Къде е границата между пропагандата и истинската журналистика?

Виждам огромен проблем с и на пиещите сутрешно кафе журналисти. Нима не осъзнават, че Цънцарова има изграден имидж. Тя се възприема като ходеща либерална пропаганда. Никой не се интересува кой я е свалил от екран, а повечето хора се радват че има макар и временна, макар и частична, но справедливост за отсъствието на основните новини, за наличието на вербална и невербална агресия спрямо гости, за допускането само на едната гледна точка и само на определени гости, за форматите „капани“, за забраната на гости и политици… Вероятно има други лица които стоят зад част от тези вини, но те са приписани на нея. Защото медиите работят и саздават имидж.

Всичко това не е характерно само за случая. Отдавна журналистическата гилдия трябваше да вземе отношение и да си проведе честния разговор: Какво им пречи? Какво ги страхува? Или може би вярват например, че трябва да защитават само либералната идея срещу патриотично-консервативната?

Последното вероятно се отнася до голямата част от журналистите. Гледайте преподавателите им в журналистическия факултет, и съдете за учениците. Има и допълнителен фактор – журналистическата професия, която издигайки ценноста за абсолютна свобода,  я изкривява приемайки личната си свобода като идейно изразяване за основа на професионалното им поведение. ГРЕШКА! Грешките в резултат от изкривяване във възприемането на света (cognitive bieses) предполага дълбока убеденост за собствена правота, без това да лежи на реална основа.

Най-важното е журналистическата гилдия да дебатира проблемите си, които не са само това което изброих (собствеността на медиите, зависимостта от рекламодателите, и да не изброявам всичко) и не да прави неразбрани от мнозинството протести, а да създаде ясни, измерваеми критерии за разликите между пропаганда и истинска журналистика и честно да поговори за бъдещето на професията си.

Много други журналисти, които не са се поддали на изкушенията и личните си пристрастия и днес не са в богатия мейнстрим, с високите заплати, са на работните си места и достойно практикуват професията си.  Те не са били защитавани така яростно, защото очевидно че личната им гледна точка не е била припозната от либералите. Да, двойни и тройни стандарти. 

Без жертви не може. Така се брани, а не с пиене на сутрешно кафе.