Ако всички от “домовата книга” откажат да оглавят временен кабинет, държавният глава не може да насрочи и предсрочен вот за парламент
Рая Назарян нямало да иска
Служебното правителство и изборите може да се окажат бламирани заради калпави текстове в Конституцията след поредния є ремонт, предупредиха юристи.
“Ако всички от домовата книга откажат, в този случай президентът няма да може да насрочи предсрочни избори. В Конституцията е казано, че президентът първо назначава служебно правителство и след това насрочва нови избори в двумесечен срок. Държавният глава като не може да назначи служебно правителство, не може да насрочи избори”, коментира пред “Труд news” професорът по конституционно право Пламен Киров. Той обясни, че ако се стигне до подобен казус, Конституционният съд трябва да реши какво се прави.
Напълно възможно е да се стигне до такава ситуация, като се има предвид, че всички от домовата книга са политически назначения. Достатъчно е партиите, които са ги излъчили да им кажат, че не трябва да приемат предложение да оглавят служебен кабинет, категорични са и политически експерти. Единственият от домовата книга, който е излъчен от политическа сила, която бе извън управлението е отстраненият подуправител на БНБ Андрей Гюров, издигнат от ППДБ. Той обаче има друг проблем.
Очакванията са най-късно в края на януари президентът Румен Радев да отвори “домовата книга”, в която са посочени длъжностите за потенциален служебен премиер.
На първа позиция е председателят на НС - в случая Рая Назарян. Самата тя не е коментирала дали би дала съгласие да е служебен премиер, но депутатът Тома Биков от ГЕРБ вчера обяви, че тя “няма да иска”.
“Рая Назарян е партиен член, но тя няма да иска (да бъде служебен премиер - б. а). Това е една от другите глупости (в Конституцията - б. а) - председателят на парламента да е в този списък. По този начин той не може да се кандидатира за народен представител. Той трябва да напусне политическия живот, ставайки служебен министър председател”, заяви депутатът от ГЕРБ Тома Биков в ефира на Нова ТВ.
Следващите посочени в списъка са управителят и подуправителите на БНБ - т. е. Димитър Радев или Радослав Миленков и Петър Чобанов. Европейската централна банка е категорична по този казус - ако някой от тях се съгласи да стане служебен премиер, ще трябва да напусне поста си в държавната банка, без право да се върне там.
Потенциален претендент е и другият подуправител - Андрей Гюров, но юристите не са единодушни дали назначаването му не би било проблем. Гюров е отстранен от управителния съвет на БНБ заради производството на антикорупционната комисия.
Най-вероятно е изборът да бъде сведен до ръководствата на Сметната палата и омбудсмана. Председател на одитния орган е Димитър Главчев, който на два пъти вече служебен премиер. “Труд news” научи, че президентът не бил склонен да заложи и трети път на него, още повече, че сега има и други възможности. Потенциални кандидати за поста могат да бъдат и двете заместнички на Главчев - Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Маргарита Николова, е била финансов директор на спортното министерство по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски (НДСВ-ДПС), когато министър беше Васил Иванов-Лучано. Впоследствие Николова беше два мандата депутат от “Атака” - в 42-ото и в 44-ото НС.
Силвия Къдрева е работила в Сметната палата като директор на дирекцията за Публичния регистър. Впоследствие, когато регистърът преминава към антикорупционната комисия, е предложена за член на КПКОНПИ от тогавашния є председател Пламен Георгиев.
В списъка за служебен премиер е и омбудсманът. Велислава Делчева беше избрана на поста в средата на юли тази година по предложение на ГЕРБ. Преди да заеме поста тя е била експерт в Конституционния съд, международен експерт към Съвета на Европа и Програмата за развитие на Обединените нации по теми, свързани с правата на децата и правната помощ. Делчева на няколко пъти вече отговаря, че “мястото на омбудсмана не е в домовата книга”.
