Атина скръцна със зъби на Мицкоски

Гърция реагира остро на изказването на премиера на Северна македония, че Преспанският договор е променен и че Република Македония не е вече Северна

Гърция държи Република Северна Македония на къса каишка още от момента, в който новата държава се откъсна от Титова Югославия

Хич не ми харесва да ми отправят препоръки отстрани какво България трябва да прави, за да има добри отношения със Северна  Македония. Особено когато те идват от политици, институции, журналисти или просто приятели от съседните ни држави. 

Но реалността е тъкмо такава - идеи как да сложим в ред нашите връзки с политиците край Вардар идват най-вече от Белград и Атина. Че откъде другаде? Парадоксалното обаче е, че всички предложения, или поне повечето от тях, които идват я от Сърбия, я от Гърция, са върху една и съща плоскост. А тя е - правете като нас и всичко ще бъде наред. А на мен точно това не ми харесва.

Ето и сега. Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски си позволил в едно ТВ интервю да се похвали, че вече бил променил Преспанския договор с Гърция и че „името вече е върнато“ само защото и основният му политически противник, лидерът на социалдемократите Венко Филипче, започнал публично да нарича страната им Македония. Няма Република, няма Северна. Което означавало, че няма Преспански договор от 2018 г., няма ново име в конституцията на страната. И други такива, които за Мицкоски сигурно са били част от неговато игриво отношение към спазването на международните договори, което той напоследък упорито демонстрира. Е, поиграл си е публично за пореден път, може това да му е дало някакви нови козове срещу опозцицията и в името на дискредитирането на председателя на СДСМ д-р Филипче.

И първият от тях е вече налице. Това е реакцията на Министерството на външните работи на Гърция. На заигравките на Мицкоски, че вече бил „върнал името“ на държавата от гръцкото външно министерство му дадоха да разбере, че името ù е „Република Северна Македония“. Така гласи член 1 от Преспанския договор и че това име е записано и в конституцията на страната. Оттам, от Атина отхвърлиха всякакъв опит „за фалшифициране, релативизиране или смяна на съдържанието на Преспанския договор“ и така нататък. С точни и ясни определения и формулировки на поведението на Скопие и лично на Мицкоски от Атина слагат на място както него, така и цялата дипломация на Северна Македония. Някои определиха реакцията на Атина като „хладна, точна и институционална“, каквото и да значи това.

Доколкото си спомням, в своята битност на премиер на страната вече повече от година и половина, Мицкоски не е имал вземане-даване с гръцката дипломация. Всички негови предшественици без изключение са имали „близки срещи“ с пратеници на Атина, при това с някои от тях по методиката на „челния удар“. Може би и затова той си позволява да се заиграва с южните съседи, за които, както се знае и както се потвърждава от реакцията, Преспанският договор и неговите клаузи са необратими. Гърция не е нито Сърбия, която се държи към управляващите край Вардар като с разглезени хлапаци, чиято единствена възможна посока на поведение е слугуването на интересите от север. По стара традиция, още от юговремето, която днес има много форми на проявление. В това число и лична на самия Мицкоски с топлата му връзка с президента Алекскандър Вучич. Дори нещо повече - опитва се да играе ролята на негов политически аватар на терена в Северна Македония.

Гърция не е нито България, която от исторически и сантиментални причини предпочита да прави грешки към роднините си край Вардар, или мълчаливо да преглъща обидите, които особено в последно време хвърчат ежедневно откъм Скопие. Майката прощавала била на децата, каквато пакост те да направят, това била библейска приказка, според която всичко, което онези неврастеници и заблудени хорица направят срещу нас, ние просто да го отминаваме. Че България, страна членка на НАТО и на ЕС, с вековна история, от която и Повардарието е част, няма ли вече достойнство? Или го изгуби някъде по пътя? А и всеки следващ министерски кабинет, който се появяваше след поредицата избори у нас, се оказваше все по-неподготвен по темата за отношенията със Северна Македония. За да стигнем до там премиерът в оставка Росен Желязков да говори за българите край Вардар като за „българско малцинство“ там. За това трябваше да му се поиска оставка и той, засрамен, ако знае какво чувство е това, да си отиде.

