Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджата и т. нар. средна класа

За средната класа като двигател на стопанския и обществен прогрес се говори достатъчно много и днес

Предложената “извадка” за социалния състав на четата потвърждава водещата роля на средната класа и интелигенцията

През 1981 г. историкът Христо Йонков публикува новаторско за времето си изследване, което преобръща пропагандните клишета на казионната марксистка историография за водещите сили в българското освободително движение. Оказа се, че тази историческа роля в Априлското въстание играят не “широките народни маси”, а сравнително по-богатите и предприемчиви българи. Такъв е и социалният профил на комитети на Вътрешната революционна организация, създадени от Васил Левски и неговите съратници. И все пак, в обществените представи инерцията продължава... Нека се опитаме да очертаем социалната картина при участниците в знаменитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата през лятото на 1868 г. На връзката на двамата войводи с интелигенцията вече сме се спирали в “Труд News”, така че ще продължим нашите наблюдения в по-широк план. Въпросната картина при четата от 1868 г. не се отличава от онази, която е характерна за освободителното движение като цяло от времето на Георги Раковски и Левски. Това се отнася и за финансирането на четата според съхранените сведения и документиа.

Да проследим целия състав на въоръжената формация, брояща според доц. Николай Хрисимов и д-р Симеон Цветков над 150, дори 180 четници, в случая не е възможно, а и надали е необходимо. Ще направим “представителна извадка”, която достатъчно ясно илюстрира социалната характеристика на четата. Войводата Хаджи Димитър (1840, според други сведения роден през 1837-1868) е от средно богато, дори над средното равнище семейство - даденост, която се отразява на неговия мироглед и самочувствие. За разлика от него Стефан Караджата (1840-1868) произлиза от бедна фамилия, която обаче след установяването си в Тулча явно се замогва. Самият войвода по-късно поне теоретично принадлежи към средната класа. В Гюргево, където “държи” кръчма, Караджата разполага със средства, което му дава възможност да пътува и поддържа контакти с широки кръгове на емиграцията в Румъния. Така или иначе, и двамата войводи, имат контакти с най-будните и предприемчиви българи. Спиро Джеров (1834-1868), една от ярките личности в четата, произлиза от богата фамилия от Битоля. Получава добро образование, по-късно пътува до Цариград, Смирна и Египет като търговец. Участва в Първата българска легия и в Критското въстание (1866 г.). Като емигрант в Румъния е в близкия кръг на Стефан Караджата и в приятелски отношения с Любен Каравелов. Член е на щаба на обединената чета. Смята се, че е загинал на Бузлуджа, но според някои сведения е пленен и обесен в Търново.

Един от знаковите съратници на Хаджи Димитър и Караджата е Иван (Ванката) Попхристов Райчев (1843-1868) - “писарят” на четата, т. е. неин началник-щаб. Син е на габровски свещеник, а вуйчо му Иван Грудов е богат търговец в Букурещ, съратник на Раковски, участник в Тайния централен български комитет (ТЦБК). През 1864 г. Ванката завършва военно училище в Москва, служи в Кавказ и е произведен в чин поручик. Прави опит да постъпи в османската армия, но получава отказ - властите подозират, че това е маневра за овладяване на позиции във войската “отвътре”! При организирането на четата е военен инструктор на “хъшовете”. Образован и с творчески наклонности, Иван Попхристов е сред сътрудниците на в. “Народност”. Ранен в сражението при Вишовград, младият патриот слага край на живота си, за да не попадне в ръцете на противника.

