Труд
Автор:
Тодор Токин
Утре започва предизборната кампания за президентските избори на 25 октомври. В нея ще участват рекордните 28 кандидат-президентски двойки, има участници, които не са пропуснали нито една кампания в последните години, но не са и постигнали нищо. Според доц. Стойчев има социологически проучвания, но не ги показват, защото те показват абсолютно слаби намерения за участие в изборите, което най-много да демотивира още хора да не участват. Той очаква и рекордно ниска избирателна активност. Стойчев е категоричен, че неучастието в избори е израз на гражданска позиция.
- Последната кандидат-президентска двойка Костадин Костадинов-Петър Волгин от „Възраждане“ стана известна в Деня на независимостта, доцент Стойчев. Защо те се бавиха до последно и избраха този ден?
- Най-вероятно да привлекат внимание, защото така са по-интересни от останалите. А какво те разбират под независимост, е съвсем друг въпрос. Но няма никакви изненади като цяло. Ако има някаква интрига, тя е дали тази двойка ще отиде на балотаж.
- Ще отиде ли?
- Според мен, при така форматирано състезание няма как да стане изненадата, тъй като те са тествани вече тия опции на парламентарните избори през април. Там се видя поотделно партийната тежест и на „Възраждане“, и на ПП и ДБ. Няма нещо, което фундаментално да се е случило оттогава до сега. Разбира се, не привнасям изцяло резултата на „Прогресивна България“ върху кандидатурата на Йлияна Йотова, но каквато и част от този електорат да се мобилизира, останалите кандидатури не са фундаментално по-различни, по-добри, нови, не мобилизират нов потенциал и ресурс отнякъде. Не се е случило някакво тотално разочарование в бизнеса и по медиите. Правителството още черпи някакъв кредит на доверие. Хората по-скоро са склонни да толерират дори високите цени и инфлацията като отдават причините на външни фактори. Така че не вярвам, че някакъв чисто обективен негатив да подейства оттук до края на кампанията. И цялата сила остава в щабовете на двете водещи двойки - какви номера ще си погодят едни на други.
- Тези номера вече започнаха с Петрохан и петричкия Ескобар...
- Предполагам, че ще има и нови „разкрития“, по-скоро представяне на стари истории по нов начин, с нова сила,
за да се държи чисто негативното усещане за тази кампания, което ще доведе според мен до ниска избирателна активност. Ако 3,5 милиона гласоподаватели беше някакъв връх през април, когато той канализира наказателен вот, мобилизира някакви периферии, направи някакви чудеса, сега не вярвам такъв вот да мобилизира нито госпожа Йотова, нито господин Гюров, нито господин Костадинов. Така че избирателна активност към 2 и половина милиона гласа мисля, че ще бъде таван. Няма заявки тези хора, които направиха разликата между 2023-та година и 2024-та, да направат някаква нова вълна през 2026-та за втори път.
- Може би единствено „Възраждане“ може да се надяват малко да си вдигнат гласовете, които Радев им открадна през април?
- Да, на европейски или президентски избори платформи като тази на „Възраждане“ имат относително по-добър резултат. Така че може би ще имат по-добър резултат, но при мажоритарни избори дали имаш 10% разлика с първия или половин процент разлика с втория няма абсолютно никакво значение, защото победителят винаги взима всичко. Ясно е, че ако ще се очакват някакви размествания или някаква динамика, тя отива вече към местните избори или по-скоро за след изборите в САЩ, ако гледаме накъде духа вятърът...
- Имате предвид междинните избори през ноември?
- Да, до голяма степен те дават някаква заявка, но ясно е в момента, че българската политика се води много повече от американската, даже и по вкус на предизборната кампания. Скандалите, които се въртят в Щатите, тук се проектират върху нашенските елити и те заприличват малко или много на техните. Имаме си предофилски скандали, за сексуални престъпници, за наркотрафиканти. Аз не си спомням в предишни президентски кампании да са се въртяли около такива писти. Кампаниите винаги са били малко или много нашенски - кой е комунист, кой е анти-комунист, кой е демократ, кой не е, след това кой е корупционер, кой е анти-корупционер. Сега директно копираме Щатите - кой е сексуален престъпник и кой му е приятел и кой е нарко-трафикант и кой му е покровител. Така се форматира дебатът, няма абсолютно никакви изненади, даже Путин в голяма степен липсва. Хайде сега можем да кажем, че Костадинов и Волгин могат да бъдат представени като хората на Путин. И ако приемем, че Йотова е човекът на републиканците в САЩ, пък Гюров е на демократите, тогава въпросът е - кой е човекът на българите, в крайна сметка това се губи в разказа. Май липсва на тези избори или поне липсва от първата тройка, където кандидатите са тези, които формират мейнстрима, те са банални и не предлагат нещо ново, което хората чакат да видят. Сред другите кандидати има и смислени кандидатури, но за съжаление те са аутсайдери.
