Почеркът е на психо-центъра на британското разузнаване, духът - на Фон дер Лайен
Макрон, Мерц и Стармър се готвят да изпратят войници в Украйна, Мелони им отказа
Писмото, което късно в четвъртък вечерта украинският президент Володимир Зеленски изпрати до руския държавен глава Владимир Путин би трябвало да е предложение за диалог в името на мира, но в същност то е предизвикателство и дори заплаха за жестока разправа.
Тази оценка се набиваше в петък на очи в пространните коментари на посланието на все още старателно четените из Стария континент вестници “Билд”, “Индипендънт”, “Кориере дела сера”, “Фигаро”, “Хаделсблат” и др. Разбира се, някои от всекидневниците като например германският “Ди Велт”, изръкопляскаха в редакционна статия на “заканителния тон на Зеленски”, други като италианския “Кориере дела сера” нарекоха чрез коментатора си Лоренцо Кремонези тона “неконструктивно суров”, а във “Фигаро” известният френски генерал Оливие Камп го определи направо за “нагъл” и “провокативен”.
Просто защото според видния хексагонски пагон, “ако наистина търсиш преговори с противник, за да спреш война, не трябва да му казваш, че го заплашваш физически, тъй като това не е умиротворяваща формула”. Но освен че синтезираха подобаващо съдържанието на посланието, цитираните влиятелни вестници се постараха да дадат отговор на два интересни въпроса - кой или кои са всъщност адресантите на посланието и преди всичко кой е истинският автор - в краен случай съавтор, на писмото на Володимир до Владимир?
Но преди да бъдат цитирани отговорите на двете питания, би било добре да се припомни накратко съдържанието на обиколилия за нула време света документ. По същество в него украинският президент казва на руския си колега, че агресивната война, която той желаел и ръководел, не води до никаква победа и дори днес заплашва самата вътрешна стабилност на московския режим.
“Когато дойдохте на власт преди повече от 26 години, - пише Зеленски, - много украинци гледаха на вас благосклонно. Но това е минало. Днес огромното мнозинство от нашето население гледа благосклонно на ударите на дроновете ни с голям обсег, които навестиха откриването на вашия икономически форум в Санкт Петербург, изминавайки разстояние от над хиляда километра” - натъртва силният човек в Киев.
След това Зеленски говори за нарастващото недоволство от конфликта в Русия, подчертава факта, че “последиците от него в подопечните на Москва територии са все по-негативни - руснаците не харесват нашите дронове и нашите ракети”. Както освен от тях, днес те вече страдали от въвеждането на купонна система при продажбата на гориво и не виждали светлина в края на тунела на войната.
“Вашите ресурси намаляват значително” - пише още Володимир на Владимир, добавяйки че всеки месец руската армия е ударена с “30 000 убити и тежко ранени войници”. “Знаем, - подчертава дебело украинският президент, - че 63 процента от вашите загуби на бойното поле са мъртви войници и само 37 процента са ранените - в 21-ви век никоя армия не може да си позволи да претърпи такива загуби.” Очевидно и украинците търпят големи загуби, допълва Зеленски, - но съотношението е “една украинска жертва на пет-шест руснаци”.
Ето защо според него е сигурно, че в този момент “мнозинството руснаци биха отговорили положително на мирно споразумение” и предлага с тон, който варира между поверителния и патерналистичния наратив - “не се страхувайте да сложите край на тази война, защото Украйна запази своята независимост и ще продължи да го прави”. После коментира: “Ние получаваме помощ от света, а вместо това вие получавате санкции”, припомня също така и съдбата на унгарския лидер Виктор Орбан, “чийто пример показва, че онези, които изберат да дадат рамо на Русия в тази война, завършват в немилост”.
По-нататък Зеленски изстрелва злостния упрек, че “днес Русия за пръв път в своята история е напълно зависима от Китай”, като тук тонът става още по-суров - светът е по-уморен от Русия, отколкото от Украйна. А личният поглед върху годините на руския президент е убийствен: “След 26 години на власт, възрастта започва да се усеща и с течение на времето умората само ще нараства”.
Ето защо Зеленски предлага на Путин да се откаже от плановете си да продължи войната през следващите години и да включи в нея Беларус и Приднестровието. “Наистина ли искаш да продължиш така?” - пита той полемично и следва предложението за индивидуална среща между двамата на която на практика “трябва да тръгнем от сегашната фронтова линия, за да започнем дипломатически диалог”.
Краят на писмото звучи със заплашителен тон - в никакъв случай Украйна няма да се предаде и ако Путин реши да продължи войната, ще се окаже, че той трябва да се бори “за своето лично оцеляване”. “Това е факт от руската история, който знаеш добре - когато Русия се измори, идват коренни промени” - заключава Зеленски, имайки предвид трагичния край на царската династия след Октомврийската революция от 1917 г.
Ако се вярва на споменатия военен наблюдател на парижкия в. “Фигаро” - генерал Оливие Камп, преразказаното писмо не е писано за Путин, а в действителност адресантите са други. И на първо място сред тях са властимащите в ЕС, от които зависи основната финансова подкрепа на военните усилия на Зеленски, а гласуваният от Брюксел през декември жизненоважен за Украйна “заем” от 90 млрд. евро, все още не е в касите на Киев.
Сякаш президентът на изстрадалата страна казва на Брюксел - ето, виждате, аз съм готов да вървя докрай, давайте парите! Другият адресант е войнствено настроеното украинско обществено мнение, на което според генерала би трябвало да се понрави писмото-провокация към Москва и то да продължи да поддържа жив пламъка на войната. После идвал Доналд Тръмп, комуто трябвало да бъде внушено - хубаво е да си с нас, но можем и без теб.
А доколкото до твърденията в писмото, че Русия била съсипана икономически от санкциите, Оливие Камп не се съгласява и подчертава, че те напрактика били стимулирали “развитието на заместващи индустрии и в страната е налице реален стопански растеж”. Генералът оборва и твърденията на Зеленски за загубите на руснаците, като заявява: “Те не губят. И винаги трябва да се съмнявате в числата. Когато погледнете загубите с доста сериозно проверени цифри, украинците всъщност имат повече материални и човешки загуби от руснаците.”
Що се отнася до отговора на въпроса, кой всъщност е писал писмото, странно, но веднага след като то бе оповестено, неназован висш киевски служител заяви без да го питат пред другия парижки “гранд” - в. “Льо Монд”, че негов автор е само и единствено Володимир Зеленски. За някои внимателни западноевропейски наблюдатели обаче арогантно-провокативният почерк на писмото е на психо-центъра на британското разузнаване, а духът - на шефката на ЕК Урсула Фон дер Лайн. Още повече, че тя приветства посланието токумай далеч преди текстът му да бъде разпространен от световните информационни агенции.
“Льо Монд” обаче загатна, че писмото май е нещо като ултиматум на Великобритания, Германия и Франция към Русия в смисъл - или Путин дава на Зеленски исканото примирие и сяда на масата за преговори, или ние идваме. Да го решат в неделя в Лондон се събраха лидерите на трите страни - Еманюел Макрон, Кийр Стармър и Фридрих Мерц. Но както писа италианският в. “Ла Стампа”, премиерката в Рим Джорджа Мелони била отсвирила раздумката, тъй като била отказала категорично да изпраща италиански войници в Украйна.
Значи за това, за стъпването на западен военен ботуш в Украйна става дума, щом Путин не иска примирие и начало на преговори със Зеленски на основата на неговите условия. А Владимир отказа на Володимир още в петък...