Българските парламентарни партии – открийте разликите!

Отново опряхме до предсрочни избори с целия си мазохизъм, на който сме способни

В цялата работа има едно много слабо място: няма механизъм за носене на отговорност при неизпълнение

Скъпи съотечественици! Българи! Отново опряхме до предсрочни избори с целия си мазохизъм, на който сме способни. В момента текат консултации в „най-голямата партийна централа“, сиреч Президентството. Терминът е на Деница Сачева. Познавам я отдавна, още когато беше колега пиар. Гордея се, че я познавам, защото когато дойде редът на ГЕРБ, тя се яви сама, навря Президента на кучето в г?за и си тръгна. Другите парламентарни сили се влачат на талази, на големи делегации и се стараят да изглежда цивилизовано.

В такава ситуация човек не може да не се запита за какво е целият зор – някакви различни хора ли ще се пръкнат следващия път и което е по-интересното – нещо различно ли ще започне да се случва, след като се пръкнат. И след като човек си зададе този въпрос, си задава и следващия – кои, аджеба, бяха нашите парламентарни партии, какво изповядват и за какво се борят. Да ги разгледаме всичките според някои от основните политики.

Икономика и финанси

ГЕРБ–СДС се обявяват за финансова стабилност и инвестиции. Обещават запазване на плоския данък и въвеждане на финансова грамотност в училище. Предлагат продажба на миноритарни дялове (до 15%) от държавни предприятия през фондовата борса.

ПП–ДБ обещават да се борят за умерено хем пропазарно, хем социално отговорно управление. Обещават също да не повишават данъците, като същевременно повишат значително доходите.

„Възраждане“ набляга на икономически суверенитет и защита на националната валута.

ДПС-Ново начало се обявява за насърчаване на частните инвестиции и технологичната модернизация. Подкрепя европейската интеграция на България.

Алианс за права и свободи (АПС): Икономическата им философия е за баланс между пазар и държава.

БСП – Обединена левица: настояват за по-силна роля на държавата в икономиката.

Има Такъв Народ (ИТН) – популистко-либерална икономическа платформа, комбинираща искания за намаляване на данъците с увеличаване на ефективността на държавните разходи.

Морал, Единство, Чест (МЕЧ) – ниски данъци за семействата и бизнеса.

„Величие“ – национално производство и силна държава.

Образование и култура

ГЕРБ–СДС – увеличаване на финансирането за образование до 5% от БВП и заплати на учителите в размер поне 125% от средната заплата.

ПП-ДБ – въвеждане на съвременна система за оценка на образованието, където финансирането да се обвърже с постигнато качество. Обещава да увеличи бюджета за култура и да създаде Фонд за подкрепа на културни проекти.

„Възраждане“ разглежда образованието през призмата на националните традиции и суверенитета. Настоява за ограничаване на влиянието на чужди НПО; иска премахване на делегираните бюджети.

ДПС НН – разширяване на достъпа до култура чрез преференции за младежи, млади семейства, безработни и пенсионери.

АПС – толерантност в образованието – съжителство на различни етноси и религии в българското училище.

БСП – повече държавна подкрепа на образованието на всички нива.

ИТН – създаване на единен културен фонд и по-прозрачно разпределение на субсидиите за културни институти.

МЕЧ – противопоставяне на въвеждане на теми за джендър, сексуално образование и пр.; образование, възпитаващо традиционни ценности и патриотизъм, и култура, която служи на националния идеал.

„Величие“ – масирано популяризиране на българската история, традиции и герои.

Социална и здравна политика

ГЕРБ-СДС – плавно увеличаване на пенсионната възраст и стаж, ежегодна индексация на пенсиите и преразглеждане на условията за ранно пенсиониране на категорийните работници.

ПП-ДБ – увеличение на минималната работна заплата до 50% от средната (910 лв. за 2024 г.) и повишаване на пенсиите, без да се вдигат данъците; безплатни лекарства за всички деца до 7 години.

„Възраждане“ – държавна подкрепа за увеличаване на раждаемостта, но „само за онези граждани, които допринасят чрез труда си“; мрежа от напълно оборудвани здравни заведения, покриваща цялата страна.