- 28 са кандидатурите, сред тях са и много дежурни участници. На какво разчитат тези хора? Може ли на втория тур да направят общ фронт за или против някой от достигналите до балотаж?
- За мен те разчитат на слаба избирателна активност, в която партийни агитки и технолозите да им осигурят това, което трябва. А на втория тур ще се опитат да се мобилизират в някакъв общ фронт. Но мобилизация се прави на някаква морална основа. А основните кандидати са представени зле от опонентите си и точно това се цели - да се обезсили възможността за мобилизация на всички срещу водача на втория тур. Защото как да се обединяваме като вие сте маскари, с какво сте по-добри? Морален фронт се прави на някаква ценностна база. А ценностната база е невъзможна още от преди първия тур. Защото всичките потенциални участници на втория тур са дискредитирани в някаква степен заради нещо си. Едните защото са покровители на нарко-трафиканти, другите защото са спонсори на педофилска секта. И третите защото са просто на Путин. Как да ги подкрепиш? В каква точно битка да се обединиш с тях? Няма как не стане. И от тази гледна точка подобни фронтове са невъзможни. Да не говорим, че самият Гюров сам си подкопа възможността да си сформира фронт с преждевременните си изказвания срещу ГЕРБ. Като ще си само кандидат на ППДБ, ще бъдеш кандидат само на ППДБ с до 10% подкрепа и толкова. Сега една малка шега - след като Плевнелиев беше президент от Гоце Делчев, още един президент от този град е малко вероятно да се случи, трябва да дойде някой от от Пловдив, откъдето е Петър Стоянов, или от Веселиново, откъдето е Желю Желев, за да се развърти отново рулетката.
- Защо още няма, според вас, социологически проучвания? Друг път ни удавяха с тях...
- Най-вероятно има, но не ги показват, защото тия, които ги поръчват не искат да се виждат резултатите, най-вероятно, защото не са приятни за показване. Предполагам, че това, което излиза, е абсолютно слаби намерения за участие в изборите, а подобни проучвания най-много да демотивират още хора да не участват. Другото нещо, което може вероятно да се се види от тия проучвания е, че част от тези, които подкрепят по принцип Румен Радев и „Прогресивна България“ и гласували за тях на парламентарните избори, сега няма да подкрепят Йотова, защото не им харесва като кандидат по една или друга причина. И това предполагам, че не се харесва и на щаба на Йотова. А съответно пък проучванията, които си поръчва щаба на на Гюров и Кандев, не искат да ги показват, просто защото тяхната подкрепа е нищожна. И как да показват проучвания, в които те са под 10% дори, и в които подкрепящите Румен Радев и гласувалите за „Прогресивна България“ казват, че мнозина няма да отидат да гласуват за Йотова. Какво да показваш на такива проучвания, те по-скоро са демотивиращи. И затова ги държат по-скоро скрити. Но предполагам, че днес - утре трябва да се появи нещо най-после от обичайните заподозрени агенции...
- Възможно ли е да им се осигури равнопоставеност на всички тези 28 кандидати, както изисква законът?
- Не, не. Няма равнопоставеност. Друг е въпросът, че те повечето са известни хора, имат биографии и са известни на хората, които се интересуват от политика. А тези, които не се интересуват, просто нямат да гласуват. Пак казвам, активността ще бъде много ниска. Дори може да имаме някакъв антирекорд, ако тя падне под два милиона.
- Нека тук да припомня, че Желю Желев бе избран с 1,738,000 гласа...
- Да, сега ако участието е 1,738,000, смятай. Как ще бъде демократична легитимността на президент, избран с половината от половината на тези гласове?
- Ходът на ГЕРБ да не участва в изборите със свой кандидат според вас добър ли е?
- Доста екстравагантен е, сигурно имат своите основания.
Най-ясното основание според мен е, че ако имаха кандидат, всички щяха да се упражняват върху него...
- ... И според Бойко Борисов тогава нямаше да се говори нито за Петрохан, нито за петричкия Ескобар, а само против ГЕРБ и неговия кандидат...
- Така че в момента Борисов ги оставя да се изобличават взаимно и да доказват колко са състоятелни. Това е един вид трезва оценка на самата партия ГЕРБ, че те са видяли, че няма да спечелят тези президентски избори и чисто стратегически неучастието може би е добър ход. Дали е така обаче, ще разберем на местните избори, които са много по-важни от президентските.
