Безпрецедентна обществена подкрепа

На 10-ти юни т. г. се навършват 149 години от стъпването на руската армия на българска земя, с което се слага началото на Руско-турската война от 1877-1878 година

Най-изявените величия на руската и световна наука и култура единодушно подкрепят войната срещу Османската империя

На 10-ти юни т. г. се навършват 149 години от стъпването на руската армия на българска земя, с което се слага началото на Руско-турската война от 1877-1878 година. Няма друга война от европейската история, която да е получила такава мощна всенародна подкрепа като тази. Особено впечатляващо е, че най-изявените величия на руската и световна наука и култура единодушно подкрепят войната срещу Османската империя като единствено средство за спасяване на българския народ. В многобройните обществени изяви и публикации те категорично имат едно единствено искане: Русия е длъжна да освободи един братски народ! Никъде от тяхна страна няма дори и намек, че Руската империя трябва да има някакви териториални претенции. А тези хора, дори в една недемократична държава като Русия, са такива авторитети, с които се съобразяват както управляващите, така и императора.

Бих споменал имената само на някои от тях: 

Николай Иванович Пирогов - създател на военно-полевата и научна хирургия, опит който се възприема в медицината в световен мащаб.

Остро и многократно реагира срещу “зверското потушаване” според неговите думи на Априлското въстание. Полага огромни усилия за разширяване на подкрепата на българския народ от страна на руското общество.

Фьодор Михайлович Достоевски - руски писател и публицист

Великият писател отразява обстановката в Русия около началото на Руско-турската война: “Когато чу за зверствата над българите, самият руски народ се хвана за оръжие. А след царското слово народът заприижда към църквите и така по цялата руска земя. Когато четяха царския манифест, хората се кръстеха и всички си честитяха започващата война.”

Безалтернативна реакция в световната военна история!

Лев Николаевич Толстой - велик руски писател, романист и философ 

Публикува много статии в подкрепа на българите, участва в Движението за тяхното освобождаване.

Категорично подкрепя войната като единствено средство за спасяване на един братски народ. А за българите пише с възторг: “Вашият народ - едни високи, снажни, красиви хора. Никога не ще ги забравя. И до днес аз не съм срещал такива хора.”

Иван Сергеевич Тургенев - писател-романист 

Повече от две десетилетия българската тема вълнува сърцето и ума на Тургенев, за което свидетелства и романът му “В навечерието” с главен герой българина Инсаров.

Смята, че единственият начин за прекратяване на турските жестокости върху българския народ е войната, която той безусловно подкрепя.

Дмитрий Иванович Менделеев - учен, създател на Периодичната таблица на химическите елементи 

С позицията и авторитета си той има огромен принос за формирането на руското обществено мнение и за освобождаването на българския народ.

Михаил Никифорович Катков - журналист, общественик, издател на вестник “Московски ведомости” 

Публикува многобройни материали за Априлското въстание и за масовите зверства на турците при потушаването му. Горещо приветства войната като единствено средство за освобождаването на българите.
Василий Иванович Немирович-Данченко - журналист, военен кореспондент на вестник “Ново време”
Пише знаменитата книга “Година на войната 1877-1878 - дневник на руския кореспондент”, в която с чувство на благодарност отразява помощта, която българите оказват на Руската армия при преминаването на Балкана през месец декември 1877 година.

Иля Ефимович Репин - руски художник, живописец

Силно развълнуван, той категорично подкрепя идеята за “освобождаване на братята българи с военна сила”.

Василий Василиевич Верешчагин - художник-баталист

Доброволец във войната, участва в трите атаки на Плевен, както и на Шипка. За него тази война е много по-различна от другите войни и то главно заради патриотичния подем на руския народ, обсебен от чувството, че помага за освобождаването на българите. С дълбок драматизъм той разкрива истинската същност на войната. В свое писмо до Русия пише: “Тук сме да помогнем на бедните българи, които наистина ги колят като овни, отвсякъде бягат българи с молба да им помогнем, да ги спасим...”

Граф Николай Павлович Игнатиев - руски дипломатически представител в Цариград

За него големият българин Симеон Радев пише: “В твърде голяма степен, България дължи на него своята свобода.” А според Стефан Стамболов: “Царският ферман за Екзархията и границите на екзархата е негово дело.” Границите на Сан Стефанска България са пак негово дело. “Той истински обичаше българския народ и желаеше неговото величие и съзидание” - твърди бележитият български държавник. Продължавайки по-нататък Стамболов пита: “А има ли по-добър от него кандидат за българския престол?”

Иван Сергеевич Аксаков - общественик, публицист, известен славянофил, един от инициаторите за създаването на българското опълчение.

Яростен критик на решенията на Берлинския конгрес: “Сами оценете заради какво започна войната? Заради многобройните турски кланета над населението в южна България, каквато бе главната известна задача на войната. Да освободим българския народ от турското иго. Никога никоя друга война не е възбуждала такова всеобщо в Русия съчувствие и одушевление, не е предизвиквала толкова жертвоприношение от любов, не е заслужила в такава пълна степен названието “народна война”.

Тези изключително силни чувства към българския народ са оценени в България, поради което държавникът Константин Величков го предлага за поста Княз на българския народ.

Дмитрий Алексеевич Милютин - Военен министър на Русия.

След жестокостите, извършени по време на Априлското въстание, той смята, че дълг на Русия е да се намеси и със сила да освободи българския народ. Под негово ръководство се подготвят военните планове за водене на войната както и формирането на опълченските дружини. А в един критичен момент, тежките сражения край Плевен и Шипка, руският император споделя идеята пред руските генерали край Плевен, че вероятно руската страна не е дооценила нивото на турските въоръжени сили и може би трябва да се обсъди въпроса за оттеглянето на войските от българските земи. Милютин остро реагира на изразеното императорско мнение и настоява за допълнителна военна подкрепа от Русия, като осигурява още почти 100 хилядна армия.

Категоричността на изнесените свидетелства доказва, че един единствен въпрос, който вълнува умовете на най-изявените руски световни величия и техния велик народ е съдбата на един близък по дух, религия и език народ, за спасяването на когото те единодушно, с безпрецедентна безкористност жертват 61 хиляди свои синове.