Драмата на един турист

Забраниха на Славейко Трепетликов да ходи по горите

Конфликтът експлоадира на 15 април 1920 година

Редом до Яворов, Лилиев и Ракитин, във флората на българската поезия има още едно значимо име. Славейко Трепетликов разлисти таланта си, за да подчертае драматичната връзка между ботаника и литература.

Яворов и Ракитин се самоубиват, а стиховете на Лилиев са горестни вопли на самотник и безродник. Творчеството на Трепетликов също е разпънато от болка и страдание, потопено е в мъка и покруса.

Истинското име на поета е Делчо Николов Алексиев. Още като ученик той свързва съдбата си с Юношеския туристически съюз. Създаден през 1911 г., ЮТС израства като масова младежка организация. За десетина години обединява около 60 клона с близо 7000 любители на природата.

Делчо е един от тях - възторжен редник на планинарската идея. Преди мероприятие винаги става по първи петли. Плиска се със студена вода и облича униформата. Зелена риза, гащета в същия цвят, вълнени чорапи и туристически обуща е уставната премяна. От ляво, до сърцето, Делчо слага съюзната значка.

Излети, строеж на спални, хижи и заслони, поставяне на маркировка е дейността на младежите с раници. Но не само това. Към клоновете на съюза функционират хорове, оркестри, театрални и танцови трупи. Има библиотеки, в които кипи литературна дейност. Иначе казано - ЮТС е люпилня за млади таланти.

Само месец след като се записва в редовете на ЮТС момъкът почва да реди стихове. Хубаво, но името му някак не приляга за лирик. Щеше ли Пею Крачолов да е класик, ако не беше станал Яворов? А каква щеше да е съдбата на Лилиев, ако си беше останал Николай Михайлов Попиванов?

В Делчо наистина има нещо от Камен дел, но този връх е покрит с прекалено много камънак. По тази причина Алексиев се озърта за подходящ псевдоним.

Славейко Трепетликов в туристическа униформа.

Колебае се между Минзухаров и Теменугов. Много му харесва Люляков, но това цвете е омаскарено - използвал го е погромаджията Васил Радославов.

Емерсън е казал: “Природата носи цветовете на мисълта.” Една привечер Делчо чува славей да извива вълшебен глас. Вдига глава и съзира птицата в короната на величествена трепетлика. Поетът стиска туристическия молив и решително изписва: Славейко Трепетликов.

С окончателно оформен псевдоним и раница на гърба Славейко Трепетликов тръгва да изкачва Парнас. Поетът решава да остави неизличима диря в българската литература. Не просто “айларипи стихчета”, а нещо импозантно, грандиозно, епохално, непознато до оня туристически момент!

Славейко планира да напише “Планинарска одисея”, в която по омировски да възпее родните красоти. Епосът ще е разделен на глави, чиито опорни точки са българските върхове. От Вихрен през Мусала до Черни връх и после по гребена на Балкана: Ком - Мургаш - Юмрукчал - Шипка - Бузлуджа. Финалната част ще се движи на югозапад по странджанските баири до родопския първенец Голям Перелик.

Творбата ще се лее в хекзаметър, защото в такава стъпка е пътуването на Одисей до Колхида.

Началото на “Планинарска одисея” е поставено по чукарите на Пирин. Тъкмо работата потръгва, ето че като горска пепелянка изпълзява пословичната нашенска завист. Трепетликата няма бодли, но Славейко става трън в очите на определени кръгове в ЮТС. Черни души почват да злословят, че поетът трупа слава на гърба на съюза, че се големее, преследва користни цели.

Всъщност е обратното - завистниците са потънали в лични сметки, корупция и вождизъм. Трепетликов им пречи, защото е спечелил доверието на редовата членска маса, има авторитет, отстоява светлите принципи и идеи на младежката организация.

Конфликтът експлоадира на 15 април 1920 година. Тогава в Луковит се провежда делова среща на осем ЮТС дружества. Плевенчанинът Никола Караиванов пуска инсинуацията да се направи конфедерация със “старите” от Българското туристическо дружество. Славейко Трепетликов скача и се обявява категорично против. Това не само ще обезличи младежката организация, но на практика ще подпише смъртната є присъда, аргументира се той.

На априлския пленум Трепетликов дава отпор и на друга опасност - феминизирането на съюза. В Луковит присъстват 90 туристки, които издигат глас за повече права. “Ако към горещата чорба прибавим яйце, ще се пресече”, попарва женските мераци нашият делегат.

Най-сетне поетът събира подписка срещу врачанското дружество. Врачанци безогледно нарушават съюзния устав, пледира Славейко. “След бурни пререкания между последния и врачанските туристи въпросът остана неразрешен”, свидетелства протоколът от заседанието.

Враговете разбират, че Трепетликов е с чвореста дървесина и почват да точат специална брадва за твърдата му снага.

Няма нищо по-страшно за един творец от тъй наречената “конспирация на мълчанието”. По-добре е да те охулят и отрекат, отколкото да се правят, че не те забелязват. Душманите на Славейко Трепетликов организират срещу него тъкмо “конспирация на мълчанието”.

Те го обявяват за луд и нареждат името му да не се споменава. Славейко Трепетликов се чувства безродник като Лилиев. Иде му да си тегли куршума като Яворов. Или да се хвърли от влака като Ракитин.

Поетът напуска Юношеския туристически съюз. Затваря се дълбоко в себе си, започва вторият период в неговото творчество. От върховете на бодрата планинарска поезия Трепетликов слиза в долините на камерната лирика. С наведено чело реди стих подир стих. Понякога сълза мие мастилото, друг път въздишка гони белия лист - като есенен повей.

Създаденото през този период Трепетликов подвързва в сборника “Тъгите на българския турист”, който се появява през 1923 г. Това е една от най-скръбните книги в българската литература. Всяка страница е ридание, всяка строфа е вопъл, всеки стих е стон. Със сигурност Йовков е чел Славейковите тъги преди да накара героя си да възкликне: “Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!”

Поетът изпитва яростно желание да счупи оковите и отново да хукне по горите:

И тъй в мъки аз ще живея

отхвърлен в този беден доно днес последен час за мен е,

луд веч отивам аз към Ком.

Какъв е смисълът обаче, когато Славейко Трепетликов вече не е организиран турист? Анулират му членската книжка, не може да носи униформата и значката. Планинарският бард знае - туристът е турист само когато е организиран и уставен.

Нали още в оня паметен ден на 1895 г. триста смелчаци изкачват Черни връх под строй. Така го е искал самият Алеко Константинов! Затова Славейко посвещава своите тъги на Щастливеца.