- В същото време обаче Борисов говори за връщане към корените, че ГЕРБ трябва отново да стане мощна дясна консервативна партия?
- Това трябва да демонстрира един кандидат за президент, защото такъв консервативен, десен и проевропейски кандидат в момента няма. Има нюанси на лявото. Плюс да кажем ляво патриотично-про-руско, плюс ляво-модерно-европейско, абсолютно либерално. То в Берлин няма такъв кандидат, ние в България го търсим. Ако ГЕРБ се мисли за някакво производно на християн-демократите в Германия, те в момента са в страшно отстъпление в самата Германия. Германия ни е най-близка икономически, защото нашата икономика е свързана с тяхната, но ние не се водим по тях, по-близо сме до американците, може би защото американският натиск в България е много по-силен от германския. Иначе от активността и на Борисов и на самата партия е очевидно, че не са се отказвали, постоянно правят някакви събития, форуми, той обикаля и се среща с хора. Това не прилича ни най-малкото на отказал се лидер.
- А как според вас ще гласуват герберите? И ще гласуват ли изобщо?
- Най-силната им стратегия в момента е да се въздържат от гласуване, след като партията не издига свой кандидат и не ù искат официално подкрепа. Ако избирателната активност е рекордно ниска, Борисов може да каже - ето, ние не участваме, вижте какво стана, останалите нямат легитимна демократичност, защото са отвратителни на хората и никой не ги подкрепя. Аз винаги съм противостоял на масовата и чисто папагалски преповтаряната теза, че е важно участието. Неучастието е гражданска позиция, въздържането от гласуване делигитимира избора. Дори и „не подкрепям никого“ вдига избирателната активност и легитимира избрания. Ако не искам да го легитимирам този избран и никой не ми харесва, аз просто не участвам в гласуването и това е много силна гражданска позиция. Тя е достойна, не е от безхаберие, нехайство или други интереси, нейната цел е да делигимира този избор. Това е като едно време бойкотът на албанците на изборите в Косово. Никой от тях не участва в изборите, защото не искаха да легитимират въобще сръбската власт на тяхна територия. Като не участваш в изборите - това е твоята оценка за избраните институции, които се делегимимират по този начин.
- Трябва ли да има дебати между кандидатите и по какви въпроси?
- С така поставена кампания е абсурд да се водят смислени дебати. Пак ще опре до това Йотова кого е помилвала, а Гюров пак ще го питат през цялото време какво покри за Петрохан. Те самите не искат да говорят за това. Какво да се дебатира?
- За Русия, за Украйна?
- Това не е работа на президента. Това, че Радев като президент си го беше извел като някаква компетенция
и ходеше нагоре-надолу да го развява, не е компетенция на президентската институция. Външната политика на страната, нейната генерална ориентация, се определя от парламента. Има си правителство и външно министерство. Там обикновено има най-голям разнобой между функциите на президента и изпълнителната власт. Обикновено когато президентът тръгне сам да формира и да прави нещо, се стига до неловки ситуации. В момента премиерът е в позиция да формулира някакви решения. Президентът е в ситуация на абсолютно еднопартийно парламентарно мнозинство, еднопартиен кабинет, популярен премиер с ясна визия и стратегия...
- И какво може да направи президентът при това положение?
- Може да бъде наистина обединител и помирител на нацията, да бъде надпартиен, да поставя мостове. Само че Гюров не поставя мостове, той ги събаря. И самата Йотова не иска да поставя мостове, тя по друг начин ги говори нещата, тя за мир сега ще се бори. А Костадинов, да прощава, ама не е човек, който ще направи тези мостове. Според мен обединител, ако щете - и помирител на нацията трябва да бъде човек, който е над 70 години поне, който е превъзмогнал личните си амбиции и кариерата му е вече на привършване. А не хора, които тепърва искат да се развиват и да правят кариера в политиката. Плановете на Йотова не приключват с тези избори, тя ще иска още 5 години. Гюров и Кандев тепърва започват кариера. Такива хора няма как да бъдат обединители и помирители. На какво ще бъде помирител Илияна Йотова, ще помирява ли Румен Радев с Пеевски и Борисов? Или пък Гюров? Единствените, които може да помири, са Ивайло Мирчев и Асен Василев. А що се отнася до предизборни дебати никой няма да каже, че не ги иска. Но... при т. нар равни условия, които едни ще приемат, други няма да приемат. Така че, възможно е да има накрая някакъв дебат, но той ще бъде като дебата между Радев и Герджиков през 2021 г., където да се чуе някакъв култов въпрос като „Чий е Крим“? От такъв дебат никой няма да спечели, а най-много ще загуби избирателят.
Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет- бакалавър 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет. Доктор на политическите науки.
