Труд
Автор:
Иван Стамболов-Сула
Европа като че ли се стресна от нещо и започна да се държи войнствено
Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им, за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената, да връзват техните царе във вериги и техните велможи - в окови железни. (Пс. 149, 5-8)
В навечерието на поредната година от двайсет и първото столетие Европа като че ли се стресна от нещо и започна да се държи войнствено. Германия узря до идеята за наборна военна служба - същата идея, която в България ВМРО се опитват да наложат от много години и мандати и срещу която рипат волните български момци (и майките им), развели лилави кичури (момците, а не майките). Идеята на немците е Бундесверът да се увеличи от 185 000 души, колкото е в момента, докъм 250-270 000 до 2035, защото русняците чукат на вратата. Не знам как я виждат тази работа. Населението им в момента е около 84 милиона, а раждаемостта е ниска - 1,35-1,38 деца на жена при норма за естествено възстановяване на популацията около 2,1. Освен това населението застарява - 30,5% (малко повече от 1/3) са на възраст над 60 години. Според прогнозите тази тенденция няма да се промени до 2035, когато искат армията им да е с 85 000 души по-многобройна.
Има и друго. Както гласи незабравимата максима на Хайтов: “едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш”. Германия иска военна повинност, германците обаче не искат. Младежите се вдигнаха на протести срещу реформата на военната служба, окончателно одобрена от германския парламент на 19 декември.
“Не бойте се - каза Марк Рюте, който понастоящем е шеф на НАТО, но преди това на два пъти беше министър-председател на Холандия и като такъв най-яростно се противеше на разширяването на Шенген с България и Румъния. Трудно ми е да си го представя като военен, но какво ли разбирам аз! Та в това си качество Рюте рече: - Не бойте се! Когато яйцето опре до задника, младежите, дето сега протестират, сами ще грабнат оръжието!”
Е, не го каза с точно тези думи, но това беше смисълът. Всъщност думите му в интервюто за Bild бяха: “Нямам съмнение: когато нещата станат сериозни, младите хора ще бъдат готови да се вдигнат на оръжие”. Не разбрах: те имат ли си оръжие, ще си набавят ли от някъде или Рюте ще им даде? Но това е без значение.
Интересното е откъде е това напрежение между Изтока и Запада. Не е ли логично на някаква обща християнска или в краен случай постхристиянска основа те да са съюзници в морето на езичеството, което става все по-бурно и враждебно? Наистина ли са две различни цивилизации и не просто различни, но и антагонистични?
Не е само Украйна. Украйна е следствие, не е причина за раздора. Дайте да видим така, както сме си сипали по един скоч в навечерието на празниците, по какво си приличат и по какво се различават Изтокът и Западът. Не че друг път не сме го правили, но сега нека подходим по-сериозно и систематично.
Николай Лоски (бащата на големия богослов Владимир Лоски) в едно свое изследване върху Достоевски беше написал, че докато западният човек е човек на златната среда, то източният и в частност руснакът е човек на крайностите; западният е корпоративен, с чувство за колективизъм, докато източният или е апокалиптик, или е нихилист, средно положение няма.
Политическа антропология
Западът поставя индивида преди държавата и обществото и то до степен да го докара до отчуждение. За Запада върховенството на закона е по-важно от върховенството на правдата. Изтокът (византийското наследство) гледа на държавата като на източник на ред (таксис), властта е сакрална.
Отношение към историята
Западът: историята като преодоляване на миналото. Всяко следващо поколение трябва да поправи грешките на предишното и да остави на потомците “един по-добър свят”, за да го направят те още по-добър. За запада историята е циклична (Шпенглер), твърде подобна на будистката концепция за безкрайните прераждания (те, модерните западняци открито си падат по кармата и колкото повече си падат, толкова по-прогресивни вярват, че изглеждат).
Изтокът: За Изтока историята е линейна и има свое начало и край съответно в сътворението на света (все едно как ще си го представяме) и в неговия свършек. Изтокът разглежда историята като аргумент за легитимност и мисия. Идеята е, че историческите процеси са много по-дълги във времето, отколкото е един човешки живот, и не можем не само да ги управляваме, но дори да ги осмислим единствено от своя житейски опит.
Оттук и конфликтът между “прогрес” и “историческа съдба” между Изтока и Запада.
Имперска памет и страхове
Западът е силно антиимперски и иска да разглежда света като мирно съобщество на суверенни държави. Дори и глобализмът не е настроен враждебно спрямо суверенитета на държавите за разлика он суверенитета на нациите, към който вече е настроен враждебно. Това е малко объркващо, защото Европейският съюз на практика е имперски проект, ама не щат да си го признаят, именно поради упоритото изповядване на този мироглед.
Изтокът и в частност Русия мисли имперски, защото пази жив спомена за византийската концепция “един василевс, една държава - империя, проекция на Царството Божие на земята”. Затова и Симеон Велики е “Цар на българи и ромеи” - защото проекцията не може да е повече от една.
Отношение към демокрацията
Западът: демокрацията е универсално благо. Отдава голямо значение на независимите помежду си институции и формите на контрол между тях; деперсонализира властта до степен в която упражняващите я престават да бъдат личност (напр. евробюрокрацията днес).
Изтокът: демокрацията е инструмент, стабилността е абсолют. Във Византия са гледали на демокрация като на хаос, безредие (атаксия), обществено зло. Вярно, тогавашната представа за демокрация е била доста различна. Но идеята е, че не може властта да идва хем от василевса, хем от народа.
Краят на Студената война
Тук, когато говорим за Изтока, ще имаме предвид главно Русия. България и другите страни от Варшавския договор, които сега са в НАТО, се намират в леко разкрачено положение по този въпрос (нямам предвид официалното становище, което невинаги отразява статистически мислите и чувствата на популацията). За страните от Третия свят няма да говорим, защото ще стане тегаво. И така:
Западът: Краят на Студената война е “край на историята” (Фукуяма, който по-късно сам преосмисли този възглед). Източна Европа е направила доброволен избор (което тогава си беше така) в своята геополитическа ориентация.
Русия: Поражение, унижение, стратегическа катастрофа. И то не на комунизма, не на Съветския съюз, а на “Третия Рим”. Трябваше да минат години, за да осъзнаем, че комунистическият СССР не е бил нищо друго, освен конюнктурна опаковка на великоруския империализъм. И дори някому да се види абсурдно, съветският комунизъм, както и всеки друг, си беше западно изобретение, което руските самодръжци търпяха отнемай къде.
Културно-идеологически конфликт през XXI век
Западът: постнационализъм, идентичностна политика, либерален морал; права на малцинствата; култура на отричането; всякакъв вид активизъм и “война за социална справедливост”.
Изтокът: традиционализъм (срещу модерност), религия, национален консерватизъм. За изтока модерността и прогресизмът са бездуховни, защото са скъсали връзката си с традицията. Оттам са и вредни за общественото душевно здраве.
Очевидно наистина става дума за две различни цивилизации и, да, Украйна не е причина, а следствие от разрива между тях. Великата схизма от 1054 година също не е причина, а следствие. Причината е в отдалечаването на мирогледите по най-различни исторически, психологически и духовни причини. Но на тая клета планета има и други, много по-причудливи и чужди една на друга цивилизации, пък кретаме някак. Дайте всеки да си гледа работата, пък като дойде Видовден (Осмият ден на Сътворението), тогава ще гледаме кой крив, кой прав. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
