Димитър Маринов, председател на УС на Български фармацевтичен съюз, пред „Труд news“: Време е да се въведе контрол и на търговците на едро на лекарства

Няма никакъв контрол по отношение износа на лекарства към трети страни

Повод да потърсим шефа на фармацевтичния съюз е пореден шум около скъпоструващи лекарства - този път платени от здравната каса и изнесени зад граница. Как може да се случи това, къде са пропуските в законодателството, които позволяват реекспорт на платени с парите на дънъкоплатците медикаменти, питаме Димитър Маринов. Разговаряме и за промените в закона за лекарствените препарати в хуманната медицина.

- Преди дни бе съобщено за акция на ДАНС и МВР в 12 града, свързана със скъпоструващи лекарства. Касата ги плащала, а лекарствата се оказвали изнесени. Как може да се случи това, къде са оставените вратички в правилата?
- Няма яснота какво точно се е случило. Аз знам това, което и вие знаете - информацията ми е от медиите. Не зная нито кои са аптеките, нито за какви лекарства става дума и за какви суми са. Нямам никаква конкретика. От две години, откакто е въведен контрол по верификация, Български фармацевтичен съюз (БФС) заедно с организацията по верификация на лекарствата сме предложили и настояваме за правила, които да предотвратят подобна възможност. Как работи системата - всеки производител на лекарство по лекарско предписание е длъжен да създаде уникален номер на всяка произведена от него опаковка, нещо като ЕГН на съответната опаковка, и да качи номера в европейски хъб. При отпускане на опаковка от лекарствения продукт от аптеката, т. е. лекарството напуска легалната верига на лекарствоснабдяване, магистър фармацевтът е длъжен да отпише този номер от системата. Така се проверява дали лекарството не е фалшифицирано и фармацевтът отписва тази опаковка от системата. Това гарантира, че здравната каса не може да плати два пъти една и съща опаковка, защото когато касата плаща съответните количества, които са отчетени от аптеките като отпуснати, тя проверява в същия този хъб, дали аптеката ги е отписала. Така че нещо, което е отписано и платено веднъж от здравната каса, не може да бъде платено втори път.

- И все пак как така се случва, че платени от касата лекарства се оказват изнесени в чужбина?
- Отписани веднъж от аптеката опаковки не могат да бъдат изнесени в ЕС, защото там действа същата система - тя е на ниво ЕС. По тази причина бе спрян експортът на медикаменти, които са платени тук от касата. Но няма никакъв контрол по отношение на износа към трети страни. Примерно, когато някой търговец на едро изнася към страни, които не са в ЕС, никой не проверява тези опаковки дали са платени от касата, какви са и т. н. Ние ще настояваме в бъдеще да бъде включен такъв контрол в текстовете на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).

- Не разбирам и още нещо - как в аптеките се появяват опаковки, които вече са отписани, т. е. платени веднъж от касата?
- Целият контрол, за който говорих е на ниво аптека. Продуктите по лекарско предписание се отписват в момента на продажбата им на пациентите. Аптеката няма да ви даде продукт, който касата после няма да ù плати. Често става въпрос за скъпи продукти, като отделни опаковки при редки терапии стигат и до над 100 000 евро. Тези лекарства не се отпускат свободно, т. е. там касата проверява и няма как да плати два пъти. Но такъв контрол, когато аптеката получава лекарства няма. При доставка в аптеката стоката се получава опакована и няма как всяка опаковка да бъде проверена една по една. Когато фармацевтът при поява на пациент с рецепта се опита да отпусне опаковката, има случаи, когато се оказва, че опаковката вече е била отписана от друга аптека или болница (т. е. отпусната преди време на друг пациент и платена от касата). В тези случаи системата показва, че лекарството вече е отписано и нито аптеката може да докаже какво е получила, нито търговецът може да докаже какво е доставил. Обикновено става въпрос за скъпоструващи лекарства. Отписаната опаковка остава за сметка на аптеката. Освен, че вече я е платила, аптеката трябва да поръча нова опаковка лекарство за пациента. Автоматично се подава сигнал към агенцията по лекарствата, отписаната опаковката се карантинира (блокира се в аптеката) и се чака агенцията по лекарствата да проведе разследване. Контролът към аптеките е изключително стриктен, но на практика няма почти никакъв контрол към доставчиците към аптеките.