Сред вариантите за служебен премиер е и зам.-омбудсманът Мария Филипова, която беше избрана на поста от мнозинството на ГЕРБ, БСП, ИТН и “ДПС-Ново начало” в началото на септември тази година. Преди това тя беше начело на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
От 52 НС изпадат три партии, БСП - на ръба
Без ИТН, АПС и “Величие” в 53-ото НС
ГЕРБ и евентуална партия на президента Румен Радев в момента са с изравнени шансове, изчислиха политически анализатори, позовавайки се на проучвания, по поръчка на две партии. Според тях формация на държавния глава има шанс за 60+ мандата.
ППДБ, ДПС-НН и “Възраждане” към момента също имали сходен потенциал за по около 40 депутати. Всичко това обаче било твърде относително, тъй като със сигурност отпадали АПС, от чиито гласове се очаква да получи ДПС-НН.
Дори без партия на Радев със сигурност от парламента изпадат ИТН, АПС и “Величие” - показват го и публикуваните социологически проучвания. БСП, според експерти, е на ръба. Очертава се в следващия парламент партията да има 10-12 депутати. Ако има президентска партия, твърде възможно е столетницата да не се класира, смятат анализаторите.
При вариант Б, без партия на Радев се очаква да се повтори приблизително сегашната конфигурация, с прилив на депутати към всички оставащи в парламента партии.
Социолози коментираха, че конфигурацията в парламента в голяма степен зависи от избирателната активност. Математикът проф. Михаил Константинов обаче ги оправерга, като посочи, че повишената избирателна активност може да промени конфигурацията в парламента, само ако гласуват пропорционално различно от досегашните гласуващи. В противен случай, резултатът не би бил коренно различен.
Като нереалистични бяха определени щенията на ППДБ за мнозинство от поне 121 депутати.
Нови консултации с парламентарните формации - преди назначаване на служебен кабинет
На Богоявление или на Ивановден ГЕРБ получават шанс да съставят ново правителство

Всички парламентарни сили подчертаха, че 51-ото НС е изчерпано като възможност да излъчи нов кабинет. В зала депутатите започнаха да си разменят освен обиди и ритници.
На Богоявление или на Ивановден се очаква президентът Румен Радев да връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство на най-голямата политическа сила в 51-ото Народно събрание - ГЕРБ-СДС. В края на консултациите с парламентарните формации Радев обяви, че ще връчи първия мандат след Нова година. Това едва ли ще се случи на 5 януари, когато всички се връщат към работния цикъл, коментираха от “Дондуков” 2. По-вероятно било това да се случи на 6 или 7 януари.
От ГЕРБ вече декларираха, че няма да правят опит за съставяне на правителство в рамките на този парламент.
“Никакво преформатиране няма да има. Няма да ми се качват на гърба. Никакъв бюджет няма да се гледа от нас. Ние ще се грижим и ще помагаме да не се вдигнат цените, но правителство в оставка вече не работи”. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, ден след подадената оставка.
Ако партията на Бойко Борисов върне веднага мандата, президента Румен Радев може да го връчи още на следващия ден на втората политическа сила - ППДБ. Възможно е обаче държавният глава да забави връчването на този мандат, тъй като за него в конституцията няма изрично указан срок, припомниха конституционалисти. Ако президентът е решил изборите да са през втората половина на март, тогава би използвал възможността за разтегляне на времето за връчване на втория мандат.
Лидерите на коалицията ППДБ казаха, че няма шанс за правителство в 51-ото НС. Очаква се и те да върнат веднага проучвателния мандат.
При провал и на втория проучвателен мандат, президентът трябва да избере някоя от останалите политически сили, която да опита да състави правителство.
Конституцията не предвижда срок, в който президентът е длъжен да връчи третия мандат за съставяне на правителство, нито срок, в който съответната парламентарна група трябва да го върне.
Пред журналисти на 19 декември в Сухиндол вицепрезидентът Илияна Йотова заяви, че предсрочните избори най-вероятно ще бъдат насрочени за края на март 2026 г. Това означава, че президентът няма да бърза нито с раздаването на мандатите, нито с консултациите след провала им, коментираха юристи.
На “Дондуков” 2 вече имали внимателен разчет на сроковете по дати.
След провал и на третия мандат президентът отново свиква консултации с парламентарните формации за служебния кабинет. И отваря “домовата книга”, за да посочи служебен премиер. При отказ, търси следващия от списъка.