Труд
Автор:
Труд news
Дизелът достигна 1,95 евро за литър, а бензинът А95 — 1,68 евро през седмицата до 20 септември. За месец двата продукта са поскъпнали съответно със 7,14% и 7,69%. Натискът върху потребителите е осезаем, но европейското сравнение показва и друга страна на картината: България продължава да е сред пазарите с най-ниски цени на горивата в ЕС.
Към 17 септември литър бензин А95 у нас струва 1,62 евро при средно 1,92 евро за Европейския съюз. При дизела цените са съответно 1,86 и 2,08 евро. Това е разлика от около 15 евро при зареждане на 50 литра бензин и 11 евро при същото количество дизел.
Ниската относителна цена обаче не е защита срещу поскъпване. За да се разбере защо, трябва да се погледне отвъд най-често цитирания показател — цената на суровия петрол Brent.
Дизелът има собствен пазар
Суровият петрол е само една част от цената на готовото гориво. Върху нея влияят разходите за рафиниране, транспорт, застраховане, съхранение и доставка, както и биокомпонентите, екологичните изисквания и данъците.
Още по-съществено е, че дизелът и бензинът се търгуват на собствени пазари. Ако предлагането на готов дизел се свие, той може да поскъпва дори когато суровият петрол е сравнително стабилен. Затова движението на Brent само по себе си не обяснява какво се случва на бензиностанцията.
В момента този механизъм е особено видим при дизела и авиационното гориво. Търсенето остава високо, докато част от традиционните доставки са затруднени или по-скъпи. През юли глобалният рафиниращ капацитет е бил с около 5 млн. барела дневно под равнището от предходната година. Същевременно износът на дизел от Русия, Близкия изток и Азия е намалял с около 1,3 млн. барела дневно — количество, равняващо се на приблизително една пета от световната морска търговия с дизел.
Това не означава, че Европа е останала без горива. Към 8 септември Европейската комисия и Oil Coordination Group не отчитат непосредствен проблем със снабдяването в ЕС. По-високото производство в европейските рафинерии и алтернативните доставки покриват търсенето, а търговските и аварийните запаси са достатъчни. Наличието на гориво обаче не означава, че то се доставя на същата цена като преди.
Защо работата на рафинерията има значение
Българският пазар е сравнително малък и снабдяването му е силно свързано с рафинерията в Бургас и прилежащата логистика. Към 3 септември там са били налични около 50 хил. тона дизел — количество над текущите потребности на вътрешния пазар. Това е важен показател за сигурността на доставките: към този момент няма непосредствен недостиг.
Рафинерията обаче не работи извън международния пазар. Когато готовите горива поскъпват в Европа, цената на алтернативния внос също се повишава. Именно тя се превръща във важен ориентир за пазара, независимо от разходите, при които е произведено конкретно количество местно гориво.
Затова производственият капацитет има двойна стойност. Той осигурява физическа наличност, а при външен шок намалява зависимостта от по-скъпи или по-трудни за организиране доставки. Поддържането му изисква и значителни оборотни средства — за суровина, производство и непрекъсната работа. Ценови мерки, които засягат тези средства, трябва да се оценяват и спрямо ефекта им върху устойчивостта на снабдяването.
Какво показва европейското сравнение
България остава в долната част на европейската ценова скала и при сравнение с редица страни от региона. На 17 септември бензинът А95 е струвал 1,62 евро за литър у нас, 1,71 евро в Унгария, 1,89 евро в Румъния и 2,16 евро в Гърция. При дизела цената е била 1,86 евро в България, 1,92 евро в Унгария и Хърватия и 2,00 евро в Румъния.
От значение е и какво точно се сравнява. Крайната цена включва акцизи и данъци, които се различават между държавите. Цената на дизела в България без данъци през седмицата към 24 септември е 1,27 евро за литър и също поставя страната сред пазарите с най-ниски стойности в ЕС.
Сравнението с миналата година също изисква внимание. От 21 януари 2026 г. ЕС забрани вноса на нефтопродукти, произведени в трети държави от руски суров петрол. През 2025 г. такива количества са постъпвали и на българския пазар. Следователно разликата между цените през август 2025 и август 2026 г. не може да се обясни само с движението на суровия петрол: променил се е и съставът на предлагането.
На 23 септември парламентът отмени временната забрана за износ и вътреобщностни доставки на нефтопродукти, като запази приоритета на вътрешното снабдяване. Решението позволява количествата над потребностите на българския пазар да бъдат реализирани и освобождава капацитет за съхранение и работа на производството. То само по себе си не дава основание да се обещае конкретно намаление на цената на колонката.
Картината остава сложна, но не е противоречива. Горивата в България поскъпват, защото страната е част от международен пазар, на който готовите продукти са под натиск. Едновременно с това тя разполага с работещо производство, налични количества и цени под средните за ЕС. При продължаваща геополитическа несигурност тези три обстоятелства имат значение — и за потребителите днес, и за способността на пазара да посрещне следващото сътресение.