- Дали този „пропуск“ е случаен?
- На този въпрос трябва да ви отговорят законодателите. Хубавото е, че в проектопромените на закона за лекарствата се предвижда такъв контрол.

- Преди време журналистическо разследване показа, че медикамент за онкоболни е изнесен в Холандия, но преди това е отписан от системата и платен от касата. Какво е вливано на пациента, за когото е бил предназначено лекарството?
- Тук трябва да отговорят онези, които са отчели, че са приложили лекарството. Това, което бе показано в разследването бе следствие именно на въведения контрол през 2024 г. Когато аптеката отпуска определено лекарство, тя го дава на пациента - физически. Същото се случва и в болничните аптеки, но там медикаментите са отпускат по „табела“, което е вътреболнична рецепта за конкретен пациент. В болничната аптека идва лице изпратено от отделението и магистър фармацевтът отписва лекарството, което дава. Лекарствата стигат в отделението и оттам на татък медиците знаят какво се случва със съответната опаковка. Дали там има наистина пациент и присъствал ли е физически, какво му е приложено - могат да отговорят хората в отделението. Как опаковката се оказва след това в търговец на едно и той я изнася в чужбина, трябва да се установи. Фармацевтите нямат отношение. За да се окаже отписана опаковка обратно в ръцете на търговец на едро, това означава, че тя не е била приложена на пациент и вероятно той не е имал нужда от нея.

- Т. е. става въпрос за фалшиви болни или мними пациенти?
- Това трябва да се провери, защото говорим за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Т. е. ако един пациент една година не си е вземал животоподдържащата терапия, той би следвало или да е починал, или състоянието му да се е влошило значително.

- Може ли това да се случи без знанието на пациента?
- Отиваме в още по-сериозни хипотези, но отново казвам, че нещата са доста сериозни и трябва внимателно да се проверят. Целият чорап трябва да се разплете. В момента сме се вгледали в една бримка, в една дупчица. Подозирам, че може да се окаже, че съществуват пациенти „желаещи да имат ТЕЛК“. И ако един такъв човек се окаже фиктивно разболян от някого, това може да стане само от лекар, защото той поставя диагнозата, пациентът има интерес да получи ТЕЛК, от който да ползва съответните облаги - социални помощи и т. н. Има пациенти, които нито знаят за е-здраве, нито искат да го ползват, нито се интересуват. Те може и да не знаят, че им е отпусната терапия, която касата плаща. А понякога може би знаят колко струват тези продукти и получават нещо. Възможно е. Трябва да се види какво е състоянието на такива хора, въобще болни ли са те, кой ги е разболял, получавали ли са социални облаги, благодарение на диагнозата, която им е поставена. Във всичко, което се е случило вероятно участват и други медицински специалисти и със сигурност не може да се случват без отговорността на магистър фармацевт. За нас като съсловна организация е важно да отбележим, че не става дума за много аптеки и фармацевти, а когато излязат данните да се говори с конкретни имена - кой фармацевт, работещ в коя аптека, в коя фирма, кой търговец на едро е изнесъл лекарството и т. н. Защото болшинството магистър фармацевти работят съвестно и не е добре да се хвърля кал върху цялото съсловие. От както е въведена верификацията има възможност да се извършва контрол. Факт е, че касата или службите са го направили е добре - по-добре късно, отколкото никога. Но това за което ние настояваме е такъв контрол да има в момента на отпускането, т. е. не една година по-късно да проверяваме дали пациентът си е взел лекарството, а проверката да става в момента на отпускането. В момента има възможност и за субективен контрол -едни аптеки да се проверяват, други - не. Има ли човешка намеса, нещата винаги могат да се изкривят.

- Да поговорим и за нерегистрираните лекарства, при които също бяха установени нарушения - разлики до 16 пъти в цената на един и същ медикамент. Промените в закона за лекарствата ще решат ли този проблем?
- Подкрепили сме тази част в проекта. Не е редно да има възможност за такива разлики в цените. Когато болница трябва да внесе определен продукт за пациент, това се решава от много специалисти. Има комисия, която взема решение. Този орган казва: За този пациент няма друга алтернатива и човекът трябва да се лекува с медикамента Х и са необходими определен брой опаковки. Какъв е проблемът на сайта на Министерството на здравеопазването, когато се наложи всеки ръководител на болнична аптека да може да съобщи какво лекарство и какво количество е необходимо, без лични данни за пациента. Да се посочи и срокът за доставка и всяка фирма която има възможност да предлага цена, на която би извършила доставката. В България има 300 търговци на едро. Може да има и 300 оферти и да се вземе най-ниската. На никого тогава няма да се налага да обяснява защо е избрал конкретна оферта. Защото в момента причината или обосновката да се избере по-скъпа оферта, ако въобще има повече от една, е че конкретна компания обещава бърза, но в пъти по-скъпа доставка в срок непосилен за други, но някой проверява ли дали е спазила този свой ангажимент.

- Подкрепяте ли предложението да има търгове за лекарства и в частните болници?
- Подкрепяме това от години. Пациенти казват, че не могат да намерят лекарство, което в същото време не е в забранителния за износ списък на СЕСПА, които означава, че има количества в страната. В проектопромените на ЗЛПХМ има едни много важни текстове, които ще дават възможност на магистър фармацевта, когато няма наличното лекарство в аптеката и не може да го открият по стандартния ред, т. е. чрез обаждане по телефона и чрез неговия софтуер и връзката му с определени складове (в момента има търговци, които не показват цялата си наличност на всички аптеки, а само на определени), да може през СЕСПА (системата, която следи наличности) фармацевтът да види в кой склад има наличности и да поръча. В СЕСПА наличностите и заявките не могат да се скрият. Подобна поръчка би следвало да се прави единствено, ако има електронна рецепта, т. е. само за конкретен пациент. В момента единствено ИАЛ знаят къде има наличности, но не и аптеките и фармацевтите. Това пряко касае пациентите и би трябвало да реши проблема поне с тези лекарства, които са налични в страната, но съвсем не означава, че са достъпни за пациентите.

- Пациенти често се оплакват, че има аптеки, които им отказват доставка на скъпоструващи лекарства по каса, на какво се дължи това?
- Не би следвало да отказват, но има една много лоша практика, при която пациентът поръчва едно и също лекарство в няколко аптеки, за да се подсигури. Аптеките го поръчват, търговците го доставят във всички аптеки, където го е поръчал. Аптеките го плащат, пациентът го взема от една, а останалите се чудят какво да го правят. Може да му изтече и срокът на годност, преди да се появи друг пациент, който има нужда от същото лекарство. Междувременно често се случва други болни да се опитват да поръчат същото лекарство и това да се окаже невъзможно, тъй като количеството е доставено в аптеки за „подсигурили се пациенти“. Трябва да се предвиди механизъм, при който поръчано за някого лекарство по дадена рецепта, да не може да се поръчва в други аптеки.

Димитър Маринов е завършил фармация през януари 2004 г. Веднага след това започва работа като фармацевт в аптека. След почти две години, открива собствена аптека, която управлява почти 9 години. От 2020 г. работи като главен секретар на Българския Фармацевтичен Съюз (БФС), професионалната организация на фармацевтите в България, а през март 2023 г. беше избран за председател на организацията.