ДПС НН – справяне с безработицата чрез културна и образователна интеграция; демонополизация на НЗОК.

АПС – инвестиции в смесените райони, за да се намали бедността сред малцинствата.

БСП – безплатни лекарства по рецепта за всички деца до 16 г. и за всички възрастни над 75 г.

ИТН – стратегии за превенция на изоставянето на деца и специални грижи за деца, лишени от родителска грижа.

МЕЧ – данъчни облекчения за семейства с деца, помощи за млади семейства (подобно на унгарските модели – безлихвени заеми за млади майки и пр.)

„Величие“ – рязко вдигане на минималната пенсия и заплата; повече привилегии за „добрите български граждани“.

Външна политика

ГЕРБ-СДС – проевропейски и проатлантически.

ПП-ДБ – проевропейски и прозападни ценности.

„Възраждане“ – антизападни, за излизане от НАТО и запазване на националната валута.

ДПС НН – засилване на ролята на България в инициативи като „Три морета“ и интеграцията на Западните Балкани.

АПС – ще поставя по-силен акцент върху многовекторността: дружба и със САЩ, и с ЕС, но и запазване на диалога с Русия.

БСП се придържа към доктрината за мир и многополярност. Декларира привързаност към ЕС и НАТО; против изпращане на оръжие за Украйна.

Външнополитическата ориентация на ИТН е по-трудно определима.

МЕЧ следва популистко-националистическа линия, близка до „Възраждане“.

„Величие“ се вписва в крайнодясната международна идеология, която е антиглобалистка и проруска. България да откаже чужди военни бази и да подготви населението за самозащита.

Горните данни са взети от актуалните към момента политически програми на партиите и от скорошни изявления на лидерите им в медиите.

Можете сами да прецените кой кой е и какъв е, колко е искрен и колко ви хвърля прах в очите, доколко е в час и доколко „не знае на кой свет е“. Стига, разбира се, партиите да са искрени, а не да говорят това, което си мислят, че избирателите искат да чуят. Но дори и това, което си мислят, че избирателите искат да чуят, е показателно за тях, щом си го мислят. В цялата работа има едно много слабо място: няма механизъм за носене на отговорност при неизпълнение. Например „Възраждане“ обещава да опаше страната с „мрежа от напълно оборудвани болници“, идва на власт и не я опасва. И какво? Нищо.

Виждате също, че има ясно изразени леви и десни, проевропейски и евроскептични, глобалистки и националистически партии, тъй че не можем да се оплачем от липса на разнообразие. Доколко обаче съответните партии са органично леви или десни, либерални или консервативни, космополитни или националистически – това е тема на друг разговор.

Така или иначе ще трябва да избираме от тях. И не само. В списъка с предложенията ще влязат и други партии, които сега не са в парламента, като тази на Васил (Черепа) Божков, който с напрегната медийна поза предложи листите си на протестиращите (вероятно ултрасите с качулките ще са на избираемите места, пък за другите от GEN Z – каквото остане). Ще попадне и евентуалният проект на Румен Радев, който отдавна не е президент на нацията, а злъчна опозиция, по-злъчна и от най-кървавия протест. Друг е въпросът как би изглеждал този проект и дали Радев ще има дупе сам до го оглави (напускайки президентството) или пак ще разчита на сламени хора, които после или ще го предадат, или ще потънат в забвение. Как ще се впише в горния списък от основни политики? Вероятно ще е нещо народняшко в най-лошия смисъл на думата, но сега няма смисъл да гадаем. Ще видим.

Разбира се, има и вариант да не избираме, като не гласуваме. Но аз не го препоръчвам. Той би имал смисъл, ако съществуваше възможност „никой не управлява“ и тогава негласуващите гласуват именно никой да не управлява. Но щом така или иначе някой ще управлява, то трябва да изберем, макар и с погнуса, нещо от онова, което е сложено на масата. Освен ако сме напълно морално неспособни да поемем отговорността за това, което е и което ще стори някой, за когото евентуално бихме гласували.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.