезателен режим.

 Претоварен, мозъкът превключва на икономичен режим. Вниманието се разсейва, мисълта го следва. Появява се допаминова нетърпимост към задълбочен размисъл. Следват импулсивни реакции и решения без анализ. Живот главно според заглавията, а не с оглед съдържанието.

Паметта също плаща цена. Проблемът не е количеството информация, а ритъмът є. Губи се нейният “поток”, а той е от ключово значение за творчеството и продуктивността. Новините и нотификациите действат като слаби електрошокове и нервната система е принудена да работи в мобилизационен режим.

Честите прекъсвания превръщат мозъка в “пожарникар”, който трябва постоянно да тича на нови пожари. Така се губи “мускула” за задържане на вниманието. Повишава се и тревожността, тъй като прекъсванията активират системата за стрес

Невронните мрежи се пренастройват в полза на бързо, повърхностно сканиране, за сметка на дълбокото и фокусирано мислене. Създадени са обаче за по-бавна и спокойна работа, за да успява в редките опасни ситуации да реагира “пожарно”. Бавната мисъл е тази, чрез която успешно стигаме до значими истини.

През 2011 г. Колумбийският университет описва “ефекта Google” - хората запомнят значително по-малко, когато знаят, че информацията е в телефона. Ако паметта е в телефоните обаче, кой живее в главите! Мозъкът започва да третира интернет като външен твърд диск, на който съхранява факти. Заедно с фактите губим и самата тъкан на мисленето!

Това намалява вътрешната епизодична памет и свързването на знания в дълбоки семантични мрежи. Истинската мисъл се ражда в съпротивата, в колебанието, в грешката. Мисълта без болка е и без дълбочина, без корени, без характер. Паметта се изгражда чрез внимание, емоция и контекст. Както мускула, не се ли използва постоянно, тя слабее.

Когато се “делегира”, намалява ангажираността с преживяванията, събитията стават по-плитки, по-слабо емоционално оцветени, заглъхва личният разказ. Устройствата не отхапват от времето ни, а от волята. Мозъците не са уморени, а превзети. Залети са с информация, в която се давят доброволно. Хората само изглеждат свръхинформирани, всъщност не са.

Социалните мрежи са като огромна сватба без музика. Говорим повече от всякога, но се разбираме по-малко отпреди.

Липсата на жив контакт - на поглед, глас, мимика и телесни движения - води до загуба на умението на мозъка да се ориентира по тях. Топят се емпатията и социална рефлексия. Парадокс, но все повече съвременници са самотни в тълпата!

Социална псевдосреда, в която човекът общува повече, но се свързва по-малко. Остава в ехокамерата на собствената

психика, тъй като липсва “другият, живият”! Телефонът не е само склад за информация, той променя начина, по който мозъкът кодира спомени. Върху тях се гради идентичността! Ако са извън човека, той губи контурите на вътрешния си свят.
Социалните мрежи често водят до психологическия феномен FOMO - страх от пропускане, усещане за изолация, въпреки стотиците “приятели”. Появяват се чувства на неадекватност, завист, самота, ниско самочувствие, повишена тревожност и дори депресивни симптоми.
Геймификацията активира същите невронни пътища като зависимостите. Дизайнът на социалните мрежи и игрите хитро използва позитивното подсилване, както при хазарта. Чрез микро-награди - лайкове, точки, вибрации, водещи до хиперактивация на мозъчните пътища за награда. Скуката изчезва, с нея и концентрацията.

Създава се поведенческа зависимост, подобна на наркотична. Мозъкът, приучен да очаква микро-награди на всеки няколко секунди, се отучва от “бавните” дейности - четене, учене, професионален труд и те почват да се възприемат като непоносими.

Уврежда се сънят - ремонтният цикъл. Заниманията с цифровите технологии в тъмната част на деня блокира секрецията на мелатонин, нарушавайки циркадния ритъм. Това не е просто “лош сън”, а влошаване на паметта и настроението, пречка за почистването и подреждането на мозъка.

Цифровизацията се ускорява, забързва се Изкуственият интелект (ИИ). Той също носи ползи и крие опасности. Анализира аргументите, структурира идеите ни, подава ни решения. Съ-умник - който мисли, резюмира, чете, синтезира. Проучвания в Цюрих показват, че хора, подпомагани от ИИ, постигат 30% по-добри резултати, но стават все по-зависими от външна помощ.

Границата между помощ и управление е тънка! Бъдещето се очертава като битка вътре в самия човек - между желанието да бъде свободен и изкушението да бъде улеснен. Битката за паметта и вниманието ни е битка за нашите мозъци, нашата психика и в крайна сметка за човещината.

Невропластичността се отнася до способността на мозъка да се приспособява като се променя. Той е създаден да се справя, но му е нужно време. През 2021 г. се появи първият пациент с имплант на Neuralink, управляващ компютър чрез мисъл. Лечение чрез надстройка или доброволна колонизация на човешкото съзнание? 

Щом опасностите от цифровизацията предизвикват нездравословни ефекти, изглежда разумно да си спомним за диетиката, родена от древната медицина. Май и информацията влияе на нервната система и психиката, както храната влияе на тялото - за добро и за зло.

Не отказ от джаджите и технологиите, а ограничения за консумацията им. Като режими без нотификации, изключване на авто-плей и авто-скрол, “технологични прозорци” вместо постоянна достъпност. И да си задаваме често въпроса: “Тази сесия в мрежите ми носи храна или отпадък?”

Да лекуваме съня като неприкосновен ритуал - без устройства в спалнята. Да създаваме “зони, свободни от телефони” - спалнята, трапезарията, първите 30 мин. след ставане. Да общуваме в реални човешки общности - клубове, групи по интереси -, а не в изолацията в дигитални балони.

Невро-хигиена чрез трениране на “забавения ум” като насърчаваме дейности, изискващи бавен, невъзнаграждаем отговор. Като четене на по-дебели книги, рисуване, прекарване на време сред природа. Цифровата хигиена трябва да стане медицинска препоръка.

Ако загубим битката за своите внимание, памет и мислене, няма да е по вина на машините. Ще стане заради нашата готовност да заменим свободата с удобство, усилието - с мързел, мисленето - с алгоритъм. Не ИИ ще предопредели бъдещето, а това, което остане от човешкия ум.