Руско-сръбско-македонистката антибългарска кампания, че българите са татари

С огромна страст и омраза скопските тролове насаждат пропагандното твърдение

Доц. Спас Ташев

Тези от вас, които влизат в различни дискусионни групи и форуми по македонския въпрос, няма как да не са забелязали огромната страст и омраза, с която скопските тролове и ботове насаждат пропагандното твърдение, че българите са татари. Лично аз толкова човеконенавистни съвременни твърдения не съм срещал!

Тази пропаганда се разработва за първи път в Русия и има за цел да отнеме от българите водещата им роля в ранно- и средносредновекивния словенски свят, преименуван от самите руснаци в славенски, а после в славянски. Целта е била да се наложи мнението, че те произхождат от някой си първокняз на име Славен, живял в Нижни новгород. Пътят за налагането на тази подмяна най-лесно се постига като българите бъдат обявени за татари, монголи, тюрки и т. н. (не че има нещо лошо да бъдеш представител на такива народи, въпросът е те да не са славянски).

После тази пропаганда се поема услужливо от сърбите, която я подхвърлят на своите креатури сърбо-македонците. Когато е разработвана тази пропагандна теза много български документи не са били открити или по-широко известни. А всъщност в редица от тях, произхождащи от времето на Второто българско царство, са описани татарските набези в България и огромните страдания на българския народ. Българи и татари са толкова добре разграничени, че няма как първите да са едно и също нещо с вторите, както твърди пропагандата!

Ето няколко извора:

1. Свърлижко евангелие (1279 г.)

Това е единственият домашен извор, който назовава Ивайло с истинското му име в момент, когато той все още е на власт.

Оригинален текст (откъс):

„Азъ гршнии Константинъ четецъ... писахъ сие светое евангелие... въ дьни цара Иваила и при архїепископа блъгарскаго Игнатиа. А се писа въ 

Сврлиг въ люта времена, егда Грци облгахоу градъ Тръновъ, а Татари бхоу плнили вьсоу землоу слоужьбоу...“

Превод/Значение:

Авторът пояснява, че пише в „люти времена“, когато византийците (гърците) обсаждат столицата Търново, а татарите са пленили (опустошили) цялата земя.

2. Приписката на Теодор Граматик (1243 г.)

Тя е свидетелство за икономическия и културен колапс на българския народ след първото голямо татарско нашествие при цар Калиман I Асен.

Оригинален текст (откъс):

„Въ лто 6751 [1243]... азъ многогршныи и недостоиныи Теодор граматикъ... коупихъ сию книгу псалтырь... въ вкы и въ времена страшнаа и моутьнаа, егда бхоу Татари пришьли на землю сию...“

Превод/Значение:

Теодор описва времето като „страшно и мътно“, подчертавайки шока от неочакваното появяване на татарите, които помитат Източна Европа и България след битката при р. Шайо.

3. Житие на св. Теодосий Търновски (XIV в.)

Тук в текста ключов момент е, че Теодосий пророкува за съдбата на България пред своя ученик Евтимий:

Оригинален текст (откъс):

„... яко Господь откры ми, яко агаряне имутъ поработити землю сию и сие мсто въжделнное опустти имать. И ты, чадо, бодрися и да крпится сердце твое... понеже имаши сподобитися апостольскымъ оковамъ и гонению.“

Превод/Значение:

„... защото Господ ми откри, че агаряните (в контекста на епохата често се преплитат с татарските набези) ще поробят тази земя и това въжделено място (манастирът) ще запустее. А ти, чедо, бъди бодър... защото ще се сподобиш с апостолски окови и гонение.“

Защо тези текстове са важни? Защото татарите изрично са споменати и са наричани „безбожни“, а времената - „люти“, „страшни“ и „мътни“. Това не е просто клише, а израз на тоталното им противопоставяне на българите.

Не съм голям привърженик на Ивайло, но е факт, че името му е споменато в оригинал, изписано ясно (Иваилъ), което опровергава византийските подигравателни прякори като „Лахана“ (Зелка). Разпространявайте тази информация по всички дискусионни групи и громете примитивната, ксенофобска и неграмотна скопска пропаганда. Българите не са татари, а воюват срещу татарите!

*От Фейсбук