Гърция държи Република Северна Македония на къса каишка още от момента, в който новата държава се откъсна от Титова Югославия и тръгна по пътя на независимостта. Признати, за първи път в света от България, както знаете и както трябва непрекъснато да повтаряме. Свидетел съм на повечето от кризите, които възникваха в двустранните отношения между Скопие и Атина, които, в крайна сметка рано или късно, бяха разрешавани с компромиси, в които Гърция получаваше това, което искаше, а Република Македония, сега вече Северна, отстъпваше. През февруари 1994 г. бе първата такава криза - едностранната блокада от юг към Скопие. Гръцката страна не признаваше името на младата суверенна държава, организираше милионни митинги против това в Солун и в Атина, а на границата личните документи на гражданите на Република Македония вече не се признаваха. Видял съм унизителни сцени на граничните пунктове, в които пътниците от Република Македония бяха принуждавани да се снимат на границата и да пътуват на юг с някакви хвърчащи листове хартия като пасавани.

На следващата година, през септември 1995 г. беше подписана така наречената Временна спогодба с Гърция, след която Република Македония в международното общуване вече бе с името БЮРМ (Бивша югославска република Македония). Бяха направени промени в конституцията - първите от многото, които после щяха да бъдат извършени под натиска на Атина. С промяна на държавния флаг - шестнадесетлъчевата „Звезда от Вергина“ бе заменана с някакво нейно странно копие, което веднага получи шеговитото название „Вентилатора“. На следващата година - 1996-а, през април Република Македония с названието БЮРМ/FIROM стана член на ООН. Тогавашният президент Киро Глигоров оправда това съгласие около името с обещанието, че това било временно и че ще бъде променено само след два-три месеца. Минаха години до юни 2018 г. когато бе подписан Преспанският договор с Гърция и въпросът „за два-три месеца“ отпадна от само себе си. Но се появи „Северна“.

През целия този период Гърция блокираше всякаъв напредък на БЮРМ да получи членство в НАТО или ЕС. През април 2008 г. в Букурещ, на Срещата на върха на НАТО работата уж бе опечена. Тогавашният президент на САЩ Джорд Буш-младши бе обещал БЮРМ, заедно с Хърватия и Албания да станат членове на пакта, но Гърция провали това обещание на Буш и надеждите на премиера Никола Груевски. Когато той се върна посърнал в Скопие, призова гражданите на страната си да бойкотират всичко гръцко, като започнат от това да не пазаруват в магазините на веригата „Веро“, собственост на гръцката фамилия Веропулос. От менютата на всички заведения в държавата бе изтрита „гръцката салата“ заедно с популярното „Узо“. Всичко бе толкова смешно и наивно, защото по-голяма част от икономиката на БЮРМ бе в ръцете на гръцки предприемачи. Основни сектори като банковото дело, петролопреработването, тютюнопроизводството, добива на мрамори и какво ли не още, бе и продължава да бъде в гръцки ръце. Към тях през последните години се добавиха и телекомуникациите. Въпреки забраните, въпреки неудобствата с личните документи, гражданите на БЮРМ не преставаха да пътуват на почивка или ваканция на юг, може би по наложен навик от времето на СФРЮ. И не на последно място - ако днес политиците в страната наужким или реално, се борят с корупцията на всички равнища, да бъдат „благодарни“ на гръцкия бизнес. Когото и да попитате, ще ви каже, че голямата корупция, корупцията „на едро“ в обществото на днешна Република Северна Македония бе внесена от гръцкия бизнес. Не без помощта и на местните политици, някои от които също „намазаха“ добре от цялата тази работа.

Има и още нещо. За разлика от нас и от българската дипломация, в Гърция имат строга система за следене на това доколко двустраните споразумения със Северна Македония се спазват. Няма значение кой е на власт под Акропола. Когато беше в опозиция, сегашният премиер Кириякос Мицотакис обещаваше, че като вземе властта, ще денонсира договора от Преспа. Сега обаче с цялата мощ на своята държава настоява той да се спазва цялостно.

Този път Мицкоски настъпи мотиката и си намери майстора. За съжаление, този „дипломатически Сръчко“ идва от Атина, а не от София.