Труд
Автор:
Проф. Пламен Павлов
Бунтът на Михаил се оказва много по-сериозна заплаха за властта на цар Петър в сравнение с онзи на Иван през 927 г.
В предишната статия припомнихме за заговора на Иван, брат на цар Петър (927-969) - първата проява на вътрешнополитическата борба в България, разразила се след смъртта на цар Симеон Велики (893-927). Бунтът е обезвреден в самото му начало, участниците в него - жестоко наказани, Иван е прогонен в изгнание във Византия и отстранен от политическата сцена. Разправата със заговорничилите “велможи на Симеон” през 927 г. не слага край на кризата. Само след три години своите претенции предявява Михаил - първородният Симеонов син и дългогодишен престолонаследник, изпратен насилствено в манастир.
Михаил е роден скоро след 893 г. и е и син от първата, неизвестна по име съпруга на Симеон. Според доц. Петър Николов-Зиков тя е печенежка принцеса - остроумна хипотеза, която обаче е трудно доказуема. В духа на традицията първородният син е кръстен на името на своя дядо Борис Михаил (852-907). През август - септември 913 г. Михаил заедно с по-малкия си брат Иван придружава баща си при тогавашния му поход към Константинопол и участва в тържествения обяд, даден от малолетния император Константин VII и неговите регенти начело с патриарх Николай Мистик във Влахернския дворец.
На печатите на Михаил като престолонаследник (“багатур канаиртихин”), от които са известни пет екземпляра, обърна внимание проф. Иван Йорданов. Четири от тях са от средновековния манастир при с. Равна, Провадийско, петият - от района на Смядово. Кога Михаил е лишен от престолонаследието и изпратен в манастир не е известно. Приема се, че това става в самия край на Симеоновото царуване. Защо Симеон (и “партията” около царицата, втора съпруга на царя, и нейният брат Георги Сурсувул?) постъпва така е обект на предположения. Следва да припомним, че Михаил не е нито първият, нито последният лишен от короната царски син. Предвид “стандартите” на епохата, през 930 г. Михаил би следвало да е на около 35 годишна възраст, следователно, трябва да е бил женен и да е имал деца, но по този въпрос за жалост не знаем абсолютно нищо. Не е известно и в кой манастир е бил въдворен Михаил. Все пак най-логично е това да е някоя от близките до Велики Преслав “царски” обители, например при Равна, Провадийско, за която вече стана дума.
Бунтът на Михаил се оказва много по-сериозна заплаха за властта на цар Петър в сравнение с онзи на Иван три години по-рано. Нека се обърнем отново към разказа на византийския хронист, наричан Продължителя на Теофан, допълнен от Йоан Скилица. Сведението е още по-лаконично в сравнение с онова на бунта на Иван: “И монахът Михаил, брат на Петър, обзет от стремеж да завземе властта в България, повдигнал от своя страна бунт в една българска крепост (при Скилица „... завзел една силна крепост...”). Към него се присъединили отцепилите се от Петър скити (в текста на Скилица “скити” липсва). След като Михаил починал („... и като се бояли от Петровия гняв... - допълва Скилица), те нахлули в ромейските земи, преминали от Макетида (при Скилица “Македония”) през Стримон към Елада и Никопол и там опустошили всичко...” Йоан Скилица, който вероятно е ползвал други източници, добавя: метежниците „... най-сетне се настанили в него (в споменатия Никопол) и след това, като били надвити поотделно, станали подвластни на ромеите...”
Участието на въпросните “скити” в този бунт е интригуващо. Още проф. Васил Златарски допуска, че това са потомците на Куберовите българи в днешна Македония. Анализирайки регионалното име “Макетида”, използвано от Продължителя на Теофан, видният наш историк ни насочва към района между Места и Струма - там, където се заселват част от Куберовите българи, по-точно онези на “патриция и архонта” Мавър. Хипотезата за съпричастността на Куберовите българи към бунта на Михаил е приета от мнозина автори, вкл. от мен. От своя страна, руската изследователка Олга Иванова смята, че бунтът е в земите по долното течение на Струма и е подкрепен от местните славяни. Превзетата крепост, неизвестна по име, най-вероятно е Струмица. За доц. Петър Николов-Зиков “скити” са печенезите, но това според нас в случая не е така.
Общността на Куберовите българи определено съществува и през Х в., а в някои паметници от епохата, вкл. в епитафията на Василий II Българоубиец, българите са наричани “скити”. Предвид обстоятелството, че бунтовниците търсят спасение в Епир е ясно, че днешна Македония (“Кутмичевица” в житието на св. Климент Охридски) не само влиза в територията на бунта, но и че там той получава размах. Напълно възможно е като престолонаследник Михаил да е управлявал областта преди отстраняването му от престолонаследието - така, както е при дядо му Борис, който „... приел царството на Брегалница...” след смъртта на баща си кан Персиан I (836-852).
И все пак, възниква въпросът къде започва бунтът и коя би могла да бъде неназованата по име българска крепост? Предвид географските маркери във византийски разказ началото на метежа явно не е в днешна Македония, въпреки че тя е неразделната “трета част на Българското царство”, както е казано в житието на св. Климент. Византийските автори сочат “Макетида” (поречието на Места) и “Стримон” (Струма) като географски маркери, през които бунтовниците преминават преди да избягат на византийска територия. Явно е обаче, че първоначалното огнище на междуособицата е другаде.
Според доц. Петър Николов-Зиков движението, подобно на онова на Иван, започва в Североизточна България, а превзетата крепост би могла да е старата столица Плиска. Ще се съгласим с тази идея, но само в първата є част - наистина, най-логично е Михаил да е подкрепен от същата политическа групировка, застанала на страната на Иван през 927 г. Въпреки репресиите, оцелели нейни представители продължават да кроят планове срещу цар Петър. Не е приемливо обаче да бъде пропусното името на Плиска, която е добре известна на византийските автори.
При това те използват термина “кастро”, с който се обозначават по-малки крепости, а не “полис” / град. Това изключва не само Плиска, но и Дръстър (Силистра), Верея / Боруй (Стара Загора), Филипопол (Пловдив), Сердика / Средец (София), черноморските градове. Вероятно бунтът на Михаил е свързан с някоя крепост на юг от Стара планина, която остава неизвестна. Изтласкани от силите на Петър, претендентът и неговите привърженици се насочват през Места и Струма към днешна Македония, вкл. към стария комитат с център Девол (при дн. Елбасан, Албания) - въобще към онези български земи, където държавата още от времето на Персиан I и Борис предприема сериозни мерки за укрепването на своите позиции против Византия.
Наред с потомците на Куберовите българи тук са разполагани и нови български гарнизони - все елементи на традиционното политическо мислене, донякъде различно от “ромейската мода” в двора на цар Петър. Така или иначе, хората на Михаил са окончателно победени и принудени да търсят спасение в Епир. За тяхното поражение съществена роля играе неочакваната смърт на Михаил, оставена без обяснение от хронистите. Разбира се, напълно възможно е тя да е причинена от агенти на цар Петър с отрова или по друг насилствен начин.
Върху заговорите от 927 и 930 г. би могло да се разсъждава още. Неоспорим факт е обаче, че Петър запазва своя трон и управлява най-дълго от всички български царе, при това в извънредно трудна международна обстановка. Това показва, че в преобладаваща си част българското болярство подкрепя своя легитимен владетел и неговата политика.