Еремия Българов (1836-1868) от Медковец, Ломско, е племенник на стария поборник Иван Кулин. Учи в Лом при знаменития “даскал” Кръстю Пишурка, завършва гимназия и военно училище в Белград. Служи в сръбската армия, но през 1867 г. напуска и става войвода на голямата чета, организирана Иван Кулин. При опита си да премине в България четата е блокирана от сърбите и турската гранична стража. Прекарал четири месеца в сръбски затвор, Българов емигрира и се включва се в обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата, като е член на нейния щаб. Загива при Вишовград. Христо Дряновски (1838-1868) от с. Ганчовец, Дряновско, е предприемчив и заможен търговец в Тулча. През 1868 г. е един от командирите в четата, което свидетелства за военната му подготовка. В битката в Карапановата кория е тежко ранен. Поема отрова, за да не попадне жив в ръцете на потерята. На посочените характеристики отговаря и Димитър Мънзов (1842-1868) от Лясковец, син на богат търговец, емигрирал в Браила заради връзките си с капитан “дядо” Никола през 1856 г. Мънзов се включва в четата с цялото си състояние и въоръжава още няколко четници. Тежко ранен в сражението в Карапановата кория, е съден и обесен в Търново. Ангел Обретенов (1837-1894), син на Тихо Обретенов и легендарната Баба Тонка, за известно време работи в дюкяна на баща си в Исакча, Северна Добруджа. Включва се в четата заедно с по-малкия си брат Петър. Пада в плен и е осъден на заточение. Разбира се, Петър Обретенов (1841-1868) има същия социален профил. Участва във Втората българска легия в Белград. Загива при сражението при Канлъдере.

Александър Василев Читаклиев (1849-1868), най-младият участник в четата, е роден е в Плоещ в семейство на богат търговец, преселник от Сливен. Оразован и талантлив, младият патриот е автор на две пиеси с революционна тематика - “Добри войвода” и “Стоян войвода след падането на Българското царство”. През 1868 г. дарява голяма парична сума за въоръжаването на четата. Загива в битката при Караисенските лозя. Сходен е случаят със Симеон Арнаудов (1846-1868) от Етрополе, представител на богата фамилия, установила се в Плоещ. Самият той търгува с кожи, а за финансирането на четата разпродава цял шлеп със стока! С получените пари въоръжава себе си и още десетина четници. Георги Кавлаков (1847-1868) от Сливен е син на известен майстор строител. Заловен е по време на битката в местността Канлъдере и е обесен в Русе. Димитър Братоев (1838-1868) от Церова кория, Търновско, е от заможно семейство на градинари в Сърбия. Учи в престижната Белградска духовна семинария, но напуска сигурния живот и загива за свободата в един от боевете. Златю Ошански (1846-1868) е от Трявна, а неговият баща “уста” Пеню е известен майстор строител. Иван Узунов (18 -1869), познат и с прякора “Плюшко”, е родом е от Казанлък. Произлиза от семейство на потомствени “терзии” (шивачи) и търгува с розово масло в Румъния. Осъден е на заточение, където умира. Според едно дипломатическо известие в района на Стара планина нейде между Габрово и Шипка е имало таен склад с 200 пушки, пренесени от Румъния за готвеното въстание. Информацията може да се свърже с дейността на Иван Узунов и други четници от Казанлъшко - единадесет на брой, произлизащи от заможни семейства.

Въпреки изразения си “хайдушки” профил, знаменосецът Димитър Заралията (1833-1868) също може да бъде причислен към средната класа. Преди да поеме по хайдушките пътеки е шивач в Стара Загора и в Сливен, занимава се и с търговия. Няколко думи и за Стефан Билчев (неизв.-1868) от Русе, известен с прякора “Мешо” - собственик на хан и търговец, около когото се събира “революционен кръжок”. Загива в първата битка, а отрязаната му глава е разнасяна по улиците в Русе за сплашване на българите. Велико Попов, последовател на Раковски и приятел на Ботев, му посвещава “песен”, която завършва с думите: “Вечна ти памят, юноше бодрий, // поборниче силен, герой народний,// подвиги ща ти потомци славят,// с венци нетленни ще ги украсяват...” 

Могат да бъдат посочени още примери, но дори и тази “извадка” убедително показва принадлежността на участниците в знаменитата чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджата към средната класа и интелигенцията - водещите сили на българското възрожденско